Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Прея е поп и арендби певица. От края на 2018 се продуцира сама, преди това 5 години е част от лейбъла на Графа „Монте Мюзик“. Миналото лято издаде дебютния си албум Preyah, a през ноември спечели наградата „Жена на Годината“ в категория Музика.
Защо се съгласи да участваш?
Темата за психичното здраве и себеприемането определено има нужда от повече отзвук у нас. Вярвам, че всеки, на който му се говори за това и чувства, че има какво да каже, както и всеки, който има нужда от повече информация и подкрепа, трябва да получи своята платформа.
Върху какви концепции си изграждала и изграждаш идентичността си – пол, възраст, националост, спортни пристрастия, ценности? Какво откриваш за себе си през и за тези концепции през годините?
Всички тези концепции неизменно влияят, най-малко, на чуждите възприятия оттам навътре към нас самите, така че ще излъжа, ако кажа, че до някаква степен не ме определят. При мен битката беше да се науча самочувствието и самооценката ми да идват отвътре-навън, особено в среда, която със сигурност не ме приемаше сто процента такава, каквато съм. До голяма степен вярвам, че съм успяла. Относно самите концепции, които ни различават и определят, опитвам се да се боря с тях, когато се изразяват в ненужни стеротипи, но и да се възползвам от тях, когато дават полезни прозрения относно човешкото държание и взаимоотношенията между хората.
Как се е променялo отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
Ооо, да, определено съм имала такива моменти, в пубертета ми беше много трудно да се приема, изобщо не се чувствах добре в тялото си. Избягвах да ходя на плаж, колкото и да обичам, носех много странни дрехи, които си мислех, че скриват „несъвършенствата“, вместо комплементиращи такива и по цял ден си представях един алтернативен живот, в който изглеждам различно и всичко магически се порежда. Всъщност всичко магически се подреди в момента, в който с това си, същото тяло просто се опознахме, приехме и заработихме заедно.
Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с тях (страховете) и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Страх ме е на едно такова, детинско ниво от твърде много неща, но много не се харесвам такава, плашлива и непрекъснато си излизам от комофртната зона, с цел да си калявам смелостта.
Големи фобии не мисля, че имам, генерално се взимам за доста рационална личност.
Намираш ли връзка между емоциите и тялото си? Как се манифестира тази връзка?
О, определено имат много силна връзка. В общия случай, се подкрепят и ако на едното звено му е зле, другото се мобилизира максимално, за да компенсира и да подкрепи приятелчето си.
С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея?
Признавам, че първите ми срещи, още като дете, с това понятие са били в контекста на „психически нездрав“ индивид. Сега, макар че на разговорен език, в общия случай, хората слагат подобна конотация върху понятието, съществува и контекст, в който се има предвид плуване срещу течението, презентиране на нестандартни идеи пред масата и въобще необичайно държание.
Какво означава за теб „психически здрав“? Кои са факторите, които според теб добринасят за този аспект от добруването или съответно – за влошеното му състояние?
Сега, тук ме е страх колко точно некомпетентно ще се изразя, но просто ще бъда искрена и ще изкажа своята си, тотално субективна гледа точка: Вярвам, че за добруването на психичното ни здраве са отговорни страшно много фактори, част от които, ние не можем да контролираме. Има, обаче и доста аспекти на живота и начина ни на мислене и приемане на света, които оказват голямо влияние на психичното ни състояние, и над които ние имаме голям контрол. Те са себеуважението, себеприемането, желанието за развитие (да не се бърка с болна амбиция), социалният ни кръг, стимулите, с които се ображдаме на дневна база, грижата, която полагаме за ума и тялото си – медитация, почивка, добра храна, забавление, удовлетворващи дейности и така нататък. Вярвам, че имаме какво да направим, за да извлечем максимума от всяка една ситуация, в която се намираме.
Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелтвата около теб?
Винаги ще имаме убеждения, които ще се различават от нечии други, стрем я се да не се вглъбявам в това, защото е така, нормално е и винаги ще е така.
Работя върху черти на характера си, които осъзнавам, че не са сто поцента полезни нито за мен, нито за хората, с които общувам, но това с мненията и убежденията, е твърде комплексно, че да ну давам да ме контролира. Имам склонност да съм малко по-настъпателна, когато силно вярвам нещо, това е черта на характера ми, която нито помага да изкомункирам по-добре, това което не бива разбрано отсреща, нито ми носи удовлетворение или социални точки. Също така, невинаги знам кога е времето да се откажа от дадено начинание или дискусия, защото съм една идея по-позитивна от нужното, ноооо само една идея. J А, и съм огромна емпатична гъба за емоции и твърде много съпреживявам проблемите на хората, ако съм физически около тях, както и много плача на филми. :D
0 Коментара