Камелия Нейкова e заместник-председател на ПП НОВА АЛТЕРНАТИВА. Родена е през 1969 г., семейна, майка на две деца. Заместник-министър на отбраната в периода 2008-2009 г. Завършила е право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Камелия Нейкова има над 20-годишен опит като експерт в областта на административното право и изборното законодателство, събирането на публични вземания и в държавната администрация. Била е юрисконсулт на Териториалното поделение на НОИ в Русе и директор на РД на Агенцията за държавнивземания. В ТД на НАП гр. София ръководи отдел „Принудително изпълнение“. Била е член на ЦИК и е участвала като експерт във Временната парламентарна комисия на 41-во НС за подготовка на Изборен кодекс.
Г-жо Нейкова, защо една жена, експерт от висока класа, решава да се занимава с политика? И то в млада, току-що създадена партия като „Нова алтернатива“?
Целият ми трудов стаж е бил в държавната администрация. Реших обаче да напусна администрацията и да се включа в един екип, който се занимава с политика. Мисля, че опитът, който съм натрупала като експерт и ръководител, би бил ценен на това поприще, защото политиката е изкуство да управляваш държавата. И след като имаш управленски опит, и той е дал според мен някакви положителни резултати, е добре да бъде реализиран и на друго място.
Осъзнах, че в служебната си дейност започвам да тъпча на едно място. Дълго време се занимавах със събиране на публичните вземания на държавата и работех това с желание. Много харесвах и хората, с които бях в екип както в Русе, така и в последната ми работа в НАП, но профилирането само в една материя ме доведе до състояние на липса на пространство. Трябваше ми друга основа, за да продължа да надграждам това, което съм натрупала като опит и знания. А и не се страхувам да приемам предизвикателства в своята работа. В момента, в който реших да се занимавам с политика, част от моите познати ме попитаха дали осъзнавам своето решение, защото според тях това е равносилно на самоубийство, тъй като в България хората мислят, че политиката е нещо нечисто. Но друга част пък бяха категорични, че ще ме подкрепят, защото са работили с мен и познават начина ми на работа. За което изключително много им благодаря. Екипът е отговорът на въпроса и защо с партия „Нова алтернатива“. Тук са една част от хората, с които съм работила, и знам, че този екип, когато си постави цел, може да я постигне. Друга причина е, че нашата партия обедини хора, които досега не са се занимавали с политика, но са експерти и са доказали във времето, че могат да работят качествено. В здравеопазването, земеделието, държавната администрация, сигурността, частния бизнес, финансите – имат опита и желанието да го прилагат в полза на държавата. Съществен мотив е и моето неудовлетворение от начина, по който се ръководи държавата и липсата на ефективно взаимодействие между институциите. Те трябва да работят в услуга на гражданите, а не обратно.
Вие сте експерт в областта на изборите и изборното законодателство.
Как си представяте идеалния изборен процес? Повече от 20 години у нас има свободни избори, но хората сякаш не вярват, че се случва точно волята им. Има много съмнения за купуване на гласове…
Не мисля, че съществува нещо като идеален изборен процес. Изборите са двустранен процес – държавата ги организира, но гласуват гражданите. В този процес е изключително важно да има толерантност, коректност, честност и демократичност. Тези неща няма как да бъдат разписани в закон, зависят от самите участници в изборите. Организаторите не бива да стават съучастници или да допускат каквато и да била форма на манипулиране на резултатите.
Много хора предполагат, че някъде се случва нещо невидимо и у тях остава недоверието и съмнението, че както и да гласуват, техният глас няма значение, защото не е ясно как е отчетен. Изключително важна е отговорността и съвестното вършене на работата от абсолютно всички, които участват в произвеждането на избори, за да не се създават предпоставки за манипулиране на резултатите.
Прави ми впечатление, че по време на избори медиите отразяват някой и друг случай на явна злоупотреба. През 2011 г. в избирателна секция в Плевен бе заснето как се подменя бюлетина. Видяхме как депутати носят чували с бюлетини от НДК. Какво се случи? Нищо. Нямаше виновни и наказани. Като че ли липсваше воля да бъде потърсена нечия отговорност.
По-добре ли е да се въведе със закон задължително гласуване?
Всяко нещо, което е задължително, създава емоционална реакция у хората: защо да ме задължават да правя нещо, което не съм убеден, че трябва да направя? Има плюсове и минуси. Минус е, че ще провокира негативна реакция, защото след като е задължително, неминуемо ще води и до санкция. Плюс е, че ще се намалят възможностите за купуване на гласове, за каквото също има прекалено много говорене. И това е двустранен процес, който опира до мисленето, съвестта и ценностната система на човека, готов да продаде гласа си. Кой може да го спре, ако е решил? За мен тези, които си продават гласовете, са хора без достойнство, които не могат да решат собствените си проблеми и да носят отговорност за нищо. Не мога да приема оправданието, че хората си продават гласовете, защото са бедни. Ничий човешки живот не е низ само от успехи, има падения и възходи, но човек трябва да може да носи отговорност за собствените си неща. Така, както се грижим за децата си, за дома си, за семейството си, така трябва да се грижим и за обществото, в което живеем. Това се постига чрез активна гражданска позиция, каквато и да е тя, но да е честна.
В последните години наблюдаваме, че българите избират типични лидерски партии – Бойко Борисов, Симеон Сакскобургготски. И с пропорционалните партийни листи, за които гласуваме, те и магаре, образно казано, да сложат на избираема позиция, то попада в парламента. Това не ми се струва истински избор.
Мисля, че хората обичат да имат лидери, които са харизматични и ги обединяват. Всеки народ, група от хора, екип, има нужда от лидер…
Да, но магаретата, които те водят…
Да, така е. Премиерът Бойко Борисов каза, че когото и да посочи за президент – ще бъде избран. Това също е едно от нещата, които отвращават хората от изборите и ги кара да не се интересуват, да са апатични. В последните предложения за промени на Изборния кодекс все още не е ясно ще отпадне ли преференциалното гласуване. Към момента има възможност за преференциален вот, но за да има ефект от него, е необходим по-нисък праг. Когато има преференциално гласуване, хората могат да отбележат кого предпочитат, т.е. да избират личности. Но когато въобще я няма преференцията, няма го и мажоритарния елемент, гласуваш в 99% от случаите за листа от напълно или почти непознати хора. И партийните лидери слагат когото си искат в листите, няма никакво състезателно начало между кандидатите и хората не ги разпознават. А защо да няма и отрицателна преференция – избирателите да посочват кой не искат да попадне в парламента? Тогава може би ще има по-малко „магарета”.
А после има 240 души в парламента, които решават въпроси, които са важни за всеки един от нас.
Много често споря с мои приятели и ги убеждавам, че трябва да се гласува. Няма избори, на които аз да не съм гласувала, няма и да има. Всеки трябва да гласува, за да има право после да е доволен, недоволен, да упреква и да изисква. Ако не си дал нищо от себе си, за да подобриш нещата в собствената си държава, не е честно да недоволстваш и да търсиш виновен винаги някой друг. И това е не само за държавата, а за всеки аспект от живота. Човек трябва да е активен. И често питам мои познати да ми кажат поне 10 имена на депутати, независимо от коя партия са. И не могат. Може би пък аз се интересувам прекалено много и се дразня от глупости. Дразня се, че не се надграждат добрите и полезни неща. Дразня се, че минава едно 4-годишно управление, идва следващото, но всичко хубаво направено не се признава, разрушава се и се прави друго, което не е сигурно, че е по-добро. Няма последователност, няма приемственост. И може би дори ставам нежелан събеседник, защото често обсъждам тези неща. И ме питат: „Ти наивна ли си, защо смяташ, че с този оптимизъм и патос, с който говориш за гражданската си позиция, ще оправиш света?“. Знам, че сама няма да го оправя, но мога да направя това, което зависи от мен. И поемам пълната отговорност за действията си. Там, където съм работила, винаги съм поемала цялата отговорност за решенията, които зависят от мен. Винаги заставам с името си зад моята позиция и тя е подкрепена с мотиви. Сещам се какво ме дразни в сегашното законотворчество – липсата на съществени мотиви. Много хора четат книги и аз благородно им завиждам. Аз чета закони – всеки ден отварям сайта на парламента, гледам внесените законопроекти, следя какво се случва между първо и второ четене, търся мотивите. В много случаи т. нар. “мотиви” са само пълнеж, който не е смислен и убедителен. Липсва и всеобхватност, законите се ремонтират „на парче“.
А защо се случва така?
Една от причините е незадълбоченост. Има и некомпетентност. Има и лобизъм. От всичко по малко. А често има и стремеж да се отмени това, което е прието от предходното управление, без да се мисли дали е добро или лошо.
Как може да се промени мнението на хората, че „всички политици са маскари“?
Да, в България думата “политика” се свързва с „мръсна работа“. Това е преобладаващото мнение, и то сред хората, които всъщност не се интересуват от политика, сред тези, които с интерес гледат пикантерии, жълтини, скандали. Нямам против жълтите вестници да си имат аудитория, но не е добре само те да формират мнението ти. Политиката не е мръсна работа, такова определение й създадоха и създават тези, които правят политика, защото не оправдаха очакванията на обществото. Хората искат да живеят по-добре, да имат работа, да могат да изхранват семействата си, да отидат на почивка, да имат спокойствие за бъдещето и да изразяват свободно мнението си. Последното е много важно. Напоследък често се сблъсквам с изречения от рода на: „Не съм доволен от това, което се случва, но ме е страх“. Защо ги е страх? Това означава, че тези, които ги ръководят, по някакъв начин им насаждат страх. Това, което може да изчисти политиката от думата „маскари“ , са самите хора, които се занимават с политика. Задължително е в управлението да влизат достойни хора, които запазват това си качество и след като станат политици. Които не се отлепят от земята, като отидат по върховете, и които могат да признават грешките си и да носят отговорност.
0 Коментара