4 фотографки, които умеят да разказват истории.

Според Сюзан Зонтаг фотографията на XX век е носталгично изкуство. Фотографията на XXI век е много повече от това: тя може да бъде още еуфорично, меланхолично, театрално, сюжетно, изследователски бавно, сурово, маргинално, социално, интимно, концептуално, политически некоректно и наистина свободно от обелките на предразсъдъците и задръжките от всякакво естество Изкуство. Чувала съм от различни професионални фотографи констатацията, че днес фотографията не се цени у нас, колкото по света. Че другите изкуства я “скриват”. Не съм съгласна с това скептично твърдение. Както, предполагам, не са съгласни и 4-те ярки фотографки, които ви представяме: Мариета Ценова, Галя Йотова, Бистра Бошнакова и Надежда Павлова.

Знаете имената им от години. Особено ако обичате истински добрата, честна, свободна и неординерна фотография, която умее да разказва истории в отделни стопкадри така, сякаш е филм. Фотографията, която прави портрет отвъд портрета – с деликатен акцент върху детайла, който е катализатор или контрапункт на историята. Фотографията, която улавя ловко театралността – отвъд позата, жеста или аксесоара. Фотографията, разказваща “сурови истории” на “изоставени места”, които, ако се вгледате, ще ви заприличат на “градина с огледала”.

Фотографията на действието и на духа. Четирите са толкова различни като стил и характер творци, но обединени от едно – умението да разказват вълнуващи истории за невидимите неща, които обикновено не забелязваме. И им се получава знаменито.

Текстовете за четирите фотографки четете в новия брой на „Жената днес“.