Политагитационно кьоше

Aна Клисарска

ПОЛИТАГИТАЦИОННО КЬОШЕ

Сега за малко ще забравя, че съм главен редактор

на женско списание за развлечения и ще вляза в

ролята си на майка, която не иска да внушава на

дъщеря си, че най-доброто място за живот и разви-

тие на всеки българин е зад граница. Не желая тя да

продължава безутешната статистика на емигранти-

те и после да увеличава чуждите инвестиции у нас

чрез ежемесечни вноски за лекарства за бедната й

пенсионирана родителка. Но също така не искам

детето ми да живее в тази държава. Тя, държавата,

никак не ми е по вкуса и мисля, че е излишно да се

обосновавам.

В тази доста кофти ситуация единственото оръжие,

с което разполагам, за да променя нещо, е гласът

ми. И смятам да го използвам. За да нямам причини

да се оплаквам после. А също да имам основание за

претенции към тези, които се разпореждат с моята

държава.

Вероятно е въпрос на характер, но никак не ми се

нрави да съм в позата на пребитата за пореден път

женица, която разплакана се връща при побойни-

ка, защото бил обещал повече да не й посяга, пък и

защото: „щом я бие, значи я обича”.

Вие, скъпи дами, трябва да направите същото,

ако се уважавате достатъчно. Нашите избори ни

определят що за хора сме. От избора на дамаска за

дивана до избора на партньора в живота. Обидно

за интелигентността би било, ако отделяте време и

енергия, за да си изберете червило, но не полагате

усилия, за да си изберете управник. Знае се, че

лошите управници се избират от добри хора, които

не ходят на избори.

Това е.