Георги Тошев, за когото всеки път е среща, всяка среща – урок!  

Георги Тошев е пътешественик с кауза. Той е ненаситен в търсенето и намирането на нови места и хора. Както сам казва – колекционира вкусове, звуци, парчета живот, музика, езици. И това е най-голямото богатство, което споделя с другите.

СНИМКА: Мира Дерменджиева

Животът и работата му са свързани с много пътувания. Бил е на всички континенти. Той е журналист, продуцент, автор и водещ на телевизионните поредици „Другата България“, „НепознатиТЕ“ и „Децата на другата България“.

Георги Тошев е филолог и журналист по образование. Има десетки документални филма – сред последните му са тези за Невена Коканова и Лили Иванов. Автор е и на биографични книги, които разказват живота на някои от най-обичаните български творци.

Създател е на предаването „Артефакти“ по БНТ, работил е за Би Би Си и Радио Франс Интернасионал.

Георги е сладкодумен разказвач на истории. Той е човек, сбъднал част от мечтите си да общува равностойно с някои от своите кумири. Има емблематични срещи и интервюта със световно известни актьори, музиканти. Срещал се е с Ал Пачино, Моника Белучи, Пласидо Доминго, Фрида от АББА, Браян Мей от Куин, Шарл Азнавур и др.

За него всеки всеки път е среща, а всяка среща е важна, защото е урок.

В Кения, пътува с 10-местен самолет, който прилича на селскостопанските, с които пръскат в България.

Джак Каруак пише в „По пътя“: „Кой е твоят път, братче? На момчето-светец, на безумеца, на дъгата, на шарената рибка или кой? Тоя път води навсякъде, той е за всеки, може да бъде извървян по всякакъв начин. Изобщо къде сме застанали и как?“ Кой е твоят път?

Моят път с годините води до успокояване на ума. Когато човек много пътува, общува и живее интензивно, идва един момент, когато единственото, което има смисъл е успокояването на ума. Тогава човек се намества. Разбира къде е, какво му се случва, как обича, какво иска да направи с живота си, на каква кауза да се посвети. Успокоението е просветление, което не изключва движението.

Пътят. Пътуването винаги ще ме изкушава. Аз винаги съм готов за път. И в този момент. След малко тръгвам…

Пътуването е част от професията ти, но какво ти дава лично на теб?

Това е един от най-големите подаръци в живота ми. За мен пътуването е възможност да запазя любопитството си, да бъда толерантен, да се свързвам със себе си по един неочакван начин, да искам да разбера другите. Да приемам света такъв, какъвто е. Да се променям.

В Малта. Георги Тошев обича местните малки магазини, в които понякога намира чудни неща

Ти си разказвач на истории. Имаш толкова интересни срещи с места, хора, сред които световно известни актьори, музиканти. Коя е срещата, която ти е повлияла най-много в живота?

Всяка среща ми е важна, защото е урок. Аз съм ненаситен да намирам нови места и хора. Този хъс за истории много ми помага да виждам реалността, да не живея с илюзии. Сбъднах една част от мечтите си да общувам равностойно с някои от моите кумири. Това е миг щастие, но и важни уроци. Знаеш ли, с годините станах егоист и си позволявам при всяка нова среща, интервю да задам на човека срещу мен поне един въпрос, който лично мен ме вълнува много и нямам отговор.

Често отговорите са решение за мен.

Не направих например интервю с Горбачов, но прекарах в Лондон 4 часа с него. С Брайън Мей от Куин имах уговорено 15-минутно интервю, но един ден общувахме в неговата къща близо до Лондон. Общуването е богатство и никакъв изкуствен интелект не може да го замени. Като пътуването. В живота има неща, които са физически, които са преживявания, защото са свързани с паметта.

С Брайън Мей от Куийн в дома му, където вместо 15 минути, Георги прекарва цял ден

А има ли място, за което би казал, че те е променило?

Да, Индия! Банално, но факт. Индия е огромна книга, която ако започнеш да четеш, не искаш да свършва. Първото ми пътуване беше след пътен инцидент. Беше свързано с трансформации – физически и духовни. Индия се разкри по-един невероятен начин – гостоприемен и чудат. Не очаквах нищо, а получих толкова много приятелство, подкрепа, разбиране, любопитство, цветове. Често повтарям на дъщеря ми и на студентите, че щастието е липса на очаквания.

Казвал си, че няма място на света, където да нямаш познати и, че ценното на пътуванията – освен, че виждащ нови места – са срещите с хората. А имал ли си път без срещи?

Не. Всеки път е среща. Може да не е с човек, а с природата, културата на едно място, но е среща. Да не звучи откачено, но сред природата ти също водиш разговори. Най-често със себе си, но това свързване е най-важното. Животът на много хора преминава без да са се свързали със себе си. И това е тъжно, защото ти можеш да си се свързал с други хора, да си се закачил за социалната ти роля, професията, семейството, но не си ли се свързал със себе си, си изгубен.

В дома на Шарл Азнавур край Марсилия

Има ли място, на което не би се върнал?

Не, навсякъде бих се върнал, защото знам, че животът, хората се променят. Обичам да преоткривам места, които дори не са ми харесали, не са оставили у мен трайни спомени. И ми се случи да се върна в Чако, Аржентина. Една провинция, в която освен да се отглежда памук, нищо особено няма. Но пък какви хора открих, как те ми показаха това кътче на света! Пътуващият човек трябва, според мен, да е отворена система. Представете си, че пътувате и непрекъснато сравнявате едно място с друго. Това може да ви съсипе преживяването.

Има ли място, на което си се чувствал изгубен – във всеки смисъл на думата?

Изгубен съм, когато губя близък човек. Наскоро загубих един от най-близките си приятели и мама… Нищо не може да замени тъгата… И никой не може да те предпази от нея. Тя ни връхлита изведнъж… И държи.

Мястото, на което се чувствах изгубен и намерен едновременно беше Антарктида.

“На път” с колата на Мерил Стрийп от филма “Мама Миа” в Музея на АББА , Стокхолм

Къде би се връщал отново и отново?

Връщам се в Швеция, всяка година. И Япония. Моите места, където всичко обичам.

Кое е мястото, на което те е било най-много страх като пътешественик?

Сан Салвадор. Спомням си как ни заобиколиха няколко мъже с мечета и само шанса, че бяхме с двама местни ни отърва от обир.

А историята, която ти се иска да се помни винаги?

Срещата с бай Иван в Чако, Аржентина. Българинът, роден на емигрантски кораб, който говореше красив български език, никога не беше посещавал България, но се наричаше българин. И обичаше България истински!

„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг…“, пише Антоан дьо Сент- Екзюпери. Ти имаш ли такова усещане за света?

Среща с берберка в едно забравено от Аллах селце в Тунис

Не, аз непрекъснато намирам по пътя хора, места. Колекционирам вкусове, звуци, парчета живот, музика, езици. Това е най-голямото богатство, което споделям с другите.

А ако трябва да направиш филм за себе си в стила на поредицата „НепознатиТЕ“, как щеше да започва той?

Една каруца по пътя Луковит и нивите около градчето, където баба ми Стефания работеше. Една железопътна линия, която разделяше този път. Едно момче, седящо до дядо си Георги с ококорени сини очи, затаяващо дъх, когато пред нас минаваше влак. И мечта да обиколя този свят. Да пътувам. Случи се. Случва се. Вярвам в мечти! И в чудеса.

С Юлиян Вергов на скалите край Созопол. Обсъждат българския театър и кино и световното положение.

Има ли част от пътя ти, която искаш да пренапишеш?

Не, има неща, за които съжалявам като за пропуснати възможности, но нищо не бих пренаписал. Каквото е трябвало и трябва, то ми се случва.

Какъв е пътят към теб?

Истина и добронамереност.

Кой е бил най-трудният ти път, избор?

Да остана в професията, съзнавайки колко неща не зависят от мен и колко неща не харесвам в нея, в начините, по които се практикува през последните години. Особено в България.

Какво ти се иска да предадеш нататък чрез дъщеря си?

Да е свободна и смела в изборите си.