За Зорка Иванова поезията е ново изживяване. Стиховете изригват изведнъж, наскоро… и оттогава не са спирали. Почти на шега в последните няколко месеца Зорка публикува и две стихосбирки. За Зорка поезията е връзка с нейната висша душа, състояла се среща след дълго търсене…
Спасител
Насреща ти пристъпва важно
чаровник млад с ажурена усмивка
облечен в шумоляща дрешка
за да го пази от дъжда
прикляка тихо да си поговори
със зърнатото дребно буболече
и хуква с писък за да хване
политнало внезапно есенно листо.
Той тропа здраво с гумени ботушки
и камъчета мята в езерце на двора…
И както гледаш колко смело джапа
без страх във лепкавата кал
разбираш, че съвсем случайно
Спасителят на този свят
ти днес на улицата си видял.
Узряване
Да бъде бистро
виното червено
добре е да се пресече
навреме.
Ако ли не –
цвета си сменя,
потъмнява,
утайка хваща,
после прецъфтява,
на дъното му
зърно не остава
-само плява.
Миг преди зимата
Мъгла над моята страна се стеле,
но не копринена и не докосваща едва,
а лепкава и страшна, мамеща мъгла.
Да вярват хората в съдбата зла.
Прозореца отваряш сутрин – ето,
сковало се е и сърцето.
И как ли с капсулирани души
животът в този свят ще продължим.
Прилив
Тънки ластуни на дива лоза – словата ти
пълзят и захващат корени в мислите ми,
изграждат приказни светове в ума ми,
набъбват до пръсване сокове в дълбините,
по плитчините се стича тих крясък.
Вълшебен еликсир във буквички наливам
отпивам – истината търся и не я откривам
Дипли
Днес рових в бабината ракла –
цветно блокче от детството открих
защо бе там и аз не знам.
Премятах го със колебливи пръсти
и от грешно сгъната солница
малка лодка се получи.
В тава наполовина със вода
я пуснах – не потъна.
Течение в кухнята нахълта-
лодката платна опъна.
…
Когато случи ви се
нещо да ви грабва-
вземете го,
че може после
да се случи
със свещ във мрака
да го търсите,
във ровене за него
ноктите си да изгубите,
със сълзи земята
да поливате
и да не го откривате.
На теб
Аз имала съм силна памет
безценно качество това било.
Не искам да ги помня, знаеш, ли
онези, белезникави лета.
Да можех да ги ретуширам,
от твойте светлосенки да добавя
пълноцветен споменът би станал
и острата фантомна болка
от нещо липсващо, а нужно
не би я имало тогава.
Живот ли бе без теб-
нелепа проза
с рефрен от капещи листа.
Еколози
Дърво със модна дрешка
видях на спирката отсреща
набодено е цялото с карфици
и облепено със мечти човешки.
Добре, че има плътна кожа
да могат хората на нея
желания да бодат безброй.
Ключът Sol (на Рохана)
В ръцете си
виолетов пламък носи –
обгръща с него
и страха ни и тъгата,
говори ни със думи-
изумрудни
и нежно ни окъпва
в златно-Слънчево,
обагря ни във
секси-портокалено
и ето ти:
Усмивка-рожба
тя тихо я погалва
с лазурен детски смях
и ето че летиш –
другарче с вятъра,
държи стъблото ти
със пръсти пеперудни-
да полудуваш
и да се върнеш с криле
че, хората Кристал-рубинен-
солта сме на Земята!
Пожелание
Да имаш очи – да видиш,
та да може душата ти да чуе
радостта на Земята,
помилвана от любовта ти
и връзката със твоето
рубинено сърце!
По изгрев
Докато ти спеше-
аз се пробуждах
със стъпчици тихи,
полека, напръсти,
четях и се учех,
живеех, пораствах:
в дете се превърнах
и тебе, в съня ти
горещо прегърнах.
Вятърно
Безспир се втурвах
да летя със вятъра-
подскачах тромаво
телцето -тежко,
а крилцата – малки.
Опитвах да го хвана
като полъх- по-лесно
ми се стори,
но вятър ли е
въздух в стъкленица…
Понечих да прегърна
ароматен вятър
на някой – минал покрай мен
но аромат ли е-
напръскана със спрей хартийка.
И днес внезапно осъзнах:
Във мен е вятърът!
Във ветрените мелници,
в мечтите-ветропоказатели
показват верен Път!
…
Поемаш въздух,
а на издишване-
мъгли …
На мен ли
ми се искаше да видя
пеперуди
или пак аз
и моите мечти
безумни…
Лунно момиче
Усмихна се задето
да плувам не умея,
но не ме разбра-
та аз не плувам във морета
на Лунна светлина
свободно плувам,
ведно със прилива,
съвсем по женски
и лунни бани вземам –
седефеното Й сияние
във кожата си
със любов попивам,
а после…светя отразена
Новородено
Снежни кристали безброй
над Земята се сипят.
Всеки различен и чист-
Богинята-майка повиват.
Пашкулът Й бял е вълшебен.
Когато се сбъдне Зората
Светът ще осъмне различен.
Once upon a time ago
Сребристата Луна
любима приказка
отново ми разказва:
Когато пукнал се
Взривът голям,
орисали ме
само тебе да обичам;
По снежни дюни,
покрай ручеи лъчисти,
със изгреви розовопръсти
и в жарава нестинарска…
а после – отначало.
Трансформация
И рече Охлю:
-Между двата Свята
брод намерих-
острието на бръснача
и превърнах се в
Бохлю.
0 Коментара