Едно от най-големите препятствия към успехите в живота ни, а и към щастието ни е, че сме зле научени да се сравняваме с другите, да се конкурираме и състезаваме. Това е заучен модел от детството, когато са ни сравнявали с други деца. И сякаш винаги другите са били: по-добри, по-умни, по-работливи, по-красиви, по-слушащи, по-обичащи, по-…
Много родители не утвърждават децата си, а изтъкват „недостатъци”. Децата нямат недостатъци, защото всеки човек се ражда съвършен, просто обществото и неговите морализаторски „норми” деформират и определят едно поведение като добро, друго като лошо, едни качества се идеализират, други се подценяват. Родителите, които постоянно сравняват децата си с други всъщност се опитват да компенсират собственото си чувство за малоценност – имат изискване и очакване към тях да станат това, което те са искали, но не са успели. Затова много често се казва и е истина, че родителите
„обичат” децата си предимно през егото.
И когато тези малки душици не изпълняват този план, стават все „по-лоши”, „грозни”, „глупави”, „неспособни”, „мързеливи” в очите на родителите си. Това нанася сериозни травми на психиката и изкривява мисленето. В зряла възраст това се превръща в явна или скрита враждебност към другите ( омраза, завист, желание за надмощие), невяра в собствените способности, бягство от отговорност, липса на инициативност.
В крайна сметка животът ни в един момент остава в нашите си ръце и ние можем да променим настоящето си, преосмисляйки нагласите и убежденията си.
Защо не е необходимо и дори вредно да се сравняваме с другите:
- Защото всеки е различен – с различно минало и преживявания, т. е няма еднаква основа, за да правим сравнение;
- Защото никога не познаваме достатъчно добре другия, за да решаваме да го поставим по-горе или по-долу;
- Защото сравняването поражда омраза и към себе си, и към другите, пречи на обичта ни;
- Защото така отричаме човешкото, пречи на приемането на уязвимостта;
Защо да се сравняваме със себе си (в минали, следващи и настоящи моменти)
- Защото така растем, развиваме се, променяме се в полза на по – удовлетворителен, пълнокръвен и смислен живот;
- Защото така утвърждаваме себе си като индивидуална личност;
- Защото когато видим, че можем да правим неща, които преди са ни били трудни, трупаме вяра в собствените си сили и черпим вдъхновение за новите предизвикателства в живота;
- Защото така ние опознаваме, заобичваме и се съобразяваме със себе си. Можем обективно да видим другите и да се свържем истински с тях.
Да не се сравняваме с другите, не означава обаче да не наблюдаваме и да не си правим изводи. Ако приемем, че можем да се учим от другите, можем само да се обогатяваме. Ако нещо не ни харесва в някого – можем да проверим имаме ли го и в себе си и да решим как да го трансформираме в нещо позитивно. Ако пък нечие качество ни харесва, вместо да мразим и завиждаме на другия, можем да го развием и в себе си. Ние сами създаваме себе си, можем да се променяме и да бъдем това, което искаме.
Да не се сравняваме с другите е израз на обич към уникалността на всеки човек. Да се сравняваме със себе си е признание, че заслужаваме и търсим най-доброто.
Още статии от авторката – в личния й блог
0 Коментара