Малко скепсис за разкош

Ана Клисарска

МАЛКО СКЕПСИС ЗА РАЗКОШ

Харесва ми позитивното мислене като

настройка на ума. Плаши ме, когато се

превръща в религия. Иначе казано:

предпочитам да не срещам само мрънка-

щи, недоволни и намусени гражданя по

улиците. На такива като тях ще им дойде

много добре една ударна доза Кехоу, пък

белким се отърват

от сърбящото желание

да напсуват предния шофьор на кръсто-

вището.

От друга страна обаче, вечният бодряшки

оптимизъм ми идва в повече. Казано е в

Еклесиаста: „Време има за всяка работа под

небето. Време да се родиш и време да ум-

реш. Време да плачеш и време да се смееш.

Време да разхвърляш камъни и време да

събираш камъни. Време да обичаш и време

да мразиш”. Щастието и веселието са ценни

само на фона на трудностите и тъгата. Такъв

е кръговратът на живота и Слава Богу! Об-

ратното е пакетирано доволство. Все пак

ние сме достатъчно разумни, за да вдигнем

подозрително вежда пред всяка лесна

рецепта за щастие, опакована в наръчник.

И така, дами и господа, силно ви препоръч-

вам интервюто на д-р Николай Михайлов

по темата. Дори и да пренебрегнете

останалите аргументи за здравословния

скепсис, то обърнете внимание на автои-

ронията му. Иронията, приятели, е оръжие

на неверника. Въодушевлението – на

религиозните талибани.