Как започнах да снимам кърмещи жени? Начало постави личната ми история. Когато голямото ми дете беше на три месеца, получих тежък мастит на едната гърда, който премина в абцес и бях оперирана, за да се изчисти насъбралата се гной.

Снимки: Надежда Стефанова

След операцията, преминах през един от най-тежките периоди в живота си – несигурността дали ще мога да нахраня детето си, самообвиненията, че съм можела да предотвратя този развой на събитията, разяждащото чувство, че съм изоставена и неразбрана от най-близките (защото все пак е изобретено и адаптираното мляко),

натрапчивата мисъл, че не съм пълноценна майка,

че не давам най-доброто от себе си.

Преминах и през страха – страх дали ще успея да се справя.

След продължило двегодишно кърмене на първото ми дете и двегодишно, все още продължаващо на второто, реших да прегърна тъмната страна на майчинството и да разкрия най-дълбоко пазените му тайни.

Тъй като освен майка съм и фотограф, знаех че мога да извадя наяве тази скрита страна на кърменете – защото то, освен безкрайна радост, е и болка, усещане, че си на предела на силите, на търпението си.

Събрах смелост да извадя наяве всички онези

нюанси на умората,

които остават скрити между нас и детето в едно от най-личните преживявания.

Впоследствие идеята ми се разшири – реших да покажа всички аспекти на кърменето, да премахна стигмата, която все още съществува в България.

Исках да представя кърменето като ритуал от ежедневието, да заснема връзката му с природата, неговата естественост и простота.

И разбира се – преходността му, защото нуждата от майката-Вселена намалява с всеки изминал ден, до момента, в който чуваме онова неизменно „Мразя те!“, подранило поне с няколко века, и осъзнаваме, че само снимките са обратния път до уютния спомен за това, което е било и никога няма да бъде отново.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара