Дора Иванова – момичето, което отваря вратите на „Бузлуджа“

Дора Иванова е архитект, ръководител на инициативата за опазване на Бузлуджа. Преди около 8 години Дора напуска работата си в голямо архитектурно бюро в Берлин и се посвещава изцяло на каузата „Бузлуджа“. Тя създава фондация “Проект Бузлуджа” през 2015 г. с цел опазване на паметника. Благодарение на неуморната й работа, монументът ще бъде отворен за посетители за първи път от 30 години насам.

Снимки: Мариана Стоичкова

Необикновената история на паметника Бузлуджа бе част и от първия епизод на документалната поредица „Европа отвисоко“ по National Geographic. Първият епизод, който бе посветен на България и богатата ѝ култура, спираща дъха природна красота и съвременни инженерни постижения, бе излъчен на 18 септември. В него се разказва и за усилията за спасяването на сградата, която мнозина оприличават на огромно НЛО от бетон. С тях ни запознава именно арх. Дора Иванова.

Останалите епизоди от поредицата се излъчват всяка неделя от 22:00 ч.

Родена сте през 1990 г., нямате спомени за времето на комунистическия режим. Как един млад човек като Вас напуска работата си в голямо архитектурно бюро в Берлин и се посвещава изцяло на каузата „Бузлуджа“?

Нямам спомени от комунистическия режим, но имам преки наблюдения от един град на две световни войни, символ на разделението на една държава. Берлин е изпълнен с бункери, сгради на комунистическата и на нацистката власт, политически затвор, концлагер, Берлинската стена и още ред стряскащи паметници и обекти от близкото минало. Буквално пред очите ми през 10-те години в Берлин, градът се преобрази от беден в изключително атрактивен. Tова трудно наследство е прието и експонирано, и това носи – на първо място образование, за да не се повтарят грешките от миналото. На второ място, то носи огромен туристически интерес, който създава работни места и икономически растеж.

Работата в архитектурното бюро в Берлин може да изглежда като сбъдната мечта. Въпреки това, вярвам, че именно тук мога да бъда много по-полезна.

В една публикация на Forbes бяхте описана така – обсебена от българското НЛО. Обсебена ли сте наистина?

В едно видео на Саймън Синек, той казва: „Да работиш  много за нещо, за което не те е грижа, се нарича стрес. Да работиш много за нещо, което обичаш, се нарича страст.“ Аз развивам тази кауза от момента, в който отворя очи сутрин до момента, в който ги затворя вечер. Погледнато отстрани това може да бъде наречено „обсебване“, но аз виждам много по-правилна дума за това, и тя е „смисъл“.

Откъде идва Вашето вдъхновение, насочено в защита на културното ни наследство?

Още като студентка в Техническия университет в Берлин се вълнувах от социалната значимост на архитектурата –как сградите извън конкретната им функционалност могат да развиват, обединяват и помагат на обществото в по-широк смисъл. Сградата с най-голям такъв потенциал в България е Бузлуджа.

Поглеждайки по-общо на въпроса, културното наследство, било то признато или противоречиво, носи нашата идентичност, дава ни корени, обединява ни, свързвайки различни по възраст, религия и политически убеждения хора в обща кауза. Да пазим културното наследство означава да се грижим за обществото.

Откъде черпите кураж и подкрепа за постигане на целите си?

От мотивацията в очите на доброволците. От уважението в думите на местните хора. От подкрепата в делата на институциите. От вдъхновението в работата на експертите. От неуморния труд на екипа. От редица международни признания. И най-вече от човека до мен.

Защо именно този натоварен с идеология паметник би бил златна мина за туристите?

Защото е уникално и емблематично архитектурно и художествено творение. Защото представлява неповторимо преживяване, наситено с истински истории, придружено от красиви гледки, нямащо еквивалент по света. Защото е дълбоко наситен с противоречия. А контрастите вълнуват и интригуват. Те са част от човешката природа.

Напоена с противоречия на пищност и разруха, гордост и срам, съграждане и разграбване, сградата е създадена от ръцете на 6000 човека и разграбена от ръцете на много повече. И всеки един от тях има своя история, която е оставил в паметника. Тази дълбока многопластовост вълнува посетителя.

Казвате, че има изключителен интерес към тази сграда от чужбина, но ние българите не осъзнаваме още ценността ѝ. Защо се получава така?

В последните години разбиранията вече се промениха. Каузата се радва на широка подкрепа и разбиране от обществото и институциите.

Но реално, интересът към сградата и подкрепата към проекта започнаха от чужбина. Причината е проста: необходимо е безпристрастно и рационално оценяване на ценността на обекта, а чуждестранният поглед не е исторически и емоционално обвързан.

Личната травма и драма са винаги по-силни от разума. Понякога те се предават и през поколенията. От друга страна обаче сградата съществува, туристите са пред нея всеки ден, общо 50 000 на година. Нашият полезен ход е да приемем случилото се и да разкажем историите, защото колкото по-трудно е миналото, толкова по-важно е да говорим за него.

Паметникът Бузлуджа е един от обектите, избрани да представят страната ни в поредицата „Европа отвисоко“. Как се свързаха с Вас от National Geographic, на какво искахте да акцентирате при представянето?

В предаването се вижда завършването на един изключително важен за нас етап от проекта, както и любопитно и нестандартно представяне на каузата. Самият епизод представя България по един много истински, различен и съвременен начин, чрез историите на хората и красотата на страната ни. Това е едно от най-добрите представяния на България и оценявам високо професионализма, който е вложен в създаването на епизода. Вярвам, че погледът отвисоко ще създаде дистанцията, която често е нужна да оценим какво имаме.

А с мен се свързаха, както повечето хора – чрез формата за писма на сайта ни: www.buzludzha-project.com/contact. Последваха поредица от разговори в рамките на няколко месеца, докато дойде деня да заснемем участието на място. Точно в този ден имахме много работа на терен с над 20 доброволци, а времето вече никак не беше гостоприемно. Въпреки това, с много професионализъм успяхме да заснемем планираното. Акцентът е върху надеждата за развиване на бъдещето от отломките на миналото, за грижа, за активно гражданско общество, за оптимизъм и приемане на реалността такава, каквато е.

Какво обичате да правите в свободното си време?

Докато работех в Берлин, имах нужда от вълнуващи дейности и богата програма за забавление в свободното си време. Откакто работя по проекта, нямам нужда от това, защото се зареждам от самата работа.

Как си се представяте след 10 години?

Не се опитвам да си се представям. И това е толкова хубаво. С всеки изминат ден научавам нови неща за света и за себе си, с това се развивам и променям. Как бих могла да знам днес какво ще ме вълнува след 3650 дни? И за да позволя на своето бъдещо аз да е щастливо такова, каквото е, аз го освобождавам от представите и предразсъдъците ми за него.

Мога да ви кажа как си представям Бузлуджа след 10 години. Високо технологична сграда, която е запазила автентичната архитектура, но и следите от разрухата. Тя е място за образование и развитие на критично мислене относно миналото и настоящето. Монументът е център за съвременно изкуство, където световни имена дават нов преглед на мястото със своите арт инсталации. Сградата е различна и предпочитана локация за конференции и събития. За туристите Бузлуджа е изживяване, потапяне в миналото, за да открият бъдещето. Тя е арена за диалог и дебат. Всичко това формира богат годишен културен календар, уникален фестивал и редица от събития, които вдъхват живот не само на сградата, а развиват всички общини в региона, носейки приходи, туризъм, знание и развитие на общността.