Една от най-популярните туристически атракции в Берлин е Музеят на ГДР, който отвори врати през 2006 г. и има за цел да покаже какъв е бил животът на обикновените хора в Германската демократична република (ГДР), или т. нар. Източна Германия, преди падането на Берлинската стена.
Музеят има интерактивни инсталации и умело проектирани експонати, съдържащи документи, фотографии и домакински стоки, които възпроизвеждат картината на близкото минало. Ученици се редят на опашка, за да седнат на шофьорското място на симулатора на трабант, на дивана във възпроизведения източногермански апартамент или да видят какви игри са играли и каква храна са яли германците, живели зад Желязната завеса.
Експонатите в музея са пленителни, като изключим смущението на подрастващите от илюстрациите на големите екрани, посветени на
ентусиазма по нудизма в Източна Германия.
По-малко пикантните аспекти на режима в ГДР са смразяващи: прототип на стая за разпит, използвана от ЩАЗИ, и затворническа килия с мрачно, тясно легло, подчертаваща колко е бил брутален режимът с всеки, попаднал в обсега на тайната полиция. Описанията към екраните на експозицията, на немски и английски език, често имат странен, ловко придаващ отрицателна оценка тон, дори за експонати, илюстриращи по-благоприятни аспекти на ежедневния живот в ГДР. В стаята – възстановка на занималня в детска градина, има книги, дървени колички, шкаф за обувки, а подът е покрит с балатум. Текстът на стената отбелязва, че посещаването на детска градина е по-скоро трениране на дисциплина, отколкото възможност за развиване на индивидуалните способности. Фактът, че децата са били задължавани да спят следобед по едно и също време, е даден като убедително доказателство за репресивната държава, за разлика от напълно обратната практика на чувствителност и сетивност при отглеждането на малки деца в капиталистически общества, дори в САЩ.
Тонът на превъзходство – внушаващ чувството, че десетилетията държавен социализъм в Източна Германия не са нищо повече от погрешно отклонение – едва ли е изключение, наложено от кураторите на Музея на ГДР. Това всъщност е широко разпространено отношение в съвременните либерални демокрации към левите политически алтернативи, съществували в много части на света през по-голямата част от двадесети век. В книгата “Защо жените имат по-хубав секс при социализма: или други аргументи за икономическа независимост” авторката Кристен Годзи, която преподава руски и източноевропейски науки в университета на Пенсилвания, отстоява тезата, че въпреки всички съкрушителни репресии на една политическа система като тази на бившата Източна Германия, все пак жените в тези страни се
радват на определени свободи, материални и екзистенциални,
които са били и остават до голяма степен недостъпни или дори немислими за жените в либералните демокрации.
Заглавието, което избира Годзи, е запомнящо се и предполага, че през държавния социализъм жените могат да се забавляват толкова много, колкото Александрия Оказио-Кортес, танцувайки на покрива в Бостън. Както заглавието на статията на Годзи за “Ню Йорк Таймс”, която предшества написването на книгата, се отнася до резултатите от проучвания, проведени в Германия от средата на миналия век насам. Сред други интригуващи констатации резултатите показват, че
80% от жените в ГДР винаги са имали оргазъм по време на секс,
в сравнение с 63% от жените в Западна Германия. Годзи цитира проучванията на редица учени в областта на сексуалността, които разглеждат тази тема по-задълбочено. Тезата на Кристен Годзе обаче е по-широкообхватна. Тя пише: “нерегулираният капитализъм е лош за жените“ и установява “ако приемем някои идеи от социализма, жените ще имат по-добър живот.”
Двете Германии, чието население е етнически и културно идентично преди политическото разделение, предложиха на изследователите неустоим естествен експеримент, чрез който да изследват женските права и опита на жените. Годзи разисква няколко интересни проучвания, които показват, че жените от Източна Германия отчитат по-високи нива на удовлетворение от техните сестри в Западна Германия не само в областта на сексуалността и оргазмите. Разделението на домашната работа е по-справедливо в Източна Германия, това се дължи отчасти на държавно финансираните детски градини, които позволяват на жените да бъдат част от работната сила. Годзи заключава, че мъжете на изток не са можели да разчитат на богатство или икономически успех, за да спечелят партньорка, следователно
е трябвало да бъдат по-чувствителни към нуждите на жените.
Разводът е бил по-лесно осъществим на изток, така че жените можели да се освободят от нещастни отношения с по-малко трудности. Годзи предполага, че всеки аспект на живота в Източна Германия, който открива Запада както най-противоположен, а именно тоталитарното затваряне на публичната сфера – в същото време придава значение на домашните и личните отношения както на по-важни и по-значими за полагане на грижи и усилия.
Навсякъде в държавно-социалистическия изток през ХХ век правата и свободите на жените се постигат, но не с намерението да се култивира самореализацията на жените така, както се стреми западният мейнстрийм феминизъм, а заради чисто икономически цели. Жените представляват половината от потенциалната работна сила и дори повече от половината в страните, където мъжкото население е било опустошено от война. През 1950 г. 52% от съветските работници са били жени, в сравнение с 28% от работниците в Северна Америка. Докато американските жени са били насърчавани да намерят удовлетворение като съпруги и майки,
съветските жени са били изпращани в университетите,
за да станат учени или обучени да станат космонавти. Жените в Източния блок са били насърчавани, както и техните сестри на Запад, да имат деца. Но с разликата, че жените на Изток са имали право на отпуск по майчинство, финансиран от държавата – възможност, която възмутително все още е невъзможна за американските жени. Близо 30 г. след края на Студената война САЩ остават една от малкото държави, които нямат законодателство, което да гарантира някакъв вид платен отпуск по майчинство (другите държави са Суринам и Папуа Нова Гвинея).
Годзи признава, че жените, които са живели в различни версии на държавния социализъм в Източна Европа, често са били
поставени в много по-лоши условия
от тези на техните западни сестри – като започнем с недостига на дамски превръзки в България и стигнем до трагичните политики за контрол над раждаемостта в Румъния по времето на Чаушеску, където жените са били принудени да раждат деца, които не могат да си позволят да отгледат и оставят в сиропиталища. Още веднъж подчертаваме, че Годзи в никакъв случай не се застъпва за връщане към репресивните практики на комунистическия блок. Авторката откроява, че някои аспекти на социализма, като осигуряване от държавата на отпуска за родителите за отглеждане на деца и безплатно висше образование, са успешно въведени в скандинавските социални държави, без да са придружени с недостиг на стоки и контрол върху раждаемостта или жестокостите, извършени от ЩАЗИ. Годзи се стреми да напомни на читателите си, че колкото и да е трудно да си представим алтернативна политическа структура от съществуващата в момента, дори и страните, наложили неолибералния капитализъм, могат да имат различни приоритети. Авторката посочва примера на Финландия, която вече 100 г. има законодателство, осигуряващо
защита на работното място по време на отпуск по майчинство.
Силата на интелигентната и в същото време достъпна книга на Годзи е в това, че илюстрира как е възможно една жена, или в този смисъл и един мъж, да има напълно различна структурна връзка с нещо толкова фундаментално като секса или здравето. Великобритания например едва ли се е отклонила от капиталистическото предприятие, но благодарение на Националната здравна служба британците рефлексно приемат, че правителството ще осигури безплатно здравеопазване – нещо немислимо като очакване сред американците. (Две от най-ценените институции във Великобритания са Националната здравна служба и монархията, доказващи, че е възможно едно и също население да изпита едновременно характеристиките на социализма и феодализма.) Годзи одобрително отбелязва нарастващата привлекателност на социалистическите идеи сред младите хора в САЩ и Западна Европа, а книгата й е полезно напомняне, че разпространението на тези идеи не би било само предимство за последователите на Бърни Сандърс, но може също да подобри живота на жените по значим начин. Повече оргазми сами по себе си биха били хубаво нещо. Но структурна промяна, чрез която повече оргазми са възможни, е цялостна промяна на друго ниво.
Ревюто на книгата на Кристен Годзи „Защо жените имат по-добър секс при социализма. И други аргументи за икономическа независимост“ със заглавие „Какво общо има държавният социализъм със секса?“ е написано от Ребека Мийд и публикувано на 16 януари 2019 г. в “Ню Йоркър”. Превод на български от Лора Любенова.
0 Коментара