За българите, а и не само, турската столица Анкара не е популярна самостоятелна туристическа дестинация като Истанбул или Одрин, но определено си заслужава да отделите време и внимание за втория по големина град в южната ни съседка. Именно защото не е туристически център и тук може да усетите автентичното сърце на Турция.
Градът е разположен сред хълмиста местност в централната част на Анадолското плато на 850 м надморска височина. Расте бурно върху многото хълмове на платото, а през него текат две реки.
Анкара е град с древна история и пулсиращо младо сърце – днешният му облик съперничи на най-модерните столици по света – тук ще откриете отлични ресторанти, дискотеки, нощни клубове и много добър шопинг.
Ако искате да обхванете с поглед мащаба и облика на града отвисоко, качете се за кафе и коктейли на последния етаж на кулата „Атакуле“ – една от забележителностите на града. 125-метровата наблюдателна и комуникационна кула е разположена в квартал Чанкая, на хълм, и през ясно време се вижда от целия град и целият град може да бъде видят от нея. Със сигурност ще забележите колко зелен е градът и как са спазвани архитектурните принципи и сред многобройните високи бизнес сгради, тип небостъргачи, и сред жилищните блокове в отделните райони, и в по-лъскавите райони с ниски сгради и къщи.
В подножието на кулата „Атакуле“ е разположен търговски мол с разнообразни магазини, кафенета и ресторанти. Шопингът в Турция напоследък е много популярен сред чужденците по две причини – заради изгодния курс на турската лира и все по-високото качество на местните брандове, намерили пазари и по света.
Като столица Анкара приютява основните държавни институции, резиденцията и двореца на президента, всички посолства, седалища и представителства на големи компании.
Смята се, че
градът е основан през 1200 години пр.н.е. с името Анкира.
През византийския период името му става Анкър, което на гръцки означава “котва”. Когато Мала Азия е завладяна от селджукските турци през 1073 г. е прекръстен на Ангора. Чували сте за ангорската вълна, позната също с името мохер, нали? Е, тя се разпространява по света именно от Ангора, днешна Анкара. Козите с руно от мека вълна са пренесени през XIII век в този район и до XX век се отглеждат само тук. И до днес ангорската вълна е една от най-ценните в текстилната индустрия.
Анкара се намира в сърцето на Мала Азия, полуостров на кръстопътя между два континента, което обуславя бурната му история през вековете. Тук са минавали и оставали безчет древни цивилизации – от колхидците и хетите, през перси, келти, елини, римляни, византийци, арменци, кюрди, селджуки, османци до днешните турци.
Хетската империя, една от суперсилите в древността, възниква точно в Централен Анадол. Хетите са се отличавали не само с цивилизациите, които са създали, но и чрез държавната и социална структура.
През цялата история Анкара е била важен културен и търговски център и основна спирка по Пътя на коприната между изтока и запада.
Мустафа Кемал Ататюрк избира града за щаб на Войната за независимост поради стратегическото му положение. И след победата Анкара е обявена за столица на новата турска република – на 13 октомври 1923 г.
Анкара е завинаги свързана с любимия на всички турци баща на републиката Ататюрк – той е живял и работил тук до края на живота си. В Анкара е и мавзолеят му, който винаги е пълен с посетители. (Четете за него на следващите страници.)
Повечето забележителности в града са с историческа и културна насоченост. Могат да се открият множество монументи от Римски времена. Към тях се включват Римските бани, храмът на Август и Рим, колоната на „Юлиан“, руините от старинната Цитадела и други.
В града могат да бъдат посетени и множество джамии, най-голямата от които е „Коджатепе“. Разнообразието от музеи също е голямо. Особено интересни са музеят на Анадолските цивилизациите и Етнографският музей. А най-новото бижу на града е свръхмодерният културен център Ada Ankara, с уникална концертна зала.
Най-добрият рибен ресторант
Удивително, но факт – най-добрият ресторант за морска храна в Турция се намира в континенталната част на страната, не на брега до някое от ласкавите топли морета тук. Ресторантът се казва TRILYE и се намира в един от лъскавите квартали на града – „Гази Осман паша“. Леко скептично приемах твърдението „най-добрия“ от турските ни гидове, докато не се убедих лично. Че мястото е много популярно сред елита на града стана ясно още на входа от дългата редица паркирани супер лъскави коли. Стените вътре са буквално покрити с плакети с международни награди от различни класации в бранша. TripAdviser отличава неизменно TRILYE от 2012 година насам.
Формулата на успеха е прясна сезонна храна – риба и всевъзможни морски дарове, уловени по устойчив начин и приготвени по начин, който изненадва приятно и разкрива всичките им вкусови качества.
Крепостта и старият град
Не пропускайте крепостта и старият град, за да се докоснете до хилядолетната история на Анкара и някои от най-характерните неща за Турция.
Крепостта, която първоначално е била построена на хълм като гарнизон, е приютявала няколко цивилизации през дълголетната си история. Днес тя е дом на няколко музея, стари къщи, джамии… Почти всички къщи във вътрешните стени са превърнати в магазини или заведения и тук може да опитате автентични местни храни (ръчно направеният локум е фантастичен), турско кафе, пресни сокове, да купите подаръци и сувенири.
Крепостта е стара колкото самата Анкара. Приема се, че е създадена първоначално от галите (наричани още галати или келти), които през III в пр.н.е. създават в Мала Азия държавата Галатия. По-късно римляните я разширяват и довършват. През III век е частично разрушена от персийците, а през VII век е възстановена отново – император Константин построява външната крепостна стена през 688 г. По-късно византийците допълнително я разширяват.
Крепостта е добре запазена. Централното й ядро е петоъгълник, обграден от 42 кули с различна височина и форма. От тях се разкрива прекрасна 360-градусова гледка към столицата. Стените на крепостта следват формата на хълма, върху която е издигната.
В подножието на крепостните стени пък се намира най-старата част на града. Мястото е изцяло пешеходна зона, приятно за разходки и шопинг.
Къщите са с чардаци, които напомнят българските възрожденски домове, както и тесните калдъръмени улички.
Ако искате да похапнете вкусна и автентична турска храна – пословично добра – точно в подножието на портата на крепостта е един от най-добрите ресторанти от хотелската верига Divan в Анкара – Divan Cukurhan. Главният му готвач е местна звезда и един от съставителите на сборника с най-добрите турски рецепти, издаден от турското министерство на културата и туризма.
Ресторантът е в сградата на хотела, създадени в реновиран кервансарай, истинско архитектурно бижу.
Мавзолеят на Ататюрк
Ако сте от поколението, в което на децата връзваха сини и червени връзки и ги водеха задължително под строй в мавзолея на Георги Димитров в София да гледат балсамираното му тяло, то думата „мавзолей“ надали предизвиква позитивни асоциации у вас. Мавзолеят на Мустафа Кемал Ататюрк в Анкара обаче няма нищо общо с този на нашия „вожд и учител“!
Преклонението и обичта на обикновените турци към Ататюрк е наистина голяма и непресторена. В музея, който е част от комплекса на мавзолея, я усетих в гласа и очите на туристическия ни гид – той беше истински развълнуван и даже се просълзи, докато ни разказваше за създателя на републиката. Виждала съм портрети на Ататюрк буквално на всякакви места из цяла Турция – и са окачени там не по задължение.
Внушителната сграда на мавзолея е свещено място за турците. За двата часа, които прекарах в района й, видях почетен караул, съпровождащ чужда държавна делегация, десетки училищни класове – на най-различна възраст, абитуриенти, идващи тук по традиция за фотосесии, младоженци, обикновени хора, дошли от цяла Турция, много чужденци.
Мустафа Кемал е лидер на турската война за независимост, основател на Република Турция и нейн първи президент. Наречен е Ататюрк (баща на турците) заради огромния му принос за модернизацията на Турция и превръщането й в светска държава.
За 15 години управление той провежда множество реформи – премахва султанатът и халифатът, жените получават равни права с мъжете, забранява многоженството и носенето на фесове, въвежда Грегорианския календар и нова азбука – латиница вместо арабица. И още много, които полагат основите на днешната модерна Турция.
Проектиран от турския архитект Емил Онат, комплексът е построен между 1944 и 1953 г., за да бъде последно място за почивка на Ататюрк. Той е най-забележителният пример на модерната турска архитектура, издигащ се на хълм, от който се открива гледка към цяла Анкара.
Преди сградата да бъде завършена, ковчегът на Ататюрк е съхраняван в Етнографския музей. Пренесен е в мавзолея на 10 ноември 1953 г., на 15-ата годишнина от смъртта му.
Комплексът е огромен и пълен със символи. Стълба води нагоре между кулите на Освобождението и Независимостта до 260-метровия „път на честта“, където се намират самия мавзолей и музей.
От двете страни на алеята има изваяни групи от три женски и три мъжки фигури, представящи прехода на Турция от османския традиционализъм към модерната република.
Входът към Церемониалния площад е охраняван от още две кули, символизиращи турската армия и защита на националните права. Площадът може да побере 15 000 души и е обграден от сгради с колонади. Кулите на всеки ъгъл означават мир, победа, революция и република.
Сред символите са сцени от войната за независимост, вечен огън, откъси от емблематични речи на Ататюрк.
Самият мавзолей е с проста архитектура, подобна на отказа на Ататюрк от блясъка на османската епоха. Тялото на бащата на турците е в мраморен саркофаг в ниша с позлатен плот.
Музеят обхваща както живота на Ататюрк, така и войната за независимост и основаването на републиката.
Музеят на анадолските цивилизации
Мала Азия е кръстопът между Изтока и Запада и логично през вековете тук са се развивали много цивилизации, като всяка от тях е оставила следи от присъствието си. Археологическите разкопки продължават и учените откриват все повече интересни артефакти от древните ни предци. И повечето от тях могат да бъдат видени в Музея на анадолските цивилизации в Анкара.
През 1997 г. той е определен за „Европейски музей на годината“ – един от най-богатите в света е по отношение на историческото и културно наследство. Намира се близо до крепостта и стария град на Анкара.
Сградите, в които е разположен музеят са шедьовър на ориенталската архитектура. Едната е някогашният покрит пазар, построен от Махмут паша. Той е бил Велик везир по времето на султан Мехмет II Завоевателя през XV век. Представлява монументална за времето си постройка, чиито таван е украсен с 10 купола. Администрацията на музея е разположена в бившия Куршунлу хан. Двете сгради са били унищожени от пожар през 1881 г., но след това са възстановени и превърнати в музей по идея на Мустафа Кемал Ататюрк.
Пътуване във времето
Артефактите в музея са представени хронологично и ни запознават последователно с палеолитната, каменно-медната, бронзовата епоха, епохата на асирийските търговски колонии, епохата на хетската империя, фригийското царство, късното хетско царство, Урартско царство (държава в източен Анадол, съществувала през 900-600 г. пр. н.е.), Рим, Византия. Последните два раздела обхващат периода на селджукските турци и Османската империя.
Богатата информация, която съпровожда всеки артефакт превръща посещението в музея в истинско пътуване във времето.
Първият раздел включва находки от палеолита (преди 8000 г. пр. н.е.), сред които инструменти от камък и кост, използвани от ловците-събирачи, живеещи в пещери. Артефактите от неолитната епоха (8000-5500 г. пр.н.е.) показват началото на производството на храни и създаването на селища. Сред предметите са скулптури на богинята-майка, печати, керамични изделия и инструменти, изработени от кости.
Интересни са откритите в различни части на Мала Азия слънчеви дискове от ранната бронзова епоха (3000-1500 г. пр.н.е.). В тях са вплетени фигурите на елени и бикове, които са били свещени животни.
Най-голяма е колекцията от епохата на хетите. Това е древен народ, който се установява в Анадола в средата на второто хилядоление пр.н.е. Те основават своя държава, която съществува повече от 14 века. Хетите са били прочути с майсторството си при обработка на желязо, от което правели различни украшения, сечива и оръжия. Колекцията включва много златни, железни и бронзови предмети, които впечатляват със своето изящество.
Хетският език е най-древният индоевропейски език, за който има запазени писмени сведения до наши дни. Хетите записвали върху глинени и бронзови плочки важни събития, като ползвали йероглифи, подобни на тези в Египет и Месопотамия.
Един от най-ценните артефакти е запазена кореспонденция между египетската кралица Нефертари (съпруга на фараон Рамзес II) и хетейската царица Пудухепа (съпруга на Хатусил III).
Новото културно лице на столицата
Досега разказвах предимно за културно-историческия облик на Анкара, но не мога да пропусна две забележителни модерни културни средища в турската столица, които заслужават вниманието дори на туристите – забележителният нов свръхмодерен културен център CSO Ada Ankara и музеят на модерното изкуство CerModern в съседство.
Попаднах в културния център на концерт на световноизвестната поп и джаз певица Конча Буйка и бях във възторг както от нейните изпълнения, така и от удивителната концертна зала.
CSO Ada Ankara е новият дом на Президентския симфоничен оркестър, един от най-старите в света – основан през 1826 г., и истински храм на музиката. Архитектурата му е спираща дъха. Геометричните му форми и футуристичният му аспект са грандиозни. Входът към центъра е по мост над водно пространство, а голямата концертна зала е в истинска сфера. Тя е с капацитет от 2023 места и е проектирана по най-съвременните стандарти и оборудвана с най-новите технологии за перфектна акустика. Основните материали в минималистичния дизайн са дърво, стъкло и бетон, които дават усещане едновременно за модерност, изчистен дизайн, но и уют.
Други две зали – Синята (с капацитет 500 места) и Историческата (първия дом на Симфоничния оркестър в града с 650 места) предлагат още много възможности за среща на публиката с любими музиканти. Този уникален храм на музиката привлича много международни солисти, хорове, ансамбли и оркестри, изпълнители на джаз или етно музика…
Огромните отворени пространства, музея, кафенетата и ресторантите в рамките на комплекса са привлекателни за посетители дори когато няма концерти.
CSO Ada Ankara бе открит през 2020 г. с грандиозна церемония, а строителството му струва 83 млн. евро.
CerModern
Буквално на метри от комплекса се намира друго важно място за изкуството в Анкара – CerModern. Музеят за съвременно изкуство се помещава в пространство, в което през 20-те години на миналия век е имало депо и работилници за ремонт на влакове.
Грандиозните му индустриални вътрешни пространства са идеален фон за впечатляващи експозиции. Именно на такава изложба попаднах тук през юни – на американския фотограф Стив МакКъри, автор на световноизвестната снимка на афганистанското момиче с пронизващи зелени очи, появявала се на корицата на National Geographic.
CerModern е изключително активно арт средище, чиято цел е да обедини общността около съвременното изкуство. Отвън има и лятно кино.
0 Коментара