Помните ли като деца как играехме на „замръзванка“ – търчиш като улав напред-назад и се кикотиш, но когато отстрани ти изкрещят „Стоп!“, ти се заковаваш на едно място и нямаш право да помръднеш, докато не те „размразят“.
Когато от „Жената днес“ ме поканиха да напиша нещо по темата „Ковид 19 vs Лято 20“, веднага в главата ми звънна историята на нашия отдавнашен семеен приятел Баш Мухандис. Той, естествено, не се казва така, има си истинско име, което почти никой не употребява, защото човекът си е голям началник в истинския живот и когато някой каже: Баш Мухандис!, всички са наясно за кого иде реч, а пък на самия притежател на титлата му става тъй хубаво, щото сърце не ми дава да го наричам другояче.
Та реших да ви разкажа за Баш Мухандис и как по трудния начин, и на стари години той
участва в играта на „замръзванка“. И не му хареса.
Малко да върна, за да ви запозная с Баш Мухандис. Той е примерен мюсюлманин, изряден последовател на законите на шариата, което означава, че алкохол не употребява, свинско месо също, моли се по пет пъти в денонощието, като за целта си има даже часовник, който му показва в коя посока се намира свещената Мека; където и да пътува по света (а той много пътува), винаги си носи килимчето за молитва, знае точно колко хурии ще го посрещнат в рая, научил е сурите от Корана и може да ги рецитира до безкрай.
Даже съм чувала, че може да каже всичките сто имена на Аллах, отзад-напред, но не се заклевам, че е истина. Виж, обаче, съм била свидетел, как веднъж се опита да изреди всички думи, с които арабите именуват „кораба на пустинята“ камилата, също стотина на брой.
А, забравих да допълня още една незначителна подробност към портрета на Баш Мухандис, която потвърждава неговата пълна отдаденост към Бога – следвайки каноните на шариата,
той си има четири жени,
ако Всевишният даваше по шест, нашият герой и шест щеше да си вземе. Такъв човек е той, смирен и богопослушен, пък и с възможности, няма защо да се лъжем. И е много грижовен – винаги им прави еднакви подаръци, като особено внимава при избора на бижута – мери ги до последния грам, защото дори някое да е с един грам по-леко от другото, потърпевшата госпожа може да се оплаче, че мъжът ѝ я е ощетил и това е основание да поиска развод. А Баш Мухандис не иска да се развежда с никоя, защото много си ги обича.
И стигаме до камъчето в сандала – локдауна, нали помните – през март, април, чак до средата на май светът се заключи. Нашият герой също трябваше да се заключи – на едно място, без право да прескача до другите места, в неговия случай още три такива, сещате се за броя на съпругите му, съответно и толкова къщи. Решението му беше тежко, обилно полято със сълзи и парфюм – дамите му дадоха всичко от себе си да спечелят битката коя да завърти ключа от вътрешната страна и
да го скъта в пазвата си.
Силите бяха почти наравно, защото всяка от четирите страни разполагаше със скрито оръжие. Първата госпожа – достолепна ливанска матрона и майка на първородното му дете, както и на още няколко момичета. Втората беше лекар по образование и даже бе успяла да вземе специалност – офталмология. Третата свиреше на пиано, а Четвъртата тепърва я опознаваше в качеството ѝ на последна перла в сърдечната му броеница – това бе дълъг процес и понякога отнемаше години, тъй потайна беше женската природа, но Баш Мухандис бе очарован да я опознава и даваше всичко от себе си в този тъй деликатен процес.
И четирите му къщи бяха пълни с общо половин дузина деца на всякаква възраст, а пък броя на дъщерите си не се и напрягаше да запомни. Щастлив човек беше Баш Мухандис, до локдауна.
После му беше трудно да е щастлив,
защото три чифта очи проливаха сълзи от обида, че са били пренебрегнати, а когато сълзите им свършиха, очните им ябълки се възпалиха, защото им липсваше естественото овлажняване, съответно имаха нужда от офталмолог, с какъвто разполагаше семейството на Баш Мухандис в качеството му на втора съпруга, но тя пък от своя страна бе заета да споделя заключването с господаря на сърцето си и нямаше време за консултации, дори онлайн.
Да, Баш Мухандис си избра да се скрие от пандемията при лекарката, нищо че тя е офталмолог, все пак имаше солидна подготовка по обща медицина, придобита в Лондон и почти нямаше трудов стаж, тъй като той скоропостижно падна
посечен пред олтара на любовта.
Не мислете, че Баш Мухандис е страхливец, иска се бая кураж да се изправиш пред съпругата си и да ѝ заявиш, че не можеш да останеш при нея и ще се срещнете чак когато свалят карантината (в неговия случай това упражнение той го повтори три пъти. Три пъти, представяте ли си? Три разярени Горгони и ти сам-самичък срещу яростта им).
Смел човек беше Баш Мухандис и такъв си е до днес. Сега през смях ни разказва за безкрайните часове на изолация и силата му да престоява с една-единствена жена ден и нощ в продължение на два дълги месеци. „Как успявате вие, не ви разбирам!“, кънти гласът му, но преди това героят ни се е уверил, че никоя от съпругите му няма да го чуе. Защото той е смел, но с мярка, и не е безразсъден.
А как приключи драмата със „замръзванката“? В края на втория месец Баш Мухандис и всички мъже в неговото положение се разбунтуваха, старейшините на вмирисаната им от петрол държава се събраха и решиха: Допуска се по един есемес на ден с текст
„Посещение при другата съпруга“.
Баш Мухандис съвестно си изготви графика и оповести реда за посещение. Жените му се окъпаха в парфюм и сълзи, този път радостни, и не предизвикаха възпаления.
А карантината беше вдигната след два дни. Баш Мухандис се ядоса, че решението за есемесите така се е забавило и обвини старейшините, че нехаят за благополучието на народа си.
Обади ни се преди две седмици, светът тъкмо бе започнал отново да бие тревога за ново настъпление на невидимата гадост. Баш Мухандис престояваше във ВИП-салона на европейско летище, а до него кротко пиеше чай Третата съпруга, пианистката, очевидно турът до стария континент е бил
компенсацията за доскорошната ѝ изолация.
Познавайки широкото сърце на Баш Мухандис, госпожите Първа и Четвърта със сигурност също са били достойно овъзмездени за нанесената им обида.
Питаме го как е по принцип. След задължителния отговор „Слава на Аллах, добре съм!“, Баш Мухандис хлапашки се разсмя и попита съпруга ми:
– Джафер (това е името, което Баш Мухандис дал на половинката ми преди много години и до днес си му вика така), ти знаеш ли кое му е още ценното на задължителните маски?! Ами можеш да се прозяваш пред хората и няма нужда да слагаш ръка пред устата! Хахаха!
0 Коментара