Стефани Ивайло: Чувството за хумор е велик дар

Младата актриса Стефани Ивайло e завършила НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ при професор Боньо Лунгов. Започва кариерата си във Врачанския драматично-куклен театър, където участва в постановките „Летене“, „Ромео и Жулиета“ „Предградие“ и „Красавицата и принцът“. В последствие се присъединява към Сатиричен театър „Алеко Константинов“, където дебютира с ролята си на Изабел в постановката „Ретросексуално“. Освен в нея, в момента тя участва и в представлението „Сатирично кабаре“. Стефани Ивайло ще направи своя дебют на големия екран през 2022 година с филма „Жълт олеандър“.

 

Част от трупата на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ си. Играеш една от главните роли в хитовия ситком „Татковци“ по bTV. Предстои в началото на 2022г. по кината да излезе филмът „Жълт Олеандър“, в който играеш главна роля, съпруга на български политик – актьора Китодар Тодоров, по време на европейски избори. Като че ли комедията е в кръвта ти. Така ли е?

Не знам дали е в кръвта ми, но със сигурност обичам да се смея. Евтиният хумор, обаче, е едно от нещата, които силно ме отблъскват. Абсурдът, черният хумор, странни случки, странни хора… това е, което харесвам и намирам за истински смешно. „Жълт олеандър“ е проектът, който от-до, изцяло, е по моя естетически вкус. В него черния хумор е красота.

Къде е най-трудно – на театралната сцена, в снимки за сериал или за кино? Има ли разлики в работата на актьора и какви са те?

Всяка една от тези „сцени“ носи своите предизвикателства за актьора. Трудно е, когато по стечение на обстоятелствата попаднеш на бездействен текст и не получаваш ясни и конкретни задачи. В тези ситуации се налага сам да намериш правилния път и подход, което е голямо предизвикателство. Трудно е и когато се бърза, и няма време за изключително важната предподготовка. Това е характерно в по-голяма степен за киното, тъй като в театъра имаш репетиционен процес. От изключително значение е и какъв е емоционалният статус на партньора. На сцената трябва да сме едно и когато единият е разфокусиран е доста трудно. Но пък когато между актьорите се случва онзи обмен на енергия, който отваря светове, то тогава усещането е невероятно.

Ражда ли се човек с чувство за хумор или може да се възпита? Колко е важно за теб чувството за хумор?

За мен чувството за хумор е велик дар. Средата, хората, с които общуваш, филмите, които гледаш, книгите, които четеш, оказват огромно влияние върху човека и оформят представата и усещането му за това кое е смешно. Аз много харесвам хора с чувство за хумор и самоирония.

Каква е емоцията на снимачната площадка, докато създавате „Татковци“?

Изключително приятна и забавна е всяка среща с екипа, който работи по сериала „Татковци“. Ходя на снимки с удоволствие, защото знам, че там винаги ще намерим повод да се смеем и ще бъда в една невероятна приятелска обстановка.

„Разбираш“ ли се с героинята си в „Татковци“, чувстваш ли близък образа й, лесно ли влизаш в него?

С Ема се разбираме чудесно, много ми е симпатична, но не я чувствам близка. (смее се) Работя над това, когато съм на снимки бързо да вляза в образ, но този процес не става от днес за утре. Освен образа, трябва да изследваш и себе си, кое работи за теб, кое – не. Изисква се ежедневна работа в посока на концентрацията и дисциплината.

Обичаш ли ситкоми? Кои са любимите ти? Случвало ли ти се е да изгледаш цял сезон наведнъж?

Знам, че е клише, но сериалът, който най-много съм гледала и няма да ми омръзне е „Приятели“. Много са ми смешни, интересни са ми и винаги ми оправят настроението. По един много приятен начин ми напомнят за детството.

За какво мечтаеш – в работата си, а и лично?

По отношение на актьорството си мечтая за интересни проекти и работа с режисьори и сценаристи, които мислят „извън кутията“. Искам да изиграя странни хора, роли на „криви“ хора. На такива, който са „болни“ отвътре и отвън. Подобен род образи са ми много любопитни. А що се отнася до мечтите ми в личен план, засега ще запазя нещата точно там – в личното си пространство.

Как работиш върху себе си, за да изграждаш увереността и устойчивостта, които са нужни в твоята професия (а и не само) в днешни дни?

Опитвам се много често да излизам от зоната си на комфорт. Смятам, че по този начин се виждат много повече неща и това помага човек да не зацикля в еднообразие.

Как преживяваш пандемията от коронавирус, която „разбърка“ живота на всички ни и в голяма степен ни раздели по отношение на ваксините?

Първите месеци на пандемията и на пълния локдаун, когато всичко започваше и още не подозирахме какви ще са мащабите на всичко това, лично за мен бяха прекрасни. Казвам прекрасни, защото се случи така, че точно тогава се намирах в едно райско селце в планината, далеч от хората, от цялата ситуация. Успях да се заредя с позитивна енергия и някак не усетих тази първа вълна. Към настоящия момент темата вече ми действа много натоварващо и смятам, че нямаме нужда от поредното празно изказване по темите сертификати, ваксини и т.н.