Сигурна съм, че няма жена, която да не е изчела всичко за диетите, положителното мислене, отглеждането на деца, щастието, брака и останалите „ценни“ информации, които предлага Мрежата. А информация как да развалим всичко хубаво, което сме изградили, няма много. Е, нека попълним този пропуск заедно.

„Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!“ е култова реплика от едно старо анимационно филмче „Семейство Мейзга“. Признайте си честно колко пъти ви е минавало през ум нещо подобно. Започваме да се чувстваме онеправдани и влизаме в ролята на жертвата от съвсем дребни на пръв поглед случки в съвместния живот.

Самосъжалението е първата стъпка към недоволството,

а то – първата стъпка към отчуждението.

Недоволството се появява, когато реалността се разминава с желанията и представите ни. Когато е насочено към нас, може да ни стимулира да направим нещата по-добре, да излезем от неприятна ситуация, да намерим вярното решение на даден проблем, но когато е насочено към близък човек, недоволството може да доведе до пълно отблъскване и прекъсване на връзката.

Имам приятели, които живяха 10 години заедно, преди да се оженят. Връзката изглеждаше здрава и неразрушима. Обичаха се, допълваха се и всичко като от наръчника за щастливи двойки.

След сватбата уж всичко продължаваше да е прекрасно, но се появиха и първите пукнатини. Моята приятелка някак изведнъж стана усърден служител и до късно стоеше в офиса. Напусна, започна нова работа с много командировки. След две години й предложиха място в офис на фирмата извън България. Прие веднага. Замина сама. След още една година се разведоха.

Видяхме се след години. Докато изпием по бира, всяка успя да разкаже за изминалото време. Тя имаше ново семейство. Не каза, че е щастлива, но не беше и нещастна. Преди да се разделим, я попитах защо всъщност се разведе с любовта на живота си.

– Да ти кажа ли…

той е много добър човек, но не е амбициозен

Има много възможности, но не ги използва. Просто си живее като птичка божия. Не искаше да направи кариера, не искаше по-голямо жилище, не му беше нужна кола, нямаше нищо против да си седим вкъщи и да гледаме телевизия… Всеки ден повтарях: „Размърдай се! Не си тъпак! Ти можеш!“

– Но това е същият мъж, в когото беше влюбена – вметнах, защото преди не й пречеше, че не е амбициозен.

– Да, но когато сте гаджета, тези неща не са важни. Почувствах се измамена… За едно семейство стабилността е в основата.

– Кой го казва? – попитах.

– Ами, чети! Има толкова семейни психолози в интернет. Не можех да го променя и промених себе си.

– Сега щастлива ли си?

– Не много, но имам всичко, което трябва да има едно семейство.

Това е, дами. Ето така се руши едно 10 години градено щастие. Сигурно всичко би се развило по друг сценарий, ако моята приятелка не се чувстваше жертва или „измамена“. Сигурно биха могли още дълго време да живеят в хармония, ако се беше сетила да похвали човека до себе си, да му се възхити,

да не му убива самочувствието

и да го стимулира без обиди.

Недоволството е като блато. Всяко обвинение води след себе безпомощност, критики и потиснато раздразнение. Много трудно човек се измъква от блатото. И не става с илюзии или самоубеждения. Необходимо е веднага да отбележим появата му сред обичайните емоции, да го огледаме и преценим до каква степен би ни било полезно и дали ние не сме в основата му.

Преди да кажем „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!“, да помислим. Човекът, с когото живеем, със сигурност има десетки други положителни качества, а и Пища Хуфнагел може да е само плод на фантазията ни. Или анимационен герой.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара