„Имена на цветя и момичета“ е заглавието на книга на Елизабет Гилбърт, в която авторката на „Яж, моли се и обичай“ описва едни сурови и нежни жени от нискоетажна Америка. Опитът и трудният живот ги правят още по-корави, но сърцевината им остава любвеобилна и мека. Всички те искат да идат „някъде другаде“, за да станат „някоя друга“. Макар понякога да действат на сляпо, винаги постъпват смело и често дори не подозират това.

В този брой ще откриете разкази за „цветя и момичета“ с български имена – нищо, че може да звучат далечно като Марфа, Пенелопи, Офелия или Дешка. И всяка от авторките на тези истории ще ви разкрие своята версия за женствеността – старата, новата, преоткритата, необикновената или обикновената. Защо за женствеността? Защото навлизаме в март – т.нар. женски месец, когато по традиция за жените се говори повече. Не само заради Баба Марта, 8 март или заради настроенията на мартенското време – ту сприхаво, ту ласкаво, ту с щипещ студ, ту с игриво слънце. Не толкова и заради настъпващата пролет, заедно с която напъпва надеждата, копнежът за нова енергия и за цъфтеж.

Март е женска територия според мен най-вече заради пролетните цветя, които приличат на борбени и раними момичета. А от всички цветя, макар да пристига най-рано, кокичето е най-момиче.

Кокичетата са архангелите на природата – вестители на зараждащия се живот. Не са ли същински момичета тия крехки и храбри създания, които пробиват ледената земя с острото си зелено връхче като шпага, както казваше в един стих Христо Фотев? И заедно с това успяват да опазят бялата си наведена главица – така, както майките пазят в себе си живота… Спомнете си и вие днес за своите любими, уязвими и твърди момичета. Подарете им цвете. Защото е март. И защото са вашите кокичета.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара