Стихове от Ралица Ковачева

Ралица Ковачева е докторант във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ. Работила е в радио FM+, БНТ, re;tv и сайта www.euinside.eu. Публикувала е стихове в сп. „Везни“, има две издадени стихосбирки: „Копче от ризата на живота“ и „Някой друг“. В последните години пише повече приказки и разкази. В блога „Копче от ризата на живота“ (ralitsakovacheva.wordpress.com) публикува поезия и проза. Майка на две деца – Алек и Дара.

Апокриф

В такава нощ,

когато ангелите блъскат карти,

когато херувимите прелюбодействат,

а Свети Петър пуши ганджа,

когато бог доволно чеше

провисналия си корем,

тогава дяволът седи самотен

и ги презира.

……………

Една жена вървеше по цигарения дим

и се оглеждаше.

Под нея мъжката тълпа крещеше изпотена.

Пияните мъже протягаха ръце

към сянката й, от дима изваяна.

Жената се обърна бавно,

усмихна се … и стана нощ.

………….

Преди дъжда

След дъжд мирише на озон

и на надежда.

След дъжд се ококорват локвите

и се протягат улиците.

След дъжд се диша леко и дълбоко.

След дъжд се вижда дневната на бог,

а ангелите си сушат крилата.

След дъжд се ражда любовта.

А аз съм винаги преди дъжда.

………..

Ще дойда тази нощ.

Не бягай.

Ще дойда твоя –

чиста като листо след дъжд,

ухаеща на грях и на желание.

Вратата остави отворена,

за да не чуят другите.

Когато вляза, не отвръщай поглед –

гледай ме като за край,

като за вечност,

защото в този миг

ще си отида.

………………..

Политаме в чаршафите

вратата незатворили,

неразсъблечени,

недоизречени,

с ръце на пресекулки търсещи

и бързащи…

Завъртаме света около себе си

във шеметно лилаво…

Вселената е затаила дъх,

докато вдишваме телата си,

готова да роди свръхнова…

А после

боси ангелчета се разхождат по душата ми…

………………

Животът, колкото карфичка,

в плътта на щастието боднат неочаквано

и ненавременно, и междувременно..

Животът – килограм и половина бъдеще…

И ужасът, че ще се скъса нишката

между да бъдеш или не…

Животът – немощен и крехък

и вкопчен яростно и неотменно..

Духът срещу материята

в две юмручета.

Магията на сътворението

в две петички.

И всичкия ни смисъл

в новородената усмивка

на дърещя ни.

……………

Не го разбирам тоя свят на подлози и допълнения.

Кой прави словореда на живота?

И кой раздава ролите

на главни и второстепенни?

И как да разбере човек

апологетите на подлозите

и епидемията от допълнения,

когато всъщност

единственото важно

е спрежението.

Но никой днес не ще да е сказуемо,

защото действието е

обществено опасно и саморазрушително.

Защото славата върви след името,

а не след действието,

защото микрофоните преследват говорителите, не вършителите…

Всъщност,

писането действие ли е?

………………..

Понякога Животът си затяга вратовръзката,

облича фрак и лъскави обувки

(е, малко стягат на мазолите)

и те поглежда официално.

И ти, надянала прелъскава

и префърцунена вечерна рокля,

просто го следваш в стъпките.

Животът е чудесен кавалер

и никога не те оставя да се препънеш грозно.

Но все се чувстваш недодялана

в лустросаните му прегръдки.

И дебнеш

дали ръката му случайно се плъзва похотливо

под тънкия ти кръст,

за да те прелъсти животът

за кой ли път.

………………….

Пристъпи в празнотата ми случайно,

неволно не, но неочаквано.

И някак си се озовахме двама.

Но в празнотата няма

място за двама.

Отпиваме внимателно и бавно,

да не изпразним чашите.

Говорим предпзливо,

да не кажем думите.

И се докосваме полека,

да не прегори желанието.

А празнотата дебне,

поглъща всеки миг пропуснат,

спестените целувки, възпрените желания.

И всеки път, когато замълчиш и се отдръпнеш,

ме прелъстява отново и отново.

С твоите ръце.

Отсъстващи.

……………………

Момичета с дълбоки деколтета

минават по алеята.

Носят гърдите си непохватно,

както аз навремето обувките на майка си.

А дъщеря ми,

с ожулено коляно,

подкарва колело за първи път.

Смалявам се,

докато гледам как

къдриците й се отдалечават.

…………………..

Ти не разбра ли,

че всички жени са еднакви?

Еднакво красиви или не толкова,

еднакво умни или не съвсем,

еднакво съпруги и любовници,

еднакво майки и мащехи…

Това, което някога бях аз,

сега е друга,

утре ще е трета.

И всеки следващ път

Финалът ще е същият,

защото ти си винаги еднакъв.

…………………………

Когато любовта е болна

не се лекува-

умира по естествен път

или чрез ефтаназия.

Сгрешената любов не се поправя,

а се убива- бързо и от раз.

Излъганата обич

не се подхранва

с илюзии и празни обещания,

а се посипва обилно с отрова за хлебарки.

И чак когато

фалшивата любов е истински обезвредена,

си свободен

да се научиш да се обичаш.