Пътят на маестро Пламен Цветанов в света на музиката и черно-белите клавиши започва още когато е четиригодишен. Ръцете на пианото му поставя една от най-значимите личности в българското музикално образование и общност – проф. д-р Милена Куртева, която той просто нарича Милена. На първата им среща я представят като директор на Националното музикално училище професор Милена Куртева, Пламен се затичва към нея само с Милена, а иначе строгата професор Куртева се усмихва лъчезарно, навежда се и го прегръща. Пламен бързо се превръща в неин любим ученик, но това се оказва въпрос не само на симпатия, а и на доказани умения и талант.
Снимки: Личен архив
Години по-късно, след вече успешно извървян път в музикалното образование, двамата издават в съавторство няколко учебника по пиано.
Наред с уроците по солфеж, пиано, теория на музиката, хармония, репетициите и другите теоретични и практически дисциплини в музикалното училище, детето Пламен започва да дублира като актьор за филмови продукции. Ще разпознаем гласа му в „Договор за Дядо Коледа“ в ролята на малкия Чарли, Маугли в „Книга за джунглата“, „Играта на играчките“ – в главната роля на Анди, Фред и Джордж в „Хари Потър и Философският камък“ и други. В шести клас, по негови думи, било вече време да започне да композира, тъй като и Моцарт, и Бах, и други именити композитори са започнали в ранна възраст, затова и той нямало защо да отлага. Тогава пише първата си авторска композиция сюита в старинен стил – „Passacaglia“.
Снимка от концерта „Диалози с музиката“/ фотограф Петър Петров
Пламен Цветанов завършва с отличие Националното музикално училище „Любомир Пипков“ със специалност пиано, а по-късно има и магистърска степен по пиано от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – в класа на проф. Теодора Несторова. Сега продължава професионалното си развитие със следващото високо стъпало – от 2025 година Пламен е докторант сектор „Музика“ –ИГ „Музикална култура и информация“ в Института за изследване на изкуствата към БАН.
Междувременно Пламен Цветанов изнася концерти в България и по света. Част от тях са тези в Холбърн мюзеум в Бат, в Уорминстър, самостоятелен концерт в музея „Сметана“ в Прага и др. Неговата „Симфонична фантазия“, създадена по тема от една от най-обичаните песни на Петър Ступел, е изпълнена в зала „България“ от голям симфоничен оркестър, като той е солист на пианото. През 2022 година излиза и неговият първи компактдиск с филмова и театрална музика.
Маестро Пламен Цветанов е носител на множество престижни отличия от национални и международни форуми за пиано и композиция, сред които и Голямата награда от конкурс в Париж за изключителен талант и артистизъм.
Пламен вече се е утвърдил като един от най-изявените ни съвременни филмови и театрални композитори. Неговият впечатляващ творчески път включва музика за над двадесет театрални постановки, осемнадесет анимационни филма, игрален филм, късометражни филми и няколко мюзикъла. Той е и единственият творец в света създаващ авторска музика за уникалното изкуство на водния театър.
В момента Пламен композира за голям кинопроект мюзикъл, но все още не може да издадем много за него, тъй като е в работен процес и информацията е конфиденциална. Но затова пък, може да разкажем за съвсем скорошния му впечатляващ концерт-спектакъл „Диалози с музиката“. Събитието се състоя в Централен военен клуб – зала Музикална. Концертът акцентира върху основната роля на музиката, свързваща образа и словото в театралното и филмово изкуство. С изпълнение на живо на рояла, маестро Пламен Цветанов демонстрира как се променя музикалната тема спрямо промените в драматургичната линия.
Програмата е впечатляваща с вокални изпълнения на живо,
театрални откъси, анимация, музикални импровизации, миниатюри с кукла, демонстрация на воден театър. В основата на концерта-спектакъл са авторските произведения на маестрото. Публиката се наслади на негова музика от театрални спектакли, мюзикъли, филми по сценарий на знакови автори като Хорхе Букай, Станислав Стратиев и Андрей Слабаков. В концерта взеха участие солистите и актьори Боряна Йорданова, Момчил Степанов, Теодор Койчинов, Мирослав Цветанов. Водещ на събитието бе актрисата Василка Сугарева.
Тези успехи и талант на Пламен не са случайни. Пътят му в изкуството изглежда неизбежен и предначертан. Той е творец с потекло в артистичните среди. Негови родители са изтъкнатите творци доцент доктор Мирослав Цветанов и актрисата и режисьор Роза Николова. Дядо му е писателят Цветан Николов, а негов вуйчо е сценаристът, писател и режисьор Николай Вълчинов. Расте в семейство, в което основни теми на разговор са велики писатели, художници, артисти, режисьори и композитори. Затова пътят му към музиката и пианото изглежда съвсем естествен и логичен.
Пламен се жени за красивата Мънийн Янг (Мис Туризъм Китай 2009 г.), чието име в превод означава недостижим блян. Пламен успява да достигне своя блян и освен, че са прекрасна двойка, двамата създават и красиво изкуство. Пример за това е песента им Midnight Shadow – Forest Moon. В дома им цари хармония и съзвучие – тя свири на вилончело, а той на пиано.
Каква е Вашата формула за успех?
Не бих го нарекъл формула, защото успехът е нещо субективно. Няма конкретни действия или математическа последователност, които неминуемо да водят до успех. А какво е успехът? Всеки има свое мнение. За мен успехът е потвърждението, че пътят, по който вървим, е верният. Успех за композитора в мен е искреното пресъздаване на това, което вече съществува като емоция, като състояние, като смисъл.
Каква е ролята на музиката в живота Ви?
Живот без музика не е живот. Както се казва в латинската максима Ubi verba falluntur, ibi musica loquitur, или „Където думите не достигат, музиката говори“. Това е така, защото най-съкровеното за мен кристализира именно под формата на музика.
Коя е музиката, която все още не сте написали, а много бихте искали?
Тази, която всеки, който чуе, веднага ще припознае. Не като нещо „приличащо“ на истината, а като стар приятел, когото по някаква причина сме били забравили. Онзи толкова истински и реален звук, който носи собствена душа. Всъщност – музиката, която всички усещаме, но никой още не е пресъздал.
Как се вдъхновявате, как създавате музика?
Музиката е част от моето възприятие. Това ми помага, защото ми позволява да „изкажа“ това, което „виждам“. Самият акт на взаимодействие е по свой собствен начин вдъхновение. Затова би било прекалено високомерно от моя страна да кажа, че създавам музика. По-вярно би било ако кажем, че аз пресъздавам времепространството с неговите специфични за дадения момент събития и усещания. Както един писател пресъздава картини посредством словото.
Как решихте да направите концерта-спектакъл „Диалози с музиката“?
От много време в мен се прокрадваше идеята за подобно събитие. Добре че бяха всички, които настояха това да се случи именно сега.
Снимка от концерта „Диалози с музиката“/ фотограф Петър Петров
Разкажете повече за него.
Този концерт-спектакъл е един прекрасен синтез от музика, кино и театър. Радвам се, че общото звено беше именно моята авторска музика. От вариациите ми в бароков стил по тема от Й. С. Бах, през музиката ми за мюзикълите „Не слизай в ада“ на проф. Александър Илиев по текстове на Иглика Пеева и „Меко казано“ по Валери Петров, последвани от няколко прожекции на анимационните филми „Еднопосочно движение“ на Станислав Стратиев, „Кръгът на 99“ на Йонко Донев по едноименния разказ на Хорхе Букай, както и „Художникът“ на Николай Димитров, откъси от спектаклите „Омагьосаният файтон“ и „Красивият геном на водата“ на Малък куклен театър „Слон“… И така до финала с началото на моя композиторски път – моята първа композиция – Passacaglia.
Това разнообразие от стилове беше съчетано в единен, естествено протичащ спектакъл,
благодарение на сценария на Диляна Николова. Прекрасната организация и сценичната реализация са дело на Роза Николова, която беше постановчик.
Снимка от концерта „Диалози с музиката“/ фотограф Петър Петров
Изключително съм благодарен на всички съучастници, които го направиха възможен. Благодарен съм на певците и актьорите, които отново ми се довериха и се съгласиха да изпълнят музиката ми на живо – Боряна Йорданова, Момчил Степанов и Теодор Койчинов. Също и на прекрасните ми водещи – Василка Сугарева и Мирослав Цветанов в ролята на Оранжевия котарак. Няма как да не спомена и Върбина Ангелова, която, както винаги, се справи като истински чудотворец с цялата организация, както и Мартин Станев, който се постара този концерт да бъде озвучен и записан възможно най-добре.
Надявам се събитието да може да бъде повторено за всички, които нямаха възможност да присъстват (поради претъпканата зала с невероятна и прекрасна публика, или поради други причини).
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Независимо кога, независимо защо – мир и разбирателство. Нека бъдем водени от истински значимото – това, което съгражда и одухотворява. Това, което вдъхновява хората около нас. Бъдете добри…
„Диалози с музиката“ те също са личен архив на Пламен Цветанов с фотограф Петър Петров.
0 Коментара