С настъпването на вечерта в индийския квартал на Сингапур, известен още като Малката Индия, настъпва приятен хлад. Подухващият откъм морето вятър ме кара да забравя поне за малко досадната жега, от чиято прегръдка през деня няма измъкване – дори нощно време температурите на този почти екваториален остров държава не падат под 20 градуса, а през деня те са винаги около 30.
След поредния работен ден в Малката Индия животът закипява с пълна сила. Откъм индуистките храмове се чува звънът на камбанките пред входовете им, с който посетителите уведомяват черноликата Кали, бога маймуна Хануман и почиващия си върху лотосов цвят Вишну за своето привечерно посещение. Навън музиката от индийски филми по сергиите пък се смесва с призивите на мюезините от джамиите за последната за деня молитва на правоверните. По тротоарите гадатели и астролози водят оживени диспути, а
предсказващи съдбата папагали крещят
от клетките си, докато някой не пусне в ръката на стопанина им два долара и не дойде ред да изтеглят поредния късмет с клюна си. Въобще в Малката Индия цари какофония от звуци.
Сядам в един китайски ресторант да хапна традиционното пиле със соев сос и оризови топки. На вратата собствениците ме посрещат с широка усмивка, която изчезва в момента, в който вече съм оставил парите си на касата. Но за китайците, които са над две трети от жителите в тази страна, времето е пари и в живота им няма място за излишни сантименталности. Всяка минута те използват, за да направят още и още долари. Затова и съревнованията и спортният дух са част от същността на всеки истински сингапурец.
Ежедневно тук се провеждат най-различни състезания, някои от които звучат налудничаво.
Едно от състезанията е за най-чиста тоалетна.
Според журито подовете на победителката – обществената тоалетна на Танджонг Пагар Плаза, “са толкова чисти и сухи, че върху тях почти може да се сервира храна”.
На местния жаргон страстта на сингапурците да не се минат по някакъв начин, както и желанието им да се състезават и да искат винаги и на всяка цена да са първи са наречени с една-единствена дума – “киасу”. Повечето чужденци намират проявленията на киасу за отблъскващи, но за местните хора това е главната движеща сила на прогреса. Неслучайно правителството се опитва да стимулира непрекъснато инициативността на сингапурците и тяхното киасу по най-различни начини. Така например преди време в Сингапур работи проект, в рамките на който, ако върнеш три килограма хартия на вторични суровини, получаваш пакет от четири яйца и един безплатен лотариен билет. Ако предадеш килограм стари дрехи, вземаш в замяна един килограм ориз плюс безплатен билет от лотарията.
Сингапур е тропически остров с територия от едва 640 кв.км, който лежи почти на Екватора. През вековете островът е
обитаван главно от рибари и пирати, но
съдбата му се променя коренно през 1819 г. Тогава сър Стамфорд Рафълс (1781-1826) – човекът, който управлява британската Източноиндийска компания, успява да убеди султана на Джохор да отстъпи използването на острова и пристанището му на Обединеното кралство, за да се изгради търговска база. Сингапур се превръща във важен център за търговия с каучук и дървесина и тук започват да се заселват масово китайски работници и търговци от Южен Китай. След тях идват и малайци, индийци, европейци, а с обявяването на независимостта през 1965 г. Сингапур бързо прераства в проспериращ и космополитен град държава.
Островът е домакин на нестихващи чествания и фестивали през цялата година. Празненствата започват още в началото на новата година, когато обикновено се пада мюсюлманският Рамазан. Почти по същото време е и китайската Нова година. Тогава улиците на китайския квартал са украсени с червени хартиени фенери, а на всяка крачка танцьори носят в ръце рисувани дракони и лъвове и разиграват сцени от традиционната китайска опера. Не по-малко колоритен е и индуисткият фестивал “Тхайпусам”, който в днешно време е забранен в самата Индия. В деня на празника хиляди почитатели на божеството Субрахманям дефилират по улиците и около храмовете, като са
пробили телата си с метални шишове
или са накачили по кожата си висящи лимони или други тежести, закачени на кукички. Шествието обикновено започва от храма “Шри Шриниваса Перумал” на Серангун Роуд и продължава до храма “Четиар” на Танк Роуд. Всяка година датата за този празник се изчислява по лунния календар.
Разнообразието от народности в Сингапур предопределя не само богатата култура на страната, в която почти всеки ден някой празнува нещо, но и големия избор на кулинарни деликатеси в ресторантите. Казват, че в Сингапур може да ядеш различно ястие три пъти на ден в продължение на три месеца и още да не си опитал всички индийски специалитети с къри, чили и масала, както и различните видове малайски и индонезийски варени и пържени ориз, шишчета и десерти, лютивите тайландски супи и блюда от месо с неустановен произход и екзотичен вкус, морските дарове и китайските манджи с непроизносими имена.
Но Сингапур
не е само екзотика и източни аромати.
В продължение на дълги години той е синоним на колониалния разкош и викторианските удоволствия. За мнозина градът държава се свързва най-вече с хотела – символ на града от XIX в. – “Рафълс”, т.нар. Голяма стара дама на Изтока. През последните над сто години “Рафълс” е място, където са отсядали при пътуванията си в Азия, а и са черпели вдъхновение редица световноизвестни писатели: Херман Хесе, Джоузеф Конрад, Съмърсет Моъм. В края на XIX в., след като напуска Индия, тук живее и Ръдиърд Киплинг. В хотела не пропускат да цитират неговите думи: “Когато си в Сингапур, храни се в “Рафълс”. Но пропускат останалото, написаното от него: “…място, наречено хотел “Рафълс”, където храната е толкова прекрасна, колкото са лоши стаите”.
Подобно на повечето чужденци, не пропускам възможността да изпия един коктейл “Сингапур слинг” в прочутия “Лонг бар” в хотела, както и да опитам прочутото къри, което се сервира в “Тифин руум”. Макар че това удоволствие никак не е евтино.
Не така изискано, но значително по-вълнуващо изглежда вечерно време друго място, свързано с колониалната епоха – Боут Кей. Навремето оттук по течението на река Сингапур са минавали препълнени с товари лодки, забързани към пристанището. Днес някои от тях все още порят водите на реката, но вече като круизни кораби за туристи. Самият Боут Кей, както и съседният му Кларк Кей са места за забавления и нощен живот. Всяка вечер десетките барове по брега са пълни с туристи. Мнозина са дошли, за да се насладят на виолетовите залези над реката и на отраженията на скупчените около кейовете небостъргачи във водата – исполините от метал и стъкло, които отдалече приличат на светещи гиганти, разпрострели пипалата си над цялата миниатюрна държава.
0 Коментара