След леко объркване, хващаме правилния път и скоро паркираме пред стълбите, които ще ни изведат към крепостта „Перистера“. Каменната й снага се извисява над град Пещера и ни мами да я посетим, което и правим.
Стълбите се оказват очарователен дендрологичен парк
В късния май градината се е раззеленила неудържимо. Освен иглолистни дървета различаваме японски клен – малък, червен и красив, горди кипариси, хвойна, зелени чемшири. Очаква ме и скорошна беседка, ухаеща на дърво, в която присядам. Не съм изморена, просто ми се иска да почувствам уюта и спокойствието й. Долу в ниското са червените покриви на къщите, а в далечината синеят Родопите. Въздухът е кристално свеж, ухае на пролет и само заради това си струва изкачването до хълма „Света Петка“. Последни стъпала и пред нас се появява тя – крепостта – в целия й блясък, възстановена през 2014 г. по европейска програма.
Името – Перистера – означава на гръцки гълъб, гълъбово място. Споменато е за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“. Легендата за произхода му разказва, че когато през 313 г. във Византийската империя е разпространено християнството, местните хора трябва да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят своята църква. Докато умуват, от хълма Света Петка в небето литва ято гълъби. Известно е, че гълъбът е птица, която традиционно символизира Исус Христос и така хората решават точно тук да съградят храм. Друга хипотеза е, че името на възвишението – Света Петка, идва от едноименната древна църква, чиито развалини стоят на хълма от векове.
Легендата за дъщерята на бесите
Влизайки в цитаделата, забелязвам в центъра на вътрешния двор голям камък, наподобяващ гълъб. Може би времето е изваяло причудливата форма на този скален къс и човешката фантазия го е доразвила, но точно с него е свързано красиво предание за героиня, която дава името си на крепостта „Перистера“ – скалния гълъб.
Още в периода 13-11 година преди Христа в Родопите избухва въстание на тракийското племе беси, водено от жреца им Вологез. Римските легиони обсаждат последната тракийска крепост, върху кулите на която танцуват жадуващите да загинат тракийски войни. Според вярванията им те плачат, когато се роди човек заради живота, който му предстои, и се радват, когато умира, защото отива в царството на върховния си бог. Римските легионери вече предвкусват победата, когато от беската крепост се чуват древни напеви и в бездната се хвърлят последните й защитници. Първа през зъберите полита дъщерята на Вологез. Наричат я Перистера – гълъб, така както я запомнят римските легионери, разтърсени от саможертвата й. Духът на красивата тракийка се вселява в безформения камък и го превръща в скален гълъб.
Със стратегическо местоположение, крепостта има няколко исторически периода
През Античността тук има тракийско поселище. По-късно през римската епоха е изграден кастел. Вторият период е, когато крепостта е разрушена по време на готските нападения. Третият е по времето на императорите Юстиниан I и Юстин II. Последният период е от времето на Средновековието. Крепостта на хълма Света Петка е окончателно разрушена при османското нашествие, но селището в подножието продължило да съществува.
Твърдината е нападана многократно през древността. Първото й опожаряване датира от V век. След това е възстановена, като входът й е стеснен до 85 см, а стените са подсилени. Предполага се, че са били високи 14 метра.
Вглеждам се, за да видя червената линия, която обозначава докъде е бил автентичният зид и откъде започва реставрацията му. Площта на крепостта заема целия хълм Света Петка, а формата е елипсовидна. Има добре обособена цитадела, вътрешен град и предградие. Крепостните стени са внушителни. Изградени са от ломени камъни, споени с хоросан, а дебелината им достига 3 метра. Твърдината има шест кули: три правоъгълни, една триъгълна и две църквообразни.
Уникалните ъглови кули – църкви
Оказва се, това е единствената крепост от такъв тип у нас. В света съществуват още две. Влизам в първата, параклиса „Свети Четиридесет мъченици“. Освен функционално предназначение, храмовете осигуряват духовна закрила на войниците, които преди битка се молят за победа, а след нея благодарят за нея. Църквите и базиликите се появяват обикновено в централните градски части, на широки пространства, за да могат да се събират миряни около тях. Практиката да се долепят до градските стени се появява много по-късно. В „Перистера“ се комбинира крепостно строителство и църковна архитектура, което не се среща на други места в България. Приземният етаж на югоизточната кула-църква е изпълнявал функция на склад, а североизточната е представлявала еднокорабна базилика, със стенописи и мраморни украси.
Влизам в кулата-църква. Под стъклени похлупаци на първия етаж е изложена част от великолепната колекция от керамични съдове за храни и течности, наброяваща около 80 делви с различна вместимост. Наричани „хладилниците на Перистера“, те са най-голямата подобна находка, откривана в България. Разкрити са край крепостната стена, в помещенията за войници и пред входовете на кулите, за да имат защитниците достъп до питейна вода и зърнени култури. Запасите са позволявали до 18 месеца да се издържи обсада.
Златното съкровище
При археологическите проучвания екипът с ръководител доц. д-р Бони Петрунова открива над 300 уникални находки, които стават част от фонда на музея в Пещера. Сред тях са множество златни монети от времето на Юстиниан Велики и изключително рядка монета от времето на Тиберий II Константин. Съкровището е открито в останките на питос (делва), пълен със зехтин. Предполага се, че след превземането на византийската крепост висшият офицер не е успял да се върне да прибере годишната си заплата. Нашествениците – славяни и прабългари – се заселват за кратко в руините на цитаделата и така поставят началото на средновековното поселище, наследник на което е днешният град Пещера. Скоро след първото златно съкровище е открито второ, което подобрява рекордът, още по-ценна находка от цели 13 солида.
Други от откритите артефакти разказват за бита на обитателите на крепостта. Инвентарните списъци включват луксозни апликации, обкови, инструменти и оръжия, обеци и фибули, множество ключалки и резета, както и църковни находки, свързани с християнството – кръстове, кандила. Интересна находка е комплект стъклени чаши за вино, укрит в ниша на северния зид на едната кула-църква, което говори за сомелиерските навици на региона.
В края на хълма археолозите попадат и на глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито липсват при повечето тракийски погребения.
При разходката ми в двора на цитаделата добре различавам в центъра й комплекс от мегалити, най-вероятно остатък от тракийско светилище с изсечени скални стъпала.
По протежение на крепостната стена пък, дълга цели 253 метра, разглеждам останките от 28-те помещения, които са служели за складове, работилници и жилища на войниците, охраняващи цитаделата.
Преди да си тръгнем от тази вековна твърдина, се изкачвам до третия етаж на музея, за да обхвана с поглед отвисоко консервираната, реставрирана и облагородена крепост „Перистера“, да се насладя отгоре на прекрасната панорама към град Пещера, на интересното съчетание на автентична среда и модерна инфраструктура. Откритията на археолозите действително са поднесени интригуващо. Отпуснатите финасови средства са оползотворени по предназначение и сякаш усещам във въздуха величието на историята, драматизма и романтиката й.
Е, в сайта на общината чета, че се предвижда мултимедия, всеки гост да може да облече бойни доспехи, организират се литийни шествия в деня на Света Петка, празнуват се Дионисиеви празници. Има желание за създаване алея на старите занаяти по подобие на Етъра и други все хубави идеи… Ковидно време е, но казвам си, поне част от тях да се осъществяват, ще бъде прекрасно…
0 Коментара