Богородична пита, наричана още – богородичен хляб, първа пита, бърза пита, малка пита, топла пита, пепелаш, малък спигаль, месирф, колак, клин, кадене – е прясна пита, която се меси веднага след раждането на дете. Тогава се случва и обреден комплекс, който се изпълнява от жените в къщата, непосредствено след раждане на дете.
Богородичната пита се меси от свекървата, храначката или зълвата, облечена в невестинските дрехи на родилката и с нейните сватбени накити. Пече се в пепелта на огнището или в подница. Тя е без украса, „за да не боледува детето от шарка“ и „да не му излизат пъпки“.
Богородица присъства и помага на всяко раждане и чака разчупването на питата, за да си отиде: затова с омесването й се бърза, та светицата да може да помогне и на други родилки.
На обреда присъстват само жени и деца от семейството и много рядко – съседки.
Питата осигурява навременен брак
и плодовитост на детето в бъдеще. Бабата прекадява питата, вдига я високо и благославя: „Който няма – да има. Който има – да завтори (повтори). Айде, Света Богородица напред и ние след нея“. После я разчупва и дава първото парче на родилката, за да й дойде млякото, второто оставя за Св. Богородица, за да може да си отиде, и останалите – на всички присъстващи. Поднася се още сол, лук, пипер или набързо приготвено ястие.
Всяка жена дава на родилката яйце и парче плат за пелени, а след това й оставя първия си залък. Храначката захранва детето.
На Богородична пита не присъстват мъже,
моми, нераждали жени, бездетки, жени-кърмачки (за да не спре млякото на родилката), жени, които са имали интимен контакт с мъжете си предишната нощ, и жени с менструация. Има опасност последните да донесат на детето „мурдарлък“. Ако присъствието на жена в мензис не може да се избегне, тя трябва още с влизането си да прошепне на детето: „Аз съм като майка ти“.
С Богородична пита завършват обредите около раждането на детето.
Текстът е част от енциклопедичната книга „Българска народна медицина“ на академично издателство „Проф. Марин Дринов“.
0 Коментара