Тя навърши 40 години в края на юли и е 40-ият (и най-млад досега) министър-председател на Нова Зеландия. Поред е третата жена на този пост в историята на страната, нарежда се и сред петте най-млади жени министър-председатели в света.

Джасинда е любимка на световните медии: често е определяна освен като един от най-популярните политици в Нова Зеландия и като един от най-ефективните лидери на планетата в условията на коронакриза. Миналата година „Форбс“ я постави на 38-мо място сред най-влиятелните жени в света, а списание „Тайм“ я обяви за „Личност на годината“.

На 8 юни прословутата кула в Окланд, чиято пищна заря първа в света възвестява Новата година, светна символично в червено, за да обяви, че Нова Зеландия е зона, свободна от коронавирус.

„Направо се разтанцувах“,

споделя младата министър-председателка в типичния си закачлив и забавен стил; с неизбежната усмивка, със загриженост, но и приземеност. С отслабването на мерките през тамошната зима (юни-юли) на островите отново се установиха няколко случая на заразени, но Джасинда няма да се предаде – за нея служенето е мисия. Уникалното в непрестанната й кампания срещу вируса е, че тя пожела не просто да го спре, а

да го елиминира напълно от страната си.

Избухналата пандемия от Ковид-19 подбуди световните лидери към активност, съпричастие и конкретни, непопулярни за хората и бизнесите рестрикции, за да предпазят здравето и живота им.  Неизбежно се наби на очи едно сравнение, което шества по света от пролетта – как се справят с пандемията държави,

ръководени от мъже, и съответно – от жени.

Предимството се оказа в полза на жените-лидери (19 от 194 държави в света), които въведоха бързо извънредни епидемични мерки и проявяваха много повече емпатия. Според политически анализатори бързата реакция е подготвила психологически хората за сериозността на положението. А в Нова Зеландия навреме се приеха и финансови пакети за стимулиране на икономиката и подкрепа на хората в риск.

Джасинда Ардърн бика за рогата, като още през февруари – преди да бъде регистриран първият случай в страната –

спря туристическите полети от Китай,

а в средата на март затвори границите на държавата за чужденци и наложи извънредна обстановка. Тя не се умори да повтаря във всекидневните си изяви по националните медии и във Фейсбук, че оставането вкъщи прекъсва веригата на заразата и спасява животи. Появяваше се дори по охлузен блузон от дивана в дома си, току-що сложила бебето Нив да спи. Посланията й бяха ясни, последователни, едновременно отрезвяващи и успокояващи, но и много ефективни. Нова Зеландия беше от първите държави, които „шокираха“ света с налагането на изолация за влизащите в страната. В края на април заради отличните резултати в противопоставянето на разпространението на вируса се заговори за разхлабване на мерките, но Джасинда направи друго – тя въведе 14-дневна карантина за влизащите в страната, защото и тук, както в Австралия, първоначално заразените идваха само отвън. Тестовете, както и местата за карантиниране на завръщащите се новозеландци

бяха безплатни.

В края на юли в сайта worldometers.info все още стоят под 1600 установени заразени и едва 22 смъртни случая (при население от 4,8 милиона и тествани над 91 хиляди на 1 милион население). Ясното обясняване на ситуацията, решимостта на желязната дама с кадифени ръкавици и доверието в управлението удържат ситуацията под контрол и до днес. Разбира се, в целия пъзел на успешното справяне са и впечатляващите колективни усилия на здравните институции и хората, които съвестно и дисциплинирано спазваха всички мерки за социална дистанция.

Според опонентите на Ардърн, тя е като президента Обама – с противоречив успех в страната, но

популярна зад граница.

Търсеха й кусури и в Ковид-19 кризата – че е прекалено боязлива и държи строгите мерки ненужно дълго време, разсъждаваха и дали подобни лидери от младото поколение ще се справят с последствията в променящия се от пандемията свят. Засега личи, че поддръжниците й са повече от всякога и тя успешно превежда страната през кризата. Потвърждава го проучване на общественото мнение от април, според което 88 на сто от новозеландците вярват, че правителството предприема правилните мерки срещу Ковид-19, а 84 на сто подкрепят действията му в условията на пандемия – резултати, с които изпреварва 7-те най-развити икономики в света.

Кое е това момиче?

Джасинда Ардърн е родена в Хамилтън на Северния остров – близо до Хобитън, прочутите декори от сагата „Властелинът на пръстените“. Става бакалавър по комуникации в политиката и международните отношения в университета на Уайкато.

Като тийнейджър е въвлечена в предизборна кампания от леля си, а на 21 вече стажува в екипа на министър-председателката Хелън Кларк. По-късно работи в Лондон като старши съветник в екипа по политиките към кабинета на Тони Блеър. В началото на 2008 г. е избрана за президент на Международния съюз на социалистическата младеж, а по-късно – и за член на Камарата на представителите в новозеландския парламент. Като опозиционен лидер и говорител на правителството в сянка нейни ресори са социалните дейности, културата и историческото наследство, както и децата и жените в риск, които – заедно с националната сигурност и разузнаването – сега са нейни ресори.

През 2017 г. става най-младият лидер в историята на новозеландските лейбъристи. Енергичната й, въодушевена кампания за нула време почти удвоява рейтинга на партията и само 7 седмици по-късно поема сегашния си пост начело на управляващата коалиция със Зелените и популистката партия NZ First на обиграния политик Уинстън Питърс. Като вицепремиер той пое управлението на страната за 6 седмици, докато Ардърн отсъства по майчинство.

На предстоящите парламентарни избори през септември срещу нея ще се изправи друга дама: новият лидер на консервативната Национална партия, чаровната адвокатка Джудит Колинс.

Политика и политики

Ардърн се самоопределя като социалдемократ и феминист с прогресивни убеждения. Тя е против намаляването на данъците на хората с високи доходи и е за финансова и здравна помощ за тези, които не могат да си ги подсигурят със собствени усилия. Подкрепя еднополовите бракове още от 2013 г. и правото на жените на аборт. Елиминирането на бедността при децата и на бездомните и намаляване на имиграцията са сред личните й приоритети. Защитава коренното население на Нова Зеландия – маорите, както за участието им в управлението на страната, така и за задължителното изучаване на езика им в училищата. Непримирима е към

прояви на расизъм и сексизъм.

Дори политическите й опоненти признават, че е искрена, истинска и последователна.

Хелън Кларк, предишната жена министър-председател на Нова Зеландия (1999-2008 г.) и ментор, при който сегашната лидерка на страната е започнала политическата си кариера, смята, че Ардърн не е в ролята на проповедник пред хората, а една от тях. Според Кларк тя е отличен комуникатор не само по диплома. Тя е загрижена за нацията си – информира, обяснява, дава примери от всекидневието и съветва практично. Застава пред хората естествено и с лекота и те й вярват.

Политическите опоненти, които не пречеха на нацията да действа като едно цяло в тази световна криза, все пак имат едно наум – това, че Ардърн е забележителна, не означава, че винаги е права. Така изпитите пред новозеландската министър-председателка не спират, а дали хората продължават да я подкрепят, ще проличи на изборите през септември.

Едно (почти) нормално семейство

Джасинда Ардърн е сгодена за телевизионния водещ Кларк Гейфорд, с когото през юни 2018 г. се сдобиха с дъщеричка: Neve Te Aroha (Нив). Тя очакваше с нетърпение новата си роля на родител, съчетана със задълженията й на действащ премиер.

Името на малката Нив идва от ирландското Niamh, което означава Светла или Сияйна, а Aroha е любов на маорски. Така Джасинда изразява уважението си към своите сънародници и специално към  коренните жители на островите. Te Aroha се казва и планината на Северния остров, която се намира близо до родния й град Хамилтън.

За първи път държавник на толкова висок пост в Нова Зеландия изкара бременността си в офиса и се върна на работа само шест седмици след раждането. За първи път световен лидер прелетя през океана и доведе тримесечното си бебе на заседание на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк – просто защото трябваше да го кърми. Нив е официално първото бебе в света, получило пропуск за участие в световния форум. И докато майката произнася речта си, таткото, който е в бащински отпуск, гушка малката. В унисон с мерките за замразяване на заплатите на министрите – и дори намаляването им с 20 на сто за 6 месеца, тя плати от джоба си самолетния билет на съпруга си. В последващата си реч пред УНИЦЕФ Ардърн поднови намеренията си да сложи край на бедността сред децата и да превърне страната си в

най-доброто място за живеене на деца.

Кларк и Джасинда са вероятно най-известната двойка в Нова Зеландия, но това не им пречи да са земни, скромни, че и пестеливи. Например след държавното посещение в Австралия решили да поостанат на Golden Coast (една от най-прекрасните плажни ивици в света край Бризбън) и решили да си вземат кола под наем. Избрали икономичен вариант, а служителят не можел да повярва на очите си, че това са новозеландският премиер и партньорът й. С разхлабването на мерките за изолация заради коронавируса Ардърн и годеникът й решили да излязат на вечеря, но от ресторанта ги върнали – просто нямало места, а Кларк бил забравил да направи резервация. Едно (почти) обикновено семейство, нали?

Ефектът „Джасинда“

Когато в края на май едно типично за тихоокеанския район земетресение от 5,8 степен по Рихтер удари Уелингтън, точно по същото време Ардърн даваше интервю за национална телевизия. Кадрите от усмихната министър-председателка, която не трепна въпреки разклатените декори зад гърба си, обиколиха света. Нали не съм под осветителни тела, няма страшно, каза тя тогава, само малко ни поразтресе. В коментарите хора от цял свят я поздравяваха и я сравняваха със смел морски пехотинец, който е обръгнал в екстремни ситуации.

Тази случка, както и съчувствието и съпричастността, която прояви Джасинда към семействата и близките на 100-те убити и ранени в атентатите в двете джамии в Крайстчърч миналата година (сред които и деца), предизвикват реакции на възхита и почуда. В речта си пред парламента тя каза, че никога няма да произнесе публично името на извършителя, за не придобие той известността, за която жадува. Като държавник отиде по-далеч – изправи се срещу оръжейното лоби и инициира

забрана за всички видове полуавтоматични оръжия

и автоматите в страната, което й навлече гнева на консервативните политици. Ардърн познава добре сложното минало на страната, мултикултурната традиция на Нова Зеландия, но и скритите расистки убеждения сред част от обществото. Трагедията беше повод да възроди едно от ключовите си предизборни послания – да намали „огромния недостиг“ от психиатрична помощ в Нова Зеландия, насочена първоначално към хората, които отнемат живота си в островната държава. Част от финансовия пакет за противодействие с икономическите последствия от коронавируса бе използван за разработването на 3 приложения за менталното здраве с практически съвети и техники – за възрастни, младежи, родилки и хора, преживяващи силен стрес.

И последно, но не и по значение: преди две години бременната Ардърн отива в Уайтанги, северно от Окланд, за националния празник 6 февруари на мястото, където през 1840 г. е подписан Учредителният договор. Той включва Нова Зеландия във владенията на Британската империя и дава на маорите равни права с британските граждани, което обаче е последвано от насилствено отнемане на земята на местните от британските заселници през XIX век.

Джасинда не само идва да участва в честванията, но и остава цели пет дни, засвидетелствайки уважение към коренните жители и тяхната култура. В Уайтанги Ардърн се обръща към маорските старейшини с думите: “Дръжте ни отговорни, защото един ден искам да кажа на детето си, че съм си спечелила правото да живея тук. И само вие можете да ми дадете това право”.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара