Домът на Галя и Георги Лозанови

Навън е мразовита и сивкава утрин, но апартаментът на Галя и Георги Лозанови е друга планета: топла, оживена и уютна. Георги току-що се е върнал с огромен букет жълти хризантеми, кафеварката къркори и изригва дим и ухание, Галя слага на масата шоколадов кейк, Георги си връзва фишу в синьо, червено и бяло “ето така за цвят!”… Да се чудиш как на същото това място само преди месеци е царяла пълна битова немара натрупани съдби и вещи по думите на Георги.

Галя: “Така беше. Много си личи, когато влезеш в една къща, как са минали годините през нея. Тя сякаш пази енергията на чужди животи, които могат и да не те допуснат, нищо, че имаш нотариален акт. Тук обаче веднага почувствахме, че ще се получи.”

Галя и Георги в кабинета. “Тук могат да се разчетат духът и знаците и на двама ни.”, казват те.

Снимки Студио МЕМ

Георги и Галя дълго време си търсили жилище в карето между “Патриарха” и площад “Славейков”. “Тук може да не е географският, но е живият център. Излизаш и си в суматохата на града. Помня това усещане от малък в къщата на баба на Женския пазар. Въобще във всеки нов дом човек съзнателно или не възстановява детството си…”, казва Георги Лозанов. След като се оказва, че тук е възможно да бъдат направени някои промени, най-важната от които банята да е до спалнята, решават да купят жилището.

Зиданата библиотека в “пространството на Галя”. Глобус, чиния, изрисувана от Казаков, и портрет на Георги, направен от фотографа Емил Христов преди 20 години.

Стилът на сградата е този на хотел “България” предвоенен немски модернизъм. Има конкретни препратки към него и в интериора от изчистените линии до полилеите. Умишлено са запазени и чугунените радиатори, които също носят духа на времето. Оттам нататък е последвала една “постмодерна модернизация на модернизма”, както се шегува домакинът. Холът е общо помещение, разделено на три отделни, абсолютно еднакви обеми. Равнопоставеността им се подчертава от три прозореца, подобни на екрани, и от три черни килима.

Галя: “Това е основната архитектурна хватка на къщата.” Трите пространства са хем еднакви, хем всяко едно е разработвано индивидуално и носи своите различни знаци. Двата края на общото пространство са рамкирани от две зидани библиотеки много различни, но като че ли през цялото време бърборят помежду си. Голямата заслуга за архитектурните внушения и ефекти е на родителите на Георги арх. Олга Станева и арх. Лозан Лозанов, и със специалното участие на Галя в ролята на дизайнер.

Цветът на стените с порталите, които условно разделят помещението, е кафяв. “Кафявото придава цялост и завършеност и в същото време превръща стените в декор мислено можеш да ги вадиш и местиш”, казва Лозанов.

Неговото пространство в голямото общо помещение е кабинетът му ще го наречем условно “светът на книгите”. Той може да се разкаже с две думи: писалище и библиотека. Писалището, по неведоми стечения на обстоятелствата е принадлежало на Димитър Полянов. Креслото е на големия ни архитект Васильов. Библиотеката е проектирана така, че да се виждат книгите, а тя самата да изчезне. Ефектът е като че ли книгите висят във въздуха. “Но нали те в крайна сметка са магически предмети?”, казва Лозанов. Пространството на Галя е там, където е аудио- и видеотехниката това е нейният “свят на медиите”. На библиотеката в дъното се забелязват чиния, рисувана от Димитър Казаков, глобус и фотографски портрет на Георги Лозанов от Емил Христов. Именно тук са телевизорът, радиото, CD-то, музиката на дома. Другата стена от пространството на Галя е пълна с картини подаръци на семейството от приятели. Подписите са на Майсторов, Стойчев, Газдов, Асса, Карамфилов, Гюзелев, Панайотова, Йонов, Блажев… Книгите и медиите си дават среща в трапезарията. Тя се състои от две стъклени витрини и една голяма маса, която разтегната може да поеме поне 12 души за вечеря и е удобна за покер. В началото идеята била да е кръгла. Причината: докато доц. Лозанов пише и мисли, той се разхожда, а масата се пада точно по средата на маршрута му. За притъпяването на неизбежните удари, редно било масата да е кръгла. Това обаче било архитектурно неприемливо: стилът на дома не допуска обли форми.

Така в името на естетиката масата е квадратна, а доцентът е със синини. Кухнята зад загатнатия бар е в яркочервено. За нея била нужна най-голяма професионална намеса, защото била купена много преди самия апартамент. Така след сложна игра приказката за балтона и копчето се материализирала в интериора. Оттам нататък игрите продължават: над кухнята има остъклени пробиви, които създават усещането, че от другата страна пространството продължава да се разгръща. А там всъщност е само банята. Самата баня е с големи прозорци, в нея е проникнал червеният “кухненски” цвят, нищо чудно на някой да му се стори най-уютното помещение, разбира се, ако не предпочете тоалетната с изящната изчистена бяла мивка, поставена върху стогодишен махагонов плот. Точката не е сложена. Най-малкото защото предстои закрепването на триметров фотографски фриз от Иво Хаджимишев на балета на Софийската опера.