Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10–годишен и членува в литературен клуб „Касталия“. Печелил е редица национални литературни конкурси за ученици, като най-скъпи за него са първите му награди от конкурса „Петя Дубарова“ (2017, 2020), специалните награди „Стоян Михайловски“ (2018, 2019) и наградите от конкурса „Морето, морето, морето…“. Автор е на ранната стихосбирка „Истории от други светове“ (2018). През 2018/2019 печели националната стипендия „С усилия към звездите” към фондация „Културни перспективи“. Там негов ментор е Георги Господинов, с когото работи над настоящата стихосбирка „ И скакалците сънуват“.
А ето какво казва и самият Георги Господинов: „В българската поезия влизат внезапно безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами“.
Жената от метрото
Аз.
Да, аз съм жената
с гласа от метрото –
механически нежен,
насечен през дума.
Знам, че никога не си го очаквал,
но имам лице със кафяви очи,
с бенка над дясната вежда.
Любимото ми число е петицата,
любимата ми книга – не знам.
Иначе моето име е Севда,
Галина, Симона, каквото поискаш.
Един ден ще ме срещнеш някъде
и няма да ме разпознаеш.
* * *
Това стихотворение е за монаха,
който, медитирайки, троши чинии
в каменния зид и пее.
Бъди песен, казва той.
Бъди зид,
бъди чиния.
Ом, ом, ох.
Изповед на куче, гонещо опашката си
Често се питам: Защо си там?
Защо не мога никога да те достигна?
Какво да правя, ако някога успея?
Ти, която вечно се подаваш от небитието,
която виждам всеки ден
с края на окото си.
Единствена и винаги присъстваща.
Едва забележима…
Ти.
Ти, любовник на науката
Ти, любовник на науката,
познал презимето на Господ,
съчиняващ себе си по Опенхаймер.
Ти, страхуващ се от истината за живота.
Докога ще се опитваш да превеждаш
блуса на вселената във геометрии,
въртележките на атомите в кикота на неутронни бомби,
опрашването на кокичетата в алгоритми?
Мекото на ухото ти
на Ж. М.
То, седалището на душата
в крехкото ти тяло,
храм на човешкото,
апотеозът на материята,
подигравка с изначалната ентропия,
тържество на всички атоми и молекули.
Мекото
ме-ко-то, което е събрало в себе си
порцелана, хладната му нежност,
рибарска кука в своята извивка
и плътта на топъл хляб.
Изгубвам се във дупката на обецата.
Изтъняването на света
Един ден всичко изтъня.
Озоновият слой се скъса и стана горещо,
сякаш цялата земя потъна в тропиците.
Небето също изтъня и потъмня,
звездите над него безмълвно прозираха
като белези,
вени под бялата плът.
Прозираха кожите ни –
като страници на библии,
отдолу се виждаха сърцата –
немирни, топли съдове, пълни с кръв.
Изтъняха и костите.
Станахме леки и крехки,
като кристалните слончета
в скрина на баба ми
се разпадахме бавно
заедно с всичките винени чаши,
дрехи и листи на книги.
Светлината изтъня.
Настъпи вечен усой и сумрак.
Цветовете станаха светли и меки,
прозрачни.
Зрението изтъня и всичко потъна в мъгли,
обичта и омразата вече деляха еднакви граници.
Вече никой не знаеше нищо
и всеки ненавиждаше и обичаше всеки.
Границите между държавите изтъняха,
а после се скъсаха.
Вече беше лесно да заспиш в Иран
и да се събудиш в Брюксел
като миньор, библиотекар, Исус Христос,
продавач на гривни в беден индийски квартал.
Въздухът изтъня,
разреди се,
затова дробовете пораснаха силни,
по-едри и тънки
като хартиени фенери.
Ако вдишаш топъл въздух,
казват, ще полетиш.
Но всичко това са просто подробности,
защото целият живот се изтъни,
стана дълъг колкото ден,
така че вече нищо няма голямо значение.
Някъде бях чел, че и скакалците сънуват
Тази вечер
един човек сънува,
че е скакалец,
че прехвръква,
подскача из шумолящите,
жълти треви
безгрижен и чист,
свободен от работа,
жена и деца,
от задължението си да мие чиниите
всяка вечер,
след като те се нахранят.
Тази вечер
един скакалец сънува,
че е човек,
че си има ръце и крака
с по пет пръста,
ходи на работа,
живее с жена и деца,
мие чиниите,
след като те се нахранят.
Що за интересно битие –
си мисли скакалецът.
0 Коментара