Как да бъдем ефективни родители

Родителски инструкции

Обикновено родителите дават указания, които са многословни и трудни за запомняне от децата. Най-често срещаните инструкции са:

1. Множествени команди. Това са инструкции, които родителите изричат на един дъх в желанието си за експедитивност. Например: Събуй си обувките, измий си ръцете, преоблечи се с домашни дрехи и ела да те видя. Децата трудно запомнят поредицата от подадени вербални сигнали и рядко стигат до изпълнението им.

2. Любезни умолителни изречения: Би ли бил така добър да седнеш на масата?. Тази инструкция цели благоволението на детето и неговата добронамереност, но завоалира главното послание. Детето по-скоро ще продължи дейността си, отколкото да се подчини.

3. Условни уговорки: Ако ти… тогава аз… Тази инструкция е база за манипулация и може да срещне съпротива и инат. Децата се научават на комуникация тип сделка, която в дългосрочен аспект не е печеливша. Тогава ще се подчинят формално или ще се пазарят с родителя.

4. Многократно повторение на една и съща команда. Това е злоупотреба с търпението на родителя, което е възможно да ескалира в упреци, гняв, нетърпение и трайно недоволство в отношенията.

5. Рационални инструкции. Обяснявате на детето с разумни аргументи защо е необходимо да изпълни молбата ви. Призивът е към детския разум и осмисляне. Грешката би могла да е в изобилието от научни факти, подкрепящи молбата инструкция. Например: Измий си ръцете, защото са пълни с микроби, а когато те попаднат в устата ти, ще се разболееш от…, Трябва да се облечеш, защото прогнозата е за лошо време и има вероятност да настинеш. Съдържателните доводи са добри, когато не се дават всеки път като разумни, но обстоятелствени напомняния.

Как да зададем ефективна инструкция?

Най-резултатното общуване с детето е, когато се дават кратки инструкции, ясни като съдържание и конкретно отправени към детето. Препоръчително е да има контакт очи в очи, дори да се слезе на нивото на очите на детето, да се назове името му и да повторим еднократно нашата молба: Ева, измий си ръцете, Моля те, Иво, седни на масата.

Резултатен подход е да се дава еднословна инструкция с докосване по рамото или главата на детето, без предисловия: масата, банята, ръцете. Това съкращава изказването ви и дава ясно указание.

Когато детето не чува, е възможно да няма когнитивен ресурс да ни чуе или пък сме надценили паметовия му капацитет. В краткосрочната памет на детето могат да се задържат 7 плюс-минус 2 стимула. Указанията трябва да са ясни, недвусмислени и в момента на изричане на молбата леко да се повиши гласът, като следим за контакта очи в очи. Молбата е кратка и еднократно изречена.

Когато… тогава… е друг начин за договаряне с детето, но контекстът му също съдържа пазарене. Необходимо е пестеливо използване. Когато приключиш с вечерята, тогава ще играеш. Има условен компонент и ясна директива. Родителят поставя условието Когато, а не Ако изпълниш това. 

Безкрайното повтаряне

Съществуват добри практики да се регулира поведението на детето.

Често онова, което ни кара да повтаряме, е детето, което се прави, че не ни е чуло. Когато ви се иска да напомните на детето нещо за втори или трети път, спрете се. Вместо това разберете от него дали ви е чуло.

Предложение 1

Майката: Излизаме. Детето не отговаря, играе. Добре е майката да попита какво е казала: Би ли повторил какво казах?. Детето отговаря. Добре е майката да потвърди: Добре, значи не се налага да повтарям отново.

Предложение 2

Не се обръщайте повече от два пъти към детето си с молба да направи нещо. Ако то не ви чуе първия път, приближете се, установете зрителен контакт и нежно поставете ръка върху рамото му, за да сте сигурни, че ви слуша, и след това повторете молбата си.

В случай че детето ви не се подчини след две ваши молби, може би ще трябва да го съпроводите до мястото, където трябва да изпълни задачата. Ако работата го затруднява, кажете, че ще му помогнете.

Ако междувременно детето е пред компютъра или телефона си, може би ще трябва да го изключите, за да бъде в състояние да ви чуе. Кажете на детето си: Когато ти (приключиш дейността, за която си помолен), тогава може да продължиш (желаното си занимание).

Важно е да не повишавате глас, да говорите спокойно и да не позволявате да бъдете въвлечени в спорове.

Предложение 3

За целта са ви нужни картинки с усмихнати, неутрални, гневни лица. Те трябва да стоят на видно място:

• 0 напомняния – усмивка
• 2 напомняния – леко намусено или равно лице
• 5 напомняния – намръщено лице
• Повече от 5 напомняния – разгневено лице.

В опита си да бъдем ефективни родители е възможно да повтаряме една молба многократно, да я изкажем неуверено или да отстъпим. Това, което може да се случи накрая, е да избухнем. Детето не вижда предисловията и вътрешния ни монолог, но може да се ориентира чрез изображения. То става свидетел на гневния изблик, но не разбира веригата от размислите ни и основанията за това. За да си спестим експлозията, може да покажем картинките, които да ориентират детето как се чувства майка му при необходимостта от напомняния. Така ще имате визуален ориентир и ще си спестите адреналиновите изблици.

Добре е, когато детето направи нещо без подкана, да покажете как се чувствате в този момент и да го окуражите.

Ей сега, Секунда, След малко

Проявете разбиране, но бъдете твърди и проследете да видите какво ще се случи. За да избегнете спорове за това колко дълго сте готови да чакате, уговорете се за краен срок за изпълнение.

Пример:

• Родител: Дрехите не са сгънати и прибрани.
• Дете: Да, добре. След малко.
• Родител: Кажи ми кога точно възнамеряваш да ги прибереш.
• Детето: Когато приключа с играта на телефона.
• Родител: А това кога е?
• Детето: След 15 минути.
• Родител: Добре. Сега знам, че мога да разчитам, че след 15 мин. ще си прибереш дрехите в шкафа. Благодаря ти!

Правилата:

Дискутирана тема в родителството е темата за правилата в семейството, тяхната неотложност и приложимост.

Думата правило звучи като задължение, част от инвентара на дисциплиниращия подход. Когато говорим за ефективно родителство,

акцентите са повече върху комуникацията с детето.

Невинаги правилата са дискутирани в семейството – в доста семейства те се подразбират или се очаква да се спазват, без да се уточняват. В повечето случаи за тях се подсещаме, когато те се нарушават, без изрично да са дефинирани като такива. Те не се комуникират и не се очаква да се осъществят от детето, ако то е във фазата на съществуването (между 0 и 18 месеца) и в следващата фаза – на правенето. Следователно да се дават правила на дете под четири години, е неефективно. След това могат да се предоставят краен и конкретен брой ясни правила. Когато децата са малки, правилата се дават от родителите, когато са над 5 години, се обсъждат, а в тийнейджърската възраст се препоръчва сключване на договор. Основополагащи за избор на правила са ценностите на родителя. Препоръчвам ви да помислите върху следните въпроси:

Упражнение:

Кои три ценности са важни за мен и моя партньор? (Здраве, добри отношения, любов, автономност на детето, организация на времето и др.)

Какви са правилата, без които не мога да ги реализирам? (1 – 4 броя)

Как да ги формулираме ясно и разбираемо за децата?

Концентрираме се върху наистина важното, а баластрата сама ще отпадне. Разпознаваме излишното по трудността за формулиране, разбиране и изпълнение.

Съществува лесен подход, който да въвлече децата в традицията на правилата. Най-важното условие е те да са съгласувани с всички членове на семейството. Децата участват, ако са над четири години. Въвеждат се, когато има нужда от тях, но не се прекалява с изискванията по изпълнението им. Те са свързани с неотложност и важност. Предварително изясняваме какво наистина е важно да се постави като претенция, за да няма разводняване на разговора. Друго важно условие е да са малко на брой, да са изпълними и възможни. Добър подход е да ги уточните по време на семейните съвети. Членовете на семейството дават своите предложения, ако могат да вербализират исканията си.

Резюме на семейните правила:

1. Да са малко на брой: 3 – 4, записани ясно на лист.
2. Да са позитивно формулирани. Например: Говорим уважително вместо Не се караме с близките си.
3. Да има консенсус между всички, че тези правила са важни.
4. Включват се децата в предложенията за правила, за да се чувстват ангажирани с тях.
5. Финалната дума е на родителите, които въвеждат общовалидно правило, с което всички се ангажират.
6. Добре е да има хумор, например: Усмихваме се.
7. Всички правила се въвеждат със срок на изпълнение.
8. Членовете на семейството се подписват или подпечатват под имената си, като декларират изпълнението им с подписа си.
9. Могат да се преформулират, ако се налага или да се променят с времето.
10. Окачват се на видно място.

Пример за семейни правила:

• Държим се учтиво един с друг. Усмихваме се.
• Вечеряме заедно.
• Времето за лягане е в 10 ч.
• Спазваме семейните задължения.

Текстът е откъс от книгата на психотерапевта Милена Манова „Ефективните родители. Успешните сценарии за нашите деца“