Това е една лична история. Аз съм Симеон Колев. Знаем се.
Нито моята е най-тежка, нито моето е най-отговорно, нито моите са най-важни. Не са. Но не ми е и по-малко тежко.
Работата, работите, сроковете, задачите, ентусиазмът, усилията, които ми трябват във всеки един момент в работата или вкъщи, натоварва. Претоварва. И понякога откачаш. Или отказваш. Или нещо ти отказва.
Болежки. От много време – гърбът. Гърбът, защото всеки си носи тежката торбичка на него.
През зимата тръгнах на психоаналитик. Преди това се подигравах на душевните болки. Психоаналитичката ми помогна. Даде ми друг ъгъл, от който да погледна на себе си. Още на първата сесия ме попита дали имам болки в гърба. Имам. Как тя знае, как тя подозира, че имам болки в гърба? Е, имам. Постоянни. Живея си с тях. Според нея животът на човек, който е
повече полезен, отколкото обичан, е съпътстван от болки в гърба…
Симо, много се товариш и много носиш. Винаги и навсякъде.
Отидох на травматолог, невролог, ЯМР. От там в Павел баня. На рехабилитация и балнеолечение в хотел “Севтополис”. Нищо не очаквах, нищо не вярвах. Исках само да се махна от София. Видях хотела – хубав, луксозен. С болки или без болки в гърба – отивам. Посреща ме д-р Симова – прекрасна и квалифицирана! Гледа ЯМР-а на гърба ми и ми казва: Симо, гърбът ти е като на роб. Много си влачил, Симо. И буквално, и преносно.
Започвам да свиквам с това. Започвам да искам да не свиквам с това.
Големият град ти дава много. Но и в този неписан договор има дребен шрифт, в който разбираш, че всичко има цена. И я плащаш. В длани, нерви, кръв.
Настанявам се в “Севтополис”. Чувствам се като ветеран от някаква война, когото са убили и сега е в рая. Ходя с калния камуфлаж, стискам си мешката и се учудвам на всичко около мен. Всичко около мен е прекрасно.
Бавно, тихо, изпипано, измислено.
Хотелът е страхотен! Храната е хубава, коридорите са хубави, стаите са хубави, паркът.. всичко. Стоя 10 дни. Друг ми прави закуската, друг ми оправя леглото, друг ми сменя чаршафите и кърпите. Друг ми поднася кафе, някой ме пита как съм. Как да съм…
Друг ми подготвя вечерята. Аз само си почивам. И всичко е супер.
Като в сън, от който не искаш да се събуждаш, и сън, от който не те е страх, защото знаеш, че колкото и да е хубаво, не е сън.
Започвам процедури. По десет на ден. В “Севтополис” ме прегледаха и откриха, че имам зор и в тялото, и в душата. Много зор.
Андулация – терапия от механични вибрации
с дълбоко инфрачервено нагряване. Премахва вътрешно напрежение, скованост, маха болката. Ти не правиш нищо. Не полагаш никакви усилия. Омръзнало ти е точно това – да полагаш усилия. Сега то те лекува.
Вакуумен масаж (не знаех, че вакуум се пише с две У ) – подобрява локалното кръвообращение, там където е поставен вакуумът. Ускорява клетъчния метаболизъм, освобождава застоялите лимфа и клетъчна течност. Действа дрениращо и детоксикиращо.
Вана Магнетроник – тялото е потопено в минерална вода с температура 36-37 градуса под въздействието на магнитно поле, което коригира и зарежда клетките на местата, където има болка. Подпомага регенерацията, действа противовъзпалително и болкоуспокояващо. Намалява напрежението.
Когато излизаш от ваната, ти подават ръка.
Първо, защото е готино и второ, защото си отпуснат. Много отпуснат и може и да паднеш.
Класически масаж – айде да не разказвам за класическия масаж. Но там пипат много добре, защото са професионални масажисти, а не професионални монтьори, които от 4 до 6 правят масажи. Нито веднъж нямах мускулна треска или дискомфорт след масажите.
Ку-ние – древен тибетски ритуал за релаксация и поддържане на тялото и духа в състояние на баланс. Помага за постигане на хармония и дълбок релакс. Извършва се с тибетска маска от билки, която се загрява в сусамено олио и с нея се обработват по-активните точки на цялото тяло.
Тялото и съзнанието ми бяха толкова опустошени,
че първоначално ми се гадеше от всеки масаж. Бях си намерил зона на комфорт, в която съм се затворил. Като в крепост, като в черупка, като в утроба. Никого не исках. Нито да ме пипне, нито да ми помогне. Боли, ама поне си свикнал. Някой трябваше да ме отскубне от този ступор. Добре, че не отказаха.
Detensor – терапевтична система за релаксация, при която мускулите на гърба се намират в състояние почти без напрежение. Болката намалява чрез нежно разтягане под действието на собствената тежест. Увеличава се междупрешленното пространство и трофиката на тъканите.
Само си лежиш. И се чувстваш сюрреално добре.
Егати, колко ми липсва това лежане сега…
Между всички тези процедури непрекъснато ми даваха Алое във всякакви комбинации, както и супермагнезий.
През останалото време, колкото ми оставаше, бях на басейна – вътрешен, топъл, чист, отпускащ. Водата е радонова. Взима ти болката, нулира те. После спиш. Откога не бях спал. Баси, писна ми тая инсомния, в която живея !
Имат и външен басейн. Там си четох книжките. Една за депресията и една на Ориана Фалачи. Добре, че отидох в Павел баня.
Колко струва? Много. Никога не бях ходил на нещо, за което трябва да платя за себе си. Защото все – работата, семейството, децата, половинката, родителите, останалите, останалото. И накрая не остава за мен. Лично за мен.
Що бе, аз не съм ли човек ?!
50 лева на ден, 100 лева на ден? Примерно. Е, аз не струвам ли 50 лева на ден, 100 лева на ден?
Ако питам друг – най-вероятно не, но аз питам себе си и крещя – Да, Симо. Да. Струваш! За мен си най-ценният. Нали оставаш нещо след себе си, нали даваш нещо от себе си. Нали си пример.
Връщам се към София. Нищо не ме боли. Тялото ми е добре. Другото, чиято болка не можеш да опишеш – също.
Пак съм войник. Пак с камуфлажа и мешката. Ама вече знам, че войната не означава непрекъсната, тежка, брутална и себеотричаща фронтална атака. И че в рая има място и за мен.
0 Коментара