Този тефтер има за цел да ви съпроводи в приключението „Оставам сам със себе си“, като се превърне в свидетел на чувствата, мислите, телесните ви преживявания, сънищата и плановете ви във времето, в което го ползвате. Може да започнете на 1 януари, но също и на 30 юли или 14 април – всичко зависи от вас. Предвиден е да го ползвате около година, но дори и да пропуснете седмица или месец, отново може да го отворите, когато ви домъчнее за него.
Снимка: Калина Арсова
Може да е място, в което да записвате своите впечатления от дните и седмичните ви срещи с терапевт, но също така може да е и място, в което сами да правите „сесии със себе си“, в които да отделяте време да обмисляте теми, които са важни за вас в момента.
Писането и воденето на различни типове дневници е практика, подпомагаща менталното здраве и възможността да оставате сами в деня или седмицата – и впоследствие – се връщате към себе си, за да откривате новите си части, прозрения, открития, да се виждате чупливи или силни, да си спомняте за онова „себе си“, което понякога изчезва в бега на часовете, дните и големите им сестри и братя – седмиците и месеците.
Този журнал няма за цел да замести психотерапията или консултациите с друг специалист в областта на психичното здраве, но е инструмент, с който да може да погледнете как сте се чувствали във времето.
Как е построен този дневник?
Дневникът е разделен на 12 теми и 12 части. В него може да записвате преживяванията и мислите си в четири седмици.
Ежедневната част „Ден след ден“ е под формата на страница с точки. Така може да я разделите на 7 и да я направите по своите нужди и вкус. Нейната цел е да отвори творческото ви аз (да, притежавате такова, въпреки че много хора си мислят, че са го изхвърлили по време на уроците по рисуване в началния курс заедно с водата за акварелите – не е съвсем така, носите го).
„Защо ми е творческо аз?“, ще попита някой сериозен човек. Един от отговорите би могъл да бъде, че чрез воденето на дневника и неговите различни задачи може да стимулирате духовната си гъвкавост, която е лично съкровище и помага да се адаптирате по-бързо в нови ситуации, но също така и да взимате решения, по-близки до автентичното ви аз.
Да бъдем автентични, е голяма задача,
защото именно чрез влизането навътре може да открием кои сме, какви са сме, какви са целите в живота ни, както ние ги разбираме на базата на уникалния ни опит. Родителите, образованието, всички хора, които сме срещнали, са направили всичко възможно, за да станем каквито трябва, но наша задача е да завършим пътя, откривайки кои сме и какви искаме да бъдем.
На сайта на книгата сме приготвили образци, които може да следвате, ако трябва да записвате как сте се чувствали или за какво сте се разтревожили, а понякога може да има нужда да записвате как сте се хранили. Може да ги използвате, за да отбелязвате колко часа сте правили нещо полезно или сте градили даден навик. Или пък само да напишете какво направихте днес за себе си, което ви донесе удоволствие, като запишете датата.
Седмичната част „Моят час“
В годините забелязах, че хората, които водят свободни записки от срещите ни в кабинета, както и тези, които водят нарочни дневници, имат полза от тях, за да наблюдават себе си и своите мисли. В тях те записват различни неща – какво сме говорили, какви теми са излезли в разговорите, до какви прозрения за себе си са стигнали или на какви въпроси им е било трудно веднага да намерят отговор – или са дали различен отговор, отколкото биха дали иначе. Там се записват и темите „за довършване“ за следващия път.
Дори да не работите с психотерапевт, бихте могли да отделяте време веднъж седмично да мислите за себе си, за целите си, за чувствата си.
Всеки четири седмици в дневника завършват с поглед назад и навътре. Какво се случи, добре ли се чувствате, доволни ли сте до себе си? Не сме корпорации и няма нужда да правите отчети пред акционерите, че всичко върви нагоре. Понякога целите, които сте поставили, може да са съвсем малки или да не сте направили нищо и пак
да се чувствате добре и по пътя си.
Има периоди, в които може и да оставите дневника, без да го попълвате. Дори няма нужда от самообвинения както за всички започнати и оставени проекти, защото този тук е по-различен – той няма да ви се разсърди, ако го оставите за известно време, като може да се опитате да разберете какъв е метасмисълът на една такава пауза. Бихте могли на тези страници да записвате и неща (места, филми, книги, преживявания и т.н.), които са предизвикали любопитството ви.
Текстът е откъс от книгата „РазниМисли“. В нея Детелина Стаменова, която е дългогодишен психоаналитик, предлага разработен и изящен дневник, с който да откриете пътя към себе си. Попълвайки го, ще се оглеждате в думите и действията си, да намирате модели на поведение и да откривате кои сте. На тези 182 страници ще имате пространството сами да определяте кога и как да пишете, но и да структурираме 12 големи теми, с които се срещаме в живота си и ви задаваме въпроси по тях, на които да отговорите. В този процес на саморазкриване няма да бъдете сами – ще имате пространство както да записвате своите бележки за дните, седмицата и месеца, така и да отговаряте на въпроси и да имате задачи, върху чиито решения да мислите.
0 Коментара