Силвия Томова е пишещ и мислещ човек. Има 5 книги и награди към тях и много публицистика. Ако ви попадне „Тит от Никомедия”, не се колебайте. Тези дни е премиерата и на най-новия й роман „Печатарят“. Ето какво още пише Силвия:
Вечеря
И ме помоли:
Отсипи ми от червеното,
после от водата,
сложи резливото,
и малко
огън, за да ти
разкажа.
С показалеца,
с който докосваш солта,
на мъничкия връх,
най-отгоре,
където прозрачната
като слюда трошица
поема последен дъх
преди да се стопи,
точно там,
откъдето започва вкусът
на твоята гозба,
с която ме посрещаш,
е построен светът.
А около него,
с подпори от зелено,
синьо, пурпур
и бяло –
цялата вселена.
От една костилка
е извадена ядка,
от нея е извадено
зеленото стъбло,
от него са извадени
листата,
от тях
пролетта,
от нея жаркото,
а после дъждовете,
от тях е изваден потопът,
от него джиновете,
китовете и морските чудовища,
от там
пък си излязла ти.
И извади ми сега
маслини и нар,
за да ти разкажа.
От дланта ти пък
са произлезли хората,
и всичко мъртво в тях,
а и живото.
Произлязла
е миризмата,
но без същността,
и ухапването,
но без ласката.
И болката, но без
убождането.
Произлязъл е пясъкът,
който ще ни затрупа,
когато часовникът на Бог
спре.
И каза ми,
подай ми сега
стомната –
да се измия.
Изсипи върху дланите ми
бистрото и
хладното,
да ме утоли,
защото жаждата
започва от бедрата,
и мекия корем,
и от гърдите ти
започва…
И от мекия мъх
по лицето
на възмъжало момче,
и от топлината
на всяка постеля
след умората,
и от съня започва,
и от обещанието,
оттам,
от върха на ръцете ти,
започва танцът на дервиша
и въртенето му свършва
пак в солта,
а оттук,
между нас,
започвам аз…
Саламандър
„Нали мечтая за любовника,
който може да
ме накара
да
целувам
обувките
му“
Е. Джонг
Има едни такива обувки,
Ерика.
„Саламандър“ –
мека кожа,
матиран отблясък,
с овал като
столче на чаша…
Струват ми се напълно подходящи…
Само с тях,
дори без любовник,
изникнал отвътре,
ще е вярно,
че –
„Получаваш толкова малко,
че си мислиш,
че получаваш
всичко.“
С нито една
друга обувка –
не става.
Бедуин
„Близко е облакът, ниско над земята са нишките на дъжда,
току да оттласне онзи, който вдигне длан.“
Аус ибн Хаджар
Далече е облакът
и дълго броеницата дъждовна няма да се разплете.
Можеш ли да преброиш капките в пясъка, Аус ибн Хаджар,
а стъпките на камила-албинос върху сняг?
Очите ти са късове грозде,
разчупено през сладкото,
а захарта полепва по устните на страниците…
Слухът ти тънък се промъква през пролуките на времето,
като тетива опъната между бяло и черно.
Като плетен камшик, от кожа, са ти бедрата,
прешлените наредени като кремък,
като сърна ти е сърцето…
Тръгваш рано, лицето ти –
вятър, разбудил се в гнездото на нощта,
очите ти пълни с роса от вчерашна хубавица,
в ръката ти като амулет
косъм от гъстата черна коса…
„Хамелеон се отдал на магизъм във зноя“
ми шепнеш,
от дома ти само руини,
от пазвата ти – пепел.
Но нищо не изчезва, Аус ибн Хаджар,
виждал ли си есен?
Айкидо
Роклята с голия гръб
до бара и права.
До нея тениска в синьо,
колан от теле,
дънки,
обувки.
Пола се киска на масата вляво.
Ехиден жест,
ръкавица
седеф
и бельо.
Запотени глътки
въф фрак се оглежда недопития
„Grants“.
Поезия, скъпи.
Невродермит.
0 Коментара