През последните 30 г. стана модерно да се твърди, че в България нещата просто не се получават, че „една птичка пролет не прави“ и ако човек е успешен в дадена област – то непременно има нещо гнило.

Дебютната книга на Даниел Пенев „Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории“ има за цел да разбие клишетата, че у нас все по-рядко се срещат честни и трудолюбиви хора, които градят така жадуваната промяна. Сборникът ни представя 30 вдъхновяващи българи от бизнеса, образованието, културата, спорта, медиите и неправителствения сектор. С действията си всички те доказват, че добрината, постоянството и щедростта вършат повече и по-добра работа от мрънкането и търсенето на оправдания.

Снимка: Лилия Иванова

Даниел Пенев е журналист, преводач и редактор. Бил е стажант в bTV, Dnevnik.bg и Reduta.bg, както и в офиса на Мария Габриел в ЕП в Брюксел. Негови статии са публикувани в български и международни медии като Клуб Z, BBC Знание, TrueStory.bg, EurActiv.com и Balkan Insight. Превежда и редактира книги.

Роден и израснал в Кюстендил, Даниел има бакалавърска степен по журналистика и политически науки и международни отношения от Американския университет в България и магистърска степен по международни отношения от Централноевропейския университет в Будапеща. От 2010 г. насам участва в обменни програми и обучения в страни като Великобритания, Германия, Чехия, Турция и САЩ.

Чрез „Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории“ Даниел Пенев иска да мотивира възможно най-много българи да се посветят на смислени занимания, които им носят удовлетворение и им позволяват да допринасят за подобряването на средата тук.

Даниел Пенев с книгите. снимка: AMG Publishing

Ето и кои са участниците в книгата:

Михаела Стойкова

Снимка: Личен архив

„На местата, където има проблеми, има потенциал да създаваш, да твориш някакви нови неща, за които никой не се е сетил, и ти може да си човекът, който разрешава даден проблем.“

Васил Терзиев, Бойко Яръмов, Светозар Георгиев и Христо Косев

Снимка: Campus X

„Едно от нещата, които искаме да оформим като ценност и за което се подсещаме и ние самите, е това да си благодарен на всички, които са градили преди теб. Да умееш да надграждаш това, което те са направили, и да се погрижиш за всички, които идват след теб.“

Благовеста Пугьова

Снимка: сп. Forbes

„Много хора ме питат: Ама добре, това време, което го даваш, как намираш време да го даваш, как намираш време за себе си?“. И аз се опитвам да обясня, че това даване на време е като правенето на добро: то връща към теб. Прекарвайки това време с някого другиго, носи удоволствие на теб. Прекарвайки време с децата, аз се прибирам щастлива, че съм помогнала на някого.“

Атанас Райков

Снимка: Александър Новоселски

„Обикновено по-успешните хора са тези, които взаимодействат, които инвестират, които в началото помагат. Много често хората, които са постигнали нещо, са го направили, защото са намерили начин как да интегрират някакво благо за обществото около тях.“

Розалина Лъскова

Снимка: Здравко Йончев

„Каквото и да подхвана, имам нуждата да го чувствам като кауза, да работя за нещо повече от това аз или моето семейство да сме добре. В България има много такива възможности, а и нужди. Ако ще работя за обществена кауза, защо да не е в моята родна страна?“

Христо Блажев

Снимка: Личен архив

„Трябва да копаеш нивата всеки ден. Няма „днес ще си почивам“. Всеки ден отиваш и копаеш нивата, за да береш плодовете после.“

Софи Йотова

Снимка: Личен архив

„За мен бялата чиния е като бяло платно и аз рисувам с продукти, с текстури, с цветове, с форми. Канализирам цялото си вдъхновение по този начин. Храната е моят инструмент и езикът, на който аз успях да проговоря на най-висок глас.“

Мариела Станулова и Христо Бояджиев

Снимка: Личен архив

„Нашата визия (на Сдружение „Тук-Там“) е много проста. Ние вярваме в България и искаме да я направим едно още по-добро място, оттук или оттам, заедно. Едно връщане в България не е финална спирка. Освен това много хора се връщат даже на по-добър стандарт на живот, отколкото в чужбина.“

Кирил Петков

Снимка: Личен архив

„Там, където различни дисциплини се срещат за първи път по нов начин, са точно местата, където могат да се раждат иновации, които да са достатъчно конкурентоспособни, че да дойдат от България и да завладеят света.“

Крис Захариев

Снимка: Личен архив

„Трябва да осъзнаем, че това да помагаш на хората, да искаш да променяш средата около себе си, е ценно и всеки може да го направи. Ние сме тези, които създават проблемите, и ние трябва да бъдем тези, които ги решават. Ако ти виждаш нещо като проблем, най-вероятно не го виждаш случайно, а за да можеш да го решиш.“

Ива Цолова и Йоана Колева

Снимка: DK Photography

„Ние не сме някакви герои, не сме различни по никакъв начин от всеки един човек. Просто опитваме да покажем на обществото възможностите на хората с различни възможности и те в един момент да повярват в правото на равен шанс.“

Маргарита Доровска

Снимка: Росина Пенчева

„Когато видиш една добра изложба, ти може да не можеш да обясниш какво е добро в нея, но ще го усетиш. Колкото повече хората усещат и виждат добри изложби, толкова повече те ще се научат какво трябва да очакват и какво трябва да изискват от един музей.“

Леда Аврамова

Снимка: Ивелина Чолакова

„Не можеш да излъжеш учениците за това, което си. Ако не ги уважаваш, не ги обичаш, не държиш на тях, моментално ще те надушат. Просто те го знаят инстинктивно. Но ако ги обичаш, държиш на тях, те го прочитат по някакъв начин в теб и връщат тройно.“

Енчо Керязов

Снимка: Алексис Джел

„Човекът е нещо уникално. Ако го накараш да мисли позитивно и да тръгне да прави нещо, няма бариери.“

Валентина Стоева

Снимка: Георги Казаков

„Мен лично ме мотивират хората, с които работя – стотици библиотекари, учители, родители. Те са истински будители, герои на нашето време, чието дело не се забелязва, но без него ще сме обречени. Заради тези сърцати личности, които ежедневно търсят решения и начини да срещнат децата с книгите въпреки предизвикателствата, си струва да вървя по пътя, който съм си избрала.“

Дарин Маджаров

Снимка: Уча.се

„За да се реализират някакви готини идеи, обикновено има лидери, които са в светлината на прожекторите, но всъщност, когато лидерът излезе с някаква идея, много важни са първите хора, които го подкрепят. Без тези хора лидерът е нищо.“

Краси Георгиев

Снимка: Георги Даскалов

„Не съм най-големият атлет, но пък и не трябва да съм. Аз правя това, което ми е кеф. Знам, че и утре да стане нещо с мен, аз ще си отида като пич, защото съм спокоен, защото съм направил каквото съм могъл и няма да съжалявам.“

Николета Попкостадинова

Снимка: Цветелина Белутова

„Любовта и сексът са прекрасни изживявания. Колкото по-подготвени сме, толкова повече ще им се насладим и много по-добре ще можем да предпазим от нежелани последствия и себе си, и тези, с които общуваме.“

Бойко Благоев

Снимка: Тук-Там

„Голяма част от нещата, с които се занимавам, имат една тънка нишка, която минава между тях: един вид посланик на България. Колкото и нескромно да звучи, всичко, което съм правил в някакъв момент, показва, че аз обичам България и опитвам да го покажа или на българите, или на чужденците.“

Евгения Пеева-Кирова

Снимка: Заедно в час

„Всеки от нас има избор да бъде част от или да работи за изграждането на общност, която споделя определени ценности. Когато ти тръгнеш да падаш, много ти е трудно и тъжно, не ти се получават нещата и видиш отсреща, че тези хора продължават и бележат определени резултати в общите цели, които сте си поставили, това те вдига нагоре.“

Калин Василев

Снимка: Даниела Минева

„Има огромен процент хора, които копнеят да се включат в нещо […] Те имат желание, но 55 фактора ще им попречат това да се случи. С правилния подход, думи и умения тези хора са готови да допринасят за различни каузи.“

Бистра Иванова

Снимка: Личен архив

„Доброволчеството не е само да чистиш, да местиш и да извършваш физически труд. Ти можеш да си доброволец и като експерт. Има много начини да се доброволства и всички те са ценни, валидни и важни. Дарявайки радост, ние получаваме радост.“

Снежина Маринова

Снимка: Полина Илиева

„На първо място е хубаво да се погрижа за себе си. А с това идва самочувствието да вярвам в себе си, че мога да си отстоявам границите, да казвам „Не“, да се чувствам по-силна и стабилна. Тогава вече мога да раздавам спокойно на другите.“

Евгени Серафимов

Снимка: Владислав Чанев

„Аз вярвам в миналото, защото миналото е велико. Вярвам и в бъдещето, защото работя с талантливи деца и знам, че те са много добри. Обаче от мен зависи само настоящето и в настоящето аз не трябва да прекъсвам тази връзка между миналото и бъдещето, между поколенията.“

Олга Клисурова

Снимка: Личен архив

„Българинът като че ли винаги чака някой нещо да му оправи. Вярвам, че ние можем да направим нещата, ако всеки хване областта, където може да направи нещо, и се постарае да допринесе [поне мъничко], а не само да мрънка.“

Михаил Стефанов

Снимка: Личен архив

„Промяната трябва да бъде правена на много малки порции непрекъснато. Ако искаш да промениш света, трябва да повлияеш на един човек, защото това променя неговата представа за този свят. Това означава, че трябва да променяме света много пъти.“

Мая Донева

Снимка: Яна Пенева

„Ако искаш да промениш нещо мащабно, трябва да си наясно, че отнема години, поколения хора, които трябва просто да блъскат в една посока, за да се сменят нещата.“

Христо Тенчев

Снимка: Личен архив

„Ако искаш нещо да се случи, трябва да работиш в тази посока. Като кажеш, че не можеш да направиш нещо, ти все едно спираш мозъка си да мисли. То може да стане, обаче ти му казваш „Не можеш“. Вместо това трябва да си зададеш въпроса как да го направиш. Тогава започваш да мислиш.“

Венелин Добрев

Снимка: Християн Аврамов

„Ние сме страшно оправни и много добри хора, но за жалост общественият ни интерес много често се ограничава само до това, което пряко ни засяга. Просто трябва да сме малко по-отворени към другите и към техните проблеми и всичко ще се оправи.“

Петя Кертикова

Снимка: Личен архив

„Разказването на позитивни истории е кауза, която си заслужава. Знаеш ли колко е хубаво, когато някои роднини, дядовци или баби, гледат рубриката и чуят историите на нечии внуци, които са се прибрали в България след дълги години в чужбина. Присъствала съм на такъв момент. Много мило ми стана. Човекът каза: „Дано един ден и моето се прибере!“.“

Facebook Twitter Google+

0 Коментара