КОЛУМБИЯ НА ЦВЕТОВЕТЕ, НЕ НА НАРКОБАРОНИТЕ

Запознайте се с прекрасната Колумбия! Намерете време да посетите тази красива и интригуваща страна.

Вярно, че първото нещо, за което се сещаме, като чуем Колумбия, е: кокаин, наркокартели и наркобарони. Обаче – такава слава е просто незаслужена. Защото, когато попаднете там и започнете да обикаляте из градовете, плажовете, джунглите, кафеените плантации, пустините, археологическите комплекси, ще намерите страшно много великолепие.

За да посетите тази страна, се нуждаете от виза. Аз я получих от посолството на страната във Виена. Визата всъщност е един стикер, върху който се лепи снимката и няма гаранция за целостта на този документ. При пристигането си на летището в Богота трябва да обмените валута. При тази операция върху фискалния бон ще отбележат не само сумата, курса, пълните ви паспортни данни, но ще трябва да поставите и пръстов отпечатък от палеца.

Богота е очарователен град.

Населението му е повече от това на България. Намира се на около 2600 м надморска височина и е разположен върху абсолютно равно плато, което е било дъно на езеро. Въздухът е изненадващо чист. Можеш да погледнеш целия град отгоре, ако се качиш на хълма Монсерате, чиято височина е близо 3200 м. Това е поклонническо място и има църква от XVII в. и доста скулптурни композиции с религиозен характер.

Старият град, или историческият център на Богота, се нарича Канделария. Разходете се из малките му улички, защото там къщите са оцветени в най-различни нюанси, нашарени са с всякакви графити, балконите са много красиви. Пълно е с млади хора – има над 100 университета, а около 16% от жителите са студенти.

Ако не разполагате с много време, непременно отделете от него, за да посетите музея на Ботеро, в който има 123 негови работи от различен тип – картини, рисунки и скулптури, както и още една перла – музея на златото, модерно направен и побиращ колекция от над 60 000 предмета.

Според богатството им жителите на Богота се групират в 6 категории и живеят в различни квартали – най-богатите заемат сградите до хълмистата част. Има традиция постройките в този район да се правят от един и същ тип тухли, затова тази част на града има разпознаваем стил. Навсякъде има подземни паркинги, а портиери записват всеки, който влиза.

Стандартът на живот е доста висок.

Обособени са два района със заведения и магазини. Кухнята е вкусна – смесица от мексиканска и андинска. Не пропускайте да опитате арепа – нещо като студено тестено предястие от царевично брашно, или пък ахиако – супа от пиле, картофи, ориз, авокадо, каперси, копър, банан и още нещо. А има и плодове, които май не са познати в България, а пък са ужасно вкусни и пълни с витамини – черимоя и питахая (може да сте ги чували и произнесени по друг начин).

Столичани страшно много спортуват – тичат, карат колело, упражняват всякакви видове спортове. Правят го в парковете, които са много на брой.

В тази част на страната преобладаващо хората са ниски и трътлести – ама няма значение дали са млади или стари, дали са мъже или жени: като паралелепипедчета са, някои като кубченца. Но пък са много мили и усмихнати.

На север, на карибското крайбрежие започваш да срещаш и по-високи, и по-слаби, и по-хубави, и даже с различни цветове на кожата хора. Докато чакахме за един полет, гледахме в продължение на 40 минути как една красавица се гримираше – убедена съм, не сте виждали всички инструменти за разкрасяване, които вадеше от чантата си и умело и сръчно използваше. Професионален художник няма толкова четки.

Най-хубавият град по карибското крайбрежие е Картахена

Това е едно бижу, в което трябва да се разхождате, докато ви се завие свят от цветовете. Не може да не се влюбите – там е вълшебно. В центъра, старата част, всяка къща ще ви кара да снимате, и да снимате, и да снимате – всички цветове на дъгата, сладки балкончета, пълни с цветя, домакини, които спускат с въженце кошница за покупки, а долу чака продавачът, който взима парите и слага стоката. Там е и къщата на великия колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес.

Градчето има около милион жители и предлага на туристите крепости, манастири, музей на изумруда (който се извлича само от държавни компании). Всъщност Картахена е архипелаг, а островите са свързани помежду им с пътища.

Ето тук (най-вече в старата част) трябва да се отдадете на кулинарните удоволствия. Има ужасно много заведения, които ще задоволят и най-претенциозния гастроном. Честна дума, ще се скъсате от ядене на възможно най-вкусни храни. Всичко е прясно, поднесено с вкус и стил. А вечер си допийте в Café del Mar, гледайки морето, слушайки хубава музика.

Който стигне до Картахена, не може да не отиде и до Росарио – това също е архипелаг, съставен от 27 острова. В зависимост от това кой те води, стигаш до различен остров. На нас ни се падна Исла дел сол – островът на слънцето. Можеш да се излегнеш на плажа, да пообиколиш, за да видиш местните хора, да се повозиш в кану измежду мангрова растителност, да хапнеш рибена супа и риба. На лодката с нас беше македонец, който 12 години живее в САЩ, където завършил висшето си образование, прибрал се в Македония, ама “ич не му аресало”, та се върнал обратно. Беше с гаджето си, американка, след 2 години щели да се женят. Страшно му се говореше на родния език.

Да не си помислите, че Колумбия е само Богота и Картахена?

Или пък Кали и Меделин? Съветвам ви да отделите време и да отидете и до други места. Въпреки че логистиката създава някои трудности, не пропускайте пустинята Татакоа, археологическия парк Сан Агустин и природния резерват Тайрона.

Татакоа е страхотно красиво място – с каньони и причудливи каменисти образувания. Това се счита за едно от най-добрите места, ако не и най-доброто, за гледане на лунни затъмнения, метеоритни дъждове и всякакви такива небесни изпълнения. Затова тук се стичат много туристи, които опъват палатките и гледат звездите. А те са страшно много. Има и обсерватория.

Оттук до Сан Агустин разстоянието не е много голямо, но се пътува повече от 5 часа по тесен път, с доста движение. Минава се покрай р. Магдалена – най-дългата река в Колумбия със своите над 1500 км. Наоколо се отглеждат кафе, банани, пъпеши, дини, папая, ананаси, мандарини, портокали, грозде, царевица, какао. Всичко това се вижда, докато пътуваш. Най-добрите коне също са в този регион, а като прибавим и наличието на петрол, става ясно защо е толкова населено.

Сан Агустин е археологически парк, разположен на 3 места, изпълнен със статуи от камък или вулкан, датиращи отпреди Христа. Паркът е от голямо значение за колумбийците – в миналото като свещено и ритуално място, а днес като атракция. Пълно беше с туристи и понеже се записваме в книга за посетителите мога да кажа, че такива бяха предимно колумбийци. Гидът ни непрекъснато се възхищаваше на статуите: “Гледай, гледай: no neck, no legs – masterpiece (без врат, без крака – шедьовър)!” Много се смяхме, защото повечето колумбийци са си с тази структура.

Около Сан Агустин може да се видят водопади, разкошна природа

и много малко туристи, което го прави още по-атрактивно място. Открихме ресторант, собственост на италианец от Верона – намерил тук любовта, а пък ние – още хубава храна и вино.

А ако искате прекрасна природа – отидете в парк Тайрона. Това си е джунгла на брега на Карибско море, пълна с всякакви твари – маймуни, прилепи, гущери, гризачи, коне, огромни пеперуди и много доруги, които не познаваме, включително тлъста стоножка, която незнайно как си донесох в България в куфара в торбата с банските.

А от Колумбия всеки си донася вкъщи добро настроение. Защото няма как да не се заразиш от цветовете, миризмите, музиката и дружелюбието на местните.

И не си го разваляйте настроението само защото на летището в София по правилник митничарите ще искат да видят какво има в багажа ви баш след тази дестинация. Усмихнете се, защото това сте правили в Колумбия, нали!