Писалка, четка е боички, лъскав транзистор – всичко това е наредено пред моя син, който днес навършва една година. Леля Елеонора даде лекарската си слушалка, свако Пантелей — сметачната си линийка. Синът ми гледа това изобилие с жадни очички. Толкова интересни неща на едно място! Би искал до ги вземе всичките, но ние, възрастните, сме си наумили друго – до което се докосне първо, то ще му бъде късметът за цял живот.
– Дано вземе инженерската линийка! – стиска ме за лакътя жена ми, очевидно разочарована от моята хуманитарна специалност.
– Вятър и мъгла е инженерството! – апострофира я свако Пантелей като повечето недоволни от професията си. – Цял цех ти е на главата, неприятности, разправии… Виж, медицината тя е чиста работа, бели престилки, всеобщо уважение…
– Не, не, художеството е нещо друго! – обажда се леля Елеонора, неосъществен Ван Гот в рокля. – Ах, дано вземе четката и боичките…
– Абе, щом ще е по изкуството, нека виме транзистора! – намесва се и бабата – ревностна почитателка на забавните програми по телевизията, въпреки напредналата си възраст. – Веднъж да го видя моя Лъчко с микрофон в ръка на малкия екран, че тогаз…
– Хайде сега пък и ти! – мъча се аз да защитя авторитета си на глава на семейството. Ако искаш да знаеш, писалката дава най-големи…
Синът ми прави две-три несигурни крачки и се вкопчва в… отвертката. Една най-обикновена отвертка с дървена дръжка, поставена скришом от дядото сред другите предмети на прощъпалника.
Конфузно положение! Всички гледаме накриво дядото, човек с остарели разбирания, който ни лук ял, ми лук мирисал – друса на коленете си внука и му обяснява, че оттам, от чука и отвертката де, излизал хлябът.
– Тате, я пусии детето втори път до опита! – пресича го нервно жена ми.
Втори, трети път – все към отвертката се насочва моят упорит наследник. На кого ли се е метнал такъв?…
Жена ми се готви да направи поредната семейна сцена по повод погрешната насока, която моят баща дава на възпитанието на детето. Но в този момент – прас! – гръмва електрическата крушка. Апартаментът потъва в тъмнина. Изгорели са бушоните.
– Ах! – пищят в един глас жена ми и леля Елеонора.
Дядото пилнешком намира кибрит и свещ, взема отвертката от прощълалника и отива да оправя повредата. Да ни е жив и здрав! Той ни е домашен електротехник, водопроводчик, дърводелец, зидаро-мазач и, прочие, и прочие,..
– Слушай! – шепна аз в тъмното на жена си. – Добре е в семейството да има и един с по-такава… обикновена професия…
Тя ме настъпва да мълча.
0 Коментара