Общуването е и в напитките

Българка, работила дълги години в Брюксел, учуди домакини­те си от едно европейско посолст­во в София, като за аперитивна на­питка избра шери. „Личи си, че ид­вате от Брюксел. Тук всички за­почват с уиски“, веднага забеляза домакинът.

Така е. Ние, българите, просто прекаляваме с тези твърди напитки за аперитив. „Нали ще пием по едно уиски?“ – това е дежурната покана, преди да пристъпим към трапеза­та, когато сме в компания. Понеже се учим от Запада и се опитваме да му подражаваме, добре е да си знаем, че там навсякъде силните напит­ки са запазени за накрая – за дижестив (напитка, която подпомага храносмилането). В началото поднасят бяло вино, шери, шампанско, в Белгия – „Kupp“ – шампанско, оцветено с няколко кап­ки касис. Французите, които издигат удоволс­твията на трапезата в култ,

Най-много се шокират от навика ни

да започваме със силен алкохол. Те са убедени, че той убива или по-скоро упоява част от вкусови­те възприятия и обезмисля труда на готвача. Иначе французите не се гнусят от нашата ра­кия, но те и салатата си я оставят за накрая, така че всичко си идва на мястото. Вместо де­журния избор между уиски, водка и ракия би след­вало преди хранене да се ориентираме по-скоро към бяло вино или различни коктейли – например лонг-дринк на основата на чинцано, джин-тоник, кампари, разредено с портокалов сок.

„Няма да смесвам“, често ще чуете в българска компания.

Ама че глупост. Навсякъде по света, смесвайки правилно напитките, хората подчертават дос­тойнствата на изисканата кухня. След апери­тива, вече на масата, започваме с по-леките блюда, придружени с бяло сухо вино. То е единсвеният подходящ акомпанимент на рибата, на суфлето, на зеленчуковия пай, на солените па­лачинки… След това идва основното ястие, с което по правило върви червено сухо вино. С ди­веч вървят по-тежки, отлежали вина, с пилеш­ко или италианска кухня – лазаня, канелони – по- леки, по-бистри. Ако изборът зависи от вас, нап­ример ако посрещате гости, то напоследък мно­го добри български вина имат етикети на гърба си, които съветват с какви блюда да се предла­гат. Заслужава си да отделите повече време за избор на виното, защото импровизациите не винаги са успешни. А замисляли ли сте се

Докъде трябва да се пълни чашата?

У нас в повечето ресторанти ги пълнят почти дого­ре или на две трети. Сигурно за да върви по-бър­зо напитката. Правилното е обаче чашата за вино, която в най-добрия случай трябва да има формата на лале, да се пълни до средата или до мястото, където диаметърът на „лалето“ е най-голям. А ако сте си поставяли въпроса как трябва да се държи чашата, то най-правилното е там, където тънката дръжка държи „лалето“. Бялото вино, разбира се, се поднася изстудено в хладилника, а червеното – съвсем леко охладено или на стайна температура. Белите вина се от­варят при сервирането, а червените е добре да се отворят половин час по-рано и да се оставят да „подишат“ преди разливането. Отлежалите вина е добре да се декантират, тоест да се прелеят в стъклен съд, от който да бъдат поднасяни.

Домакинът е длъжен да вкуси вино­то пръв

и да се увери, че е добро. Корковата тапа носи информация за виното – ако е почер­няла, лигава или раздробена, значи вино­то не става за пиене. Важно е също до­макинът да се погрижи заедно с виното да се долива и вода, която позволява по- добре да се вкуси следващата на­питка. Заслужава си да ин­вестирате в приспособ­ления като охладители на бутилки, стъклени гарафи и т.н. Макар и да не променят по категори­чен начин качествата на консумираните напитки, те създават една магия, която подчертава техните достойнства и пра­ви удоволствието от трапезата по-голя­мо. На много хора червеното вино не им понася, затова

Няма нищо нередно, ако продължите на бяло

по време на целия обяд или вечеря. Дотук консумираме напитки­те в умерени количества. Ако на някой му се е отворила глътка, правилното е да по­чака до финала, до дижестивните напит­ки или до заведението, където ще може да изпие няколко чаши, без да се излага пред много погледи. Ако обядът или вече­рята са много официални, с десерта се поднася шампанско. Чашите за шампанс­ко, които най-добре подчертават дос­тойнствата на напитката, имат форма­та на епруветки. После идва ред на кафе­то и дижестивните напитки. Най-добре е, ако имате възможност да смените масата, да се настаните по-удобно, напри­мер на мека мебел. Тук е и мястото да се запуши, преди това тютюневият дим разваля удоволствието от храненето. Домакинът може да предложи и пури. Ши­рокият избор на дижестивни напитки радва душата. Има тра­диционни дижестиви, които наистина могат да спасяват от киселини и стомашни мъки, свърза­ни с преяждането или смес­ването на различни видове алкохол. Те обикновено са горчиви на вкус, като ун­гарския „Уникум“, немския „Ягермайстер“ или италианската „Фернет бранка“, коя­то има вкус на давилови капки. Може би затова дамите предпо­читат

Чисто дамски ароматни дижестиви като „Коантро“,

„Гран Марние“, безцветния „Трипъл сек“ или морскосиния „Кюрасао“, всич­ките с портокалов вкус, или бадемовото „Амарето“, или сметановото „Бейлиз“.

Господата обикновено се насочват към отлежалите коняци или арманяк, които се сервират в чаши-балон – колкото по-голе­ми, толкова по-добре. Топлината на ръката стопля напитката и я кара да из­лъчва всичките си аромати. Няколко думи и за наздравицата. По инициатива на до­макина, било в началото, било с червено­то вино, било с шампанското, той казва няколко мили думи и пожелава наздраве на гостите. Тук правилото е да се чукнем с всички, които са седнали близо до нас, а седналите по-далече да поздравим с пог­лед. В мига на докосването на чашите пог­ледите трябва да се срещнат и да излъч­ват най-прекрасния си блясък. Задължи­телно е от чашата да отпиете или да създадете впечатление, че пиете, дори ако сте на лекарства и избягвате алкохо­ла. Никога не обяснявайте по какви причи­ни трябва да избягвате алкохола, неко просто никой не разбере, че само докосва­те напитката с устни. Наздраве!