Когато през 2017 година Камий Тома подписва договор с „Дойче грамофон“, тя става първият виолончелист за повече от 40 години на звукозаписната компания, единствената жена сред челистите там и един от най-младите артисти в историята на престижния лейбъл.
Родена в Париж, Камий обикаля света със своето легендарно виолончело „Feuermann“, създадено от Страдивари през 1730 г. и предизвиква възторг сред публиката на няколко континента. Нейната виталност и изключителна чувствителност на музикант, съчетани с прецизна техника и слънчева усмивка, я превръщат в мечтан партньор за някои от най-големите оркестри и диригенти.
Като истинска французойка тя не излиза от дома си без червено червило. Напоследък все по-често слага токчета, които доскоро си е забранявала заради манекенските си 180 см.
По време на първия локдаун тя свири от покривите на Париж за своите съграждани, а клиповете в социалните мрежи я направиха звезда и сред най-младите. В най-тежкия период на Пандемията дойде в България за първия си концерт и очарова публиката с виртуозно изпълнение и красива синя рокля, сякаш взета на заем от Пепеляшка.
Камий, кога осъзнахте, че виолончелото ще стане неизменна част от живота ви?
Започнах да свиря на чело, когато бях на четири години. Семейството ми се занимаваше с музика, майка ми свиреше на пиано, а по-голямата ми сестра – на цигулка. И още като дете аз си играех с пианото. Когато станах на четири години, съвсем естествено поисках да свиря и на инструмент. И майка ми ме накара да слушам записи, за да избера подходящия за мен инструмент. И това всъщност е първият ми спомен. Чух звука на виолончелото и си казах, че това е, което искам да правя. И от този ден нататък аз съм музикант. Нямам спомен без виолончело в живота си, защото започнах толкова малка, че то винаги е било част от мен и от живота ми.
През 2017г. ставате артист на „Дойче грамофон“. Какво предимство ви дава принадлежността към този лейбъл?
Беше огромна чест, но и голяма отговорност, защото от много години не бяхa подписвали договор с виолончелист. А освен това бях първата жена, с която се подписа договор, и то на толкова важен етап от съществуването на лейбъла, че почувствах, разбира се, голям натиск, но и огромна радост, защото чрез този лейбъл можеш да достигнеш до най-голямата аудитория. А това е моята цел – да свиря за колкото се може повече хора, да докосна сърцето им с тази невероятна музика. Така че, да, научих и много, защото си казах: трябва да си достатъчно добър, ден след ден, за да заслужиш тази чест. Това в известен смисъл промени живота ми и ми помогна да записвам със страхотен продуцент, със страхотни колеги и съм много благодарна за това.
Кой е имал най-голямо влияние в оформянето ви като артист?
Разбира се, майка ми е първата. Тя е невероятен артист и беше пианистка. Трябваше да спре да свири заради заболяване на ушите. А сега е невероятен художник. И от нея получих цялата любов към музиката, култура, уважение към изкуството и чувствителност, много голяма чувствителност.
Кое е било най-голямото предизвикателство за вас като изпълнител?
Мисля, че най-голямото предизвикателство е да намериш баланса между перфекционизма, който притежаваш като артист, и чувството, че винаги ще искаш да дадеш повече, да свириш по-добре, да търсиш повече абсолютна красота, и факта, че си само човек и трябва да приемеш слабостта си и просто да направиш най-доброто, на което си способен. Намирането на баланс между тези две крайности според мен е най-голямото предизвикателство, но отговорът, който намерих, е – никога да не се отказваш. Всеки път, когато се провалите, трябва да опитате отново и да се учите от това. Това е изключително вярно, когато всяка вечер трябва да излизаш на сцената и да се сблъскваш с необятното величие на композиторите. Така че, да, никога не се отказвайте.
Във времето на фаст-фуд, смартфоните и филмите на Марвел, къде е мястото на класическата музика?
Мисля, че класическата музика е в основата на нашата култура и принадлежи на нашето поколение толкова, колкото и някой велик роман, колкото и една велика картина на Рембранд. Тя е оцеляла няколко века, защото просто е едно от най-големите постижения на човечеството. Ето защо всички ние все още се възхищаваме на някои произведения на гръцкото изкуство например, на някоя стара скулптура.
Класическата музика е най-чистата форма на музиката. Това не е музика, която можеш да слушаш в супермаркета или между другото, защото емоцията е толкова чиста, че трябва да се заслушаш в нея. Тя е като голяма картина. Трябва да я разглеждаш, а не просто да я гледаш.
Но мисля, че класическата музика е създадена за всички. Просто трябва да седнете и да слушате, а може и да тичате и да слушате, но просто оставете музиката да стигне директно до сърцето ви и не се опитвайте да я разберете. Просто се опитайте да почувствате емоцията. Мисля, че се нуждаем от това повече от всякога в този свят, в който всичко върви толкова бързо. Да усещаме емоциите и да можем да изразяваме емоциите, които изпитваме. Можем да ги изразим и в себе си, когато слушаме класическа музика.
Имате отношение към модата. В София всички помнят красивата синя рокля, като излязла от приказките. Как подбирате сценичните си тоалети?
Да, обичам модата. Родена съм в Париж и съм истинска парижанка, така че може би това ми е повлияло, но винаги съм харесвала елегантността в нормалния живот, ако съм облечена добре, съм в по-добро настроение, а на сцената тя е част от мен, част от музиката, част от шоуто. Винаги се опитвам да намеря рокля, която да подхожда на произведението, което свиря. Например за Шуман, който е много романтично произведение, избрах тази синя рокля, защото смятах, че пасва идеално на музиката и на залата.
Искам всичко в концерта да е свързано и да доведе публиката до най-добрите и най-силните емоции. Дори и роклята. И имам голям късмет, че имам много страхотни приятели в Париж, които ми дават рокли назаем за концертите ми. И съм щастлива, ако хората в София си спомнят за моята синя рокля. Аз също я харесвах.
Идвате в София за втори път. Какви бяха първите впечатления от България?
Винаги ще помня това, че дойдох по време на пандемията и във всички други страни не беше възможно да се правят концерти. А в София вие го направихте възможно. Благодаря на страхотния екип и на оркестъра. И смятам, че нуждата от музика и красота е важно за хората в България. Това беше изключително вълнуващо за мен. Благодаря ви!
Какво може да ви накара да се усмихнете?
Чаша хубаво френско вино.
Компромис, който никога няма да направите?
Научих, че най-важното нещо, което правиш, е това, което наистина усещаш вътре в себе си. Затова никога не бих направила компромис, който да ми попречи да бъда себе си.
Камий Тома ще свири отново в зала „България“ на 6 октомври в компанията на Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров. Този път тя ще представи прочутия виолончелов концерт на Антонин Дворжак.
0 Коментара