924 ПРОЧИТАНИЯ ОТ 11 октомври 2023 Брой 10 2023

Д-р Гергана Георгиева: Освен профилактични прегледи при лекар, всяка жена трябва да прави самопреглед на гърдите си и вкъщи

По случай Световния месец за борба с рака на гърдата – октомври, Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост стартира кампанията „Не си затваряй очите за тях“. Инициативата има за цел да привлече вниманието на жените към собственото им здраве и отново да напомни колко важни са профилактичните прегледи в контекста на злокачествените заболявания на млечната жлеза.

Повече по темата за рака на гърдата и превенцията, разказва д-р Гергана Георгиева. Тя е специалист по образна диагностика и мамолог в Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост с над 7 години медицински опит. Специализира в сферата на онкологичните заболявания: тяхното откриване, диференциране, стадиране и развитие, като основен приоритет е превенцията им и навременното им откриване.

Колко често е необходимо да се правят профилактични прегледи на гърдите и какви са видовете изследвания при различните възрасти?

Профилактиката е изключително важна за ранното откриване на рак на гърдата. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-добра е и прогнозата, и повече са възможностите за лечение. Голяма част от пациентките в начален стадий на заболяването се излекуват напълно, което потвърждава факта, че ракът, открит навреме, е лечимо заболяване.

За жалост, в последните години ракът на гърдата се открива и при по-млади жени и затова препоръчвам след 25 години всяка жена да започване да прави своята профилактика с провеждане на ехография веднъж в годината. След 40 години като метод на изследване се добавя и мамографията, като, ако жените са със стандартен риск, това изследване се прави на всеки 2 години. Ако по време на профилактичните прегледи се установят някакви изменения, лекарят провел изследването, може да препоръча по-често проследяване или използване на допълнителни изследвания като ядрено-магнитен резонанс и контрастна мамография.

Кои са най-важните рискови фактори за развитието на рак на млечната жлеза?

Основните от тях са фамилната обремененост – майка, баба, сестра, заболели от рак на гърдата или яйчниците под 50-годишна възраст; прием на хормонални терапии; проведени 4 или повече инвитро стимулации; ранно идване на менструацията – преди 12-годишна възраст, или късна менопауза – след 55 години. По-плътната структура на гърдите също е доказано по-рискова за развитието на образувания на млечните жлези.

Как можем да разберем какъв е типа/структурата на жлезите ни?

Още при първия си профилактичен преглед на гърди всяка жена ще разбере от лекаря, извършващ изследването, какъв е типа на нейния жлезен паренхим. Това има значение и за бъдещите профилактични прегледи – не само като честота, а и като вид на изследването. Обикновено жените до 50 години са с по-гъста структура на гърдите спрямо останалите, затова във възрастта между 40 и 50 се препоръчва 3D-мамография. Това е най-новата триизмерна технология за изображения на гърда, с която се увеличава диагностичната точност и се намаляват фалшиво положителните резултати. 3D мамографията може изцяло да замени стандартната дигитална мамография, защото я превъзхожда с много по-детайлен образ.

Какви са оплакванията, при които е необходимо жените да потърсят мамолог?

На първо място бих казала, че освен профилактичните прегледи при лекар, всяка жена трябва да прави самопреглед вкъщи. Това трябва да се случва всеки месец след приключване на месечния цикъл. Визуално трябва да се наблюдава за промени по кожата или зърната – вдлъбвания или трапчинки, кожата да променя своята структура и да загрубява, заприличвайки на „портокалова“, зачервявания, уплътняване или оток, хлътване на зърното, секреция от зърното. Други основни признаци са напипването на „бучка“ или по-плътна зона в гърдата или подмишницата.

Основно се говори за рак на гърдата при жени. Мъжете могат ли да боледуват и ако да – какви са оплакванията при тях?

Ракът на гърдата при мъжете е много рядко срещано заболяване. Оплакванията при тях са идентични както и при жените като най-честият симптом е появата на твърда бучка в гърдата. Образните методи, които се използват при мъжете са същите, каквито и при жените. При тях също се използва провеждането на ехография, мамография и при необходимост ядрено-магнитен резонанс.

Какви са правилните стъпки, ако при образните изследвания се открие притеснителна за раково образувание зона?

При силни съмнения, че намерената находка е с характеристики на раково образувание се назначава провеждането на биопсия (взимане на проба от зоната с промени). Биопсията може да бъде под ехографски или мамографски контрол, в зависимост от това с кой метод промените се виждат най-добре. Погрешно е твърдението, че чрез взимането на проба е възможно разнасянето на туморни клетки към други органи и тъкани. Взимането на пробата се извършва с местна упойка, като манипулацията е абсолютно безболезнена, изпълнява се в рамките на 1-2 часа и не се налага престой в болнично заведение. След провеждането на манипулацията можете да извършвате ежедневните си действия без проблеми, като не е необходимо да взимате отпуск по болест от работа или пък да спрете да шофирате. Взетият материал се изпраща за имунохистохимично изследване, което се извършва от патолози. При рака на гърда има и имунохистохимични маркери, които подпомагат поставянето на диагнозата, а също така са и изключително важни за взимането на решения дали пациентката да бъде първо оперирана, или предоперативно се налага провеждане на лечение (химиотерапия, лъчелечение) и след това оперативна интервенция.

Какво следва след като вече диагнозата е доказана чрез хистологично изследване?

След поставянето на диагнозата, чрез проведеното образно изследване на млечните жлези и резултат от хистологичното и имунохистохимичното изследване, е необходимо да бъде направена консултация с медицински онколог и всички събрани документи да бъдат представени пред онкологична комисия. Комисията е съставена от специалисти от различни области и цели обсъждане на най-добрия метод, или комбинация от различни методи за лечение. Документите на всеки пациент се разглеждат и се назначава лечението според вида и големината на тумора. Там се определя и може ли да бъде извършена операция, има ли метастази, възраст и други заболявания. Понякога комисията може да препоръча провеждането на допълнителни изследвания с цел точното изготвяне на лечебния план. Такива изследвания могат да бъдат и друг тип образни изследвания като компютърнотомографското изследване, магнитния резонанс, ПЕТ-КТ, СПЕКТ-КТ. Тези изследвания имат за цел определяне на стадия на раковото образувание, определяне на неговите граници, дали има ангажиране на съседно разположени тъкани и органи, както и търсенето на далечни метастази от други системи. За успешното лечение имат значение също и режимът на хранене, движението и емоционалната нагласа на пациента.