Моето разпъване на кръст е недомислица. Ако идеята беше само глупава, можеше да си остане просто ненужна. Уви, тя е ужасно вредна. Отче, ти просто изоставаш от творението си. Ти си бог – за какво ти е тази гордост? Отче, защо си толкова дребнав? Богохулствам ли? Вярно е. Накажи ме тогава. Можеш ли да ме накажеш още повече?

На Амели Нотомб не ѝ нужно представяне пред българските читатели. Разбира се, едно такова може да се състави с редицата ѝ награди и постижения (сред които е и номинация за “Гонкур” за “Жажда”), небивалия ѝ успех от години насам, екранизациите по романите ѝ или пък това, с което е постигнала всички тези неща – книгите, в които по един невероятен начин се преплитат шантави истории, разказани от първо лице, почти прекрачващи границата с лудостта, разпознаваемият ѝ стил и структура и още много, което превръща Нотомб в едно от най-интригуващите имена на съвременната световна литература.

“Жажда”, двадесет и осмият роман

на белгийската писателка не изневерява на стила ѝ. Този път Нотомб е решил да ни пренесе в главата на месията в деня преди смъртта му и моментите след нея. В основата на книгата седи една от предадените възможности за последни думи на Исус – “Жаден съм”.

Действието, развиващо се почти изцяло в главата на героя, представлява едно размишление върху живота, смъртта и целите му, докато изживява моментите от процеса до възкресението си. Той се опитва да понесе страданията си, като в същото време осмисля събитията в живота му, хората, които е срещал и бъдещето. В книгата са заложени три ключови усещания в човешкия живот – любовта, смъртта и жаждата и как според Исус те задвижват живота.

В тази история обаче той е представен като човек по възможно най-истинския начин. Нотомб изгражда героя си като един човек в края на живота си, който предава мислите и чувствата си, независимо дали те са позитивни или негативни. Същевременно в книгата присъстват и характерните за авторката елементи и похвати.

Концепцията на романа сама по себе си е интригуваща, а с изказа на Нотомб, навика ѝ да прави връзки и съпоставки на пръв поглед нетипични и да изгражда персонажи, които да се усещат като пълнокръвни човешки същества, но и едновременно с това изключително чудати го превръщат в една особено интересна гледна точка, един коментар на обществото и културата, независимо дали сега или преди две хиляди години, пречупени през призмата на авторката.

Книгата със сигурност ще накара читателите да се замислят, а може би и да се разведрят с леката ѝ комедийна или даже иронична нишка (книгата не е “Животът на Брайън”, но Нотомб е известна с чувството си за хумор). За онези, запознати с творчеството на авторката, книгата ще им донесе още от нещата, които обичат в него, а тези, които досега не са се докосвали до него, “Жажда” е една добра възможност да разберат защо Амели Нотомб е толкова популярна.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара