Едва сега, когато навърших 33, след дълга работа по себе си и своите психологически проблеми, осзъзнах, че винаги съм била много „удобно“ дете. И явно съм възприела тази позиция още като съвсем малка, пише руският психолог Ирина Зацепина.
Какво означава да бъдеш „удобен“?
Означава да не следваш естествените си желания, да престанеш да бъдеш „жив“. Да си удобен за другите, но не и за себе си. Да подчиниш импулсите си. И стъпвайки на гърлото на емоционалните си прояви, да дадеш приоритет на очакванията и желанията на хората около теб.
Да бъдеш „удобно“ дете, означава да живееш по начина, по който другите искат да те видят, но с времето това става удобно и за самото дете. Ето ти парадокс – лишаваме себе си от нашия естествен Аз, за да станем по-комфортни за другите и да се научим да се чувстваме сами комфортно в такова състояние. В края на краищата, не е нужно да отстояваме нищо, не е нужно да разбираме чувствата и проявите си. Дори не е нужно да се замисляме защо сега ни е тъжно или щастливо, трябва просто да се отпуснем и да направим това, което ни се казва и което се очаква от нас.
Истината е, че не е толкова лесно да станеш „удобно“ дете – това е болезнена трансформация, която изисква време и усилия.
Ето така израстват „удобни“ хора с не съвсем удобни психологически проблеми –
невроза в различна степен и форма
И живеят с нея, докато не надделее желанието да се разбунтуват рязко и да започнат да действат според собствените си разбирания и правила.
Децата, които от ранна детска възраст се научават на удобство, от време на време се опитват да избухнат. Но често родителите не разбират какво се крие зад тези кризисни прояви.
Много от вас ще се съгласят, че понякога драматично ни се иска да станем неудобни бунтовници, изглежда в нас ще се взриви вулкан от напиращи емоции, думи, чувства. Но ние твърде дълго сме си живели тихо в ролята на „удобния“ син, съпруга, служител…
Уморена от тази роля, на 27 години успях да се издигна над страха от неизвестното и да престана да бъда „удобен“ човек. Пробвайте и вие!
Питате как да спрете да подхранвате неврозите у детето си? Ако искате да помогнете на дъщеря си да стане безчувствена, фригидна жена, обречена да остане вечно неудовлетворена в личния си живот – забранете й да плаче, да се сърди, да се радва и крещи от удоволствие, да вие от болка, да целува дълго и да ви прегръща, когато има нужда.
Ако искате да получите преждевременно остарял, жесток и безсърдечен човек, който не разбира какво е емпатия и отговорност към другите и не цени истинските прояви на чувства, спрете да го прегръщате и милвате, повтаряйте му, че момчетата не плачат, не му разрешавайте да се гневи или да подскача от щастие.
Моето златно правило гласи: „Изчакайте мълчаливо 5 секунди, преди да направите забележка или изводи от поведението на детето“. Това ще даде възможност на малчугана да действа по своите правила, а вие ще видите истинската му природа в този момент.
Това ще ви даде власт над трудните ситуации. Знанието е основната сила на родителя в кризи.
За себе си реших, че няма да направя от дъщеря си „удобно“ дете. Предпочитам да я виждам в естествените й прояви и характер, да съм свидетел на емоционалния й свят. Само тогава тя ще ми позволи да раста с нея и с всеки изминал ден да ставам все по-толерантна и разбираща, за да се уча и възхищавам на природата й, на въображението й, на чудото, че е жива, а не просто удобна.
Източник: Наши дети
0 Коментара