Пределът на работното време за тях е 40 часа седмично. Отказват също имейли и телефонни обаждания вечер и като цяло отговарят по-често с „не“. Някои американци казват, че възприемат нова концепция, за „мълчалив отказ“, срещу задушаващия капан на това постоянно да си на разположение.
На Маги Пъркинс, която живее в Атина, щата Джорджия, обичайно работела седмици наред по 60 часа седмично, докато била учителка. Щом се родило първото й дете, 30-годишната жена си дала сметка, че положението й е непоносимо.
„Има снимки, на които проверявам тетрадки в самолета, заминавайки на почивка. Нямаше баланс между професионалния и личния ми живот“, разказва тя в качен в ТикТок клип как се е насочила към подхода „мълчалив отказ“.
Пъркинс казва пред АФП, че в крайна сметка е напуснала работа, за да защити докторат, но продължава да снима видеоклипове, в които дава съвети за организиране на работното всекидневие.
„Начинът на мислене, който предполага „мълчалив отказ“, значи просто да поставиш граници, които ти помага да вършиш работата, за която ти плащат, след което да „се изключиш“ от нея, да се прибереш у дома и да обърнеш внимание на семейството си“, добавя тя.
Нашумелият израз „quiet quitting“ („мълчалив отказ“ на английски) изглежда се е появил първо в пост в ТикТок през юли.
„Това не е категоричен отказ. Продължавате да изпълнявате задълженията си, но вече не сте обсебени от схващането, че работата ви трябва да е вашият живот“,- обясни тогава потребителят @zaidleppelin. „Всъщност това не е така и вашата работа не определя ценността ви като личност.“
Постът имаше невероятен успех и събра почти половин милион харесвания. В отговорите личеше споделено чувство на горчивина. Зачестиха и коментари с разсъждения за явлението.
Веднага избухнаха шумни дебати: дали привържениците на „мълчаливия отказ“ се опитват само да отстояват равновесието в живота си – представа, свързвана предимно с европейския, а не с американския начин на живот? Дали не са по-скоро „безделници“, прикриващи се зад модерния израз, или пък хора на ръба на т.нар. бърнаут (професионално прегряване), за които е най-добре просто да напуснат работа и то бързо?
„Кръв, пот и сълзи“
Според наличните данни нуждата от по-добър баланс е реална. За стрес на работното място съобщаваха през 2019 г. 38 на сто от анкетираните, а след година, когато КОВИД-19 внесе смут в трудовите процеси, вече 43 процента, установи агенция „Галъп“, според която на най-голям натиск са подложени жените в САЩ и Канада.
Подобна динамика бе и подтик за „Голямата оставка“ – неотдавнашната вълна от служители, напускащи работа или сменящи работодателя.
Мнозина от избралите „мълчаливия отказ“ казват, че са напълно готови да работят усърдно, но само през работно време.
Някои анализатори естествено са скептични и припомнят, че винаги е имало служители, отказващи да работят и минутка в повече, а и защитници на подхода „Това не е мое задължение“.
Ариана Хъфингтън, основателката на в. „Хъфингтън пост“, разкритикува това явление с думите, че работата „е част от разцвета на един живот“ и избягването на бърнаут не бива да изключва „възможността да откриваме радост в своята работа“. Бившият американски министър на труда Робърт Рейч обаче смята, че тези служители „отказват да бъдат експлоатирани“.
Така казва и жена, нарекла се Бес, предпочитайки да не дава истинското си име.
Тя например малко преди пандемията започнала работа, включваща по принцип редовни командировки до Германия. Както разказва пред АФП обаче, останала блокирана в апартамента си в Ню Йорк и трябвало да отговаря на телефонни повиквания до три часа през нощта заради часовата разлика.
За да се предпази, започнала да не заляга толкова, но американските й приятели трудно разбирали това. „Влагаш кръвта, потта и сълзите си в своята работа в САЩ – и ако не работиш, значи не заслужаваш да си тук“, казва тя. „След половин година тревоги“ тя просто спряла за няколко седмици да отговаря на имейлите. И накрая напуснала.
Според Филип Ореопулос, икономист от университета в Торонто, при по-добра комуникация кандидатите за работа могат да си представят по-ясно очакванията на работодателя, преди да приемат мястото. „Ако се налага да стоите на дежурство вкъщи, това трябва да ви се каже ясно“, посочва той.
БТА
0 Коментара