– Мамо, тази вечер ще правя секс с теб – обявил седемгодишният син на моя приятелка.
– Няма да е тази вечер и няма да е с мен – отговорила съвсем спокойно тя. Схванала, че някоя баба е превела на детето думичката „секс“ със стандартното измъкване: „Това е, когато хората се прегръщат и целуват.“ И обяснила, че това е едно от нещата, което, първо, не се прави със собствената ти майка, и второ, че е занимание за пораснали (поне на години) хора. Така разговорът им придобил следната анекдотична форма:
– А в кой клас ще правя секс?
– В девети – отчела акселерационния момент майката и приела разговора за приключен. Но малко по-късно детето я атакувало със съвсем прагматичния въпрос:
– Мамо, а в десети клас задължително ли е?
– В десети клас може и като свободно избираема дисциплина, но като студент – всеки ден.
Като изключим вицовата същност на този разговор, сигурно забелязвате, че в него не присъства условността, че сексът е нещо, което хората правят, когато се оженят като „мама и татко“, за да имат деца. Ако беше омъжена за бащата на сина си, моята приятелка сигурно би се възползвала от стандартното обяснение, без да предизвиква каламбури. Но в случаи като нейния и моя (и аз не съм омъжена за бащата на сина ми) се налага сексуалните обяснения, давани на малки деца, да се приближават до истината повече, отколкото в нормалните семейства.
Честно казано, още не съм обяснявала на осемгодишния си син технологичното съдържание да думичката “секс”.
Възползвам се от липсата му на интерес,
когато по телевизията дават сексуални сцени. Не изключвам телевизора, не му казвам: „Не гледай, това не е за теб.“ Най-много да грабна дистанционното от ръцете му: „Не ми сменяй канала, сега аз гледам нещо.“ Не е нужно да му внушавам, че сексът или филмите за големи хора са табу. И бездруго „мама гледа филми, в които хората само си говорят – пълна скука”, така че задържа вниманието си върху „мой“ филм около 12 секунди.
Но проблемът не се изчерпва със задаването на детски щекотливи въпроси. Не се изчерпва и с логистиката, на която сме способни, за да дадем коректен и в същото време абсолютно подвеждащ отговор. Много би ми се искало, когато дойде
моментът за верния отговор,
да се държа максимално естествено и да лиша обяснението от мелодраматизъм или срамни нюанси. Бих могла да му дам да прочете в някоя книга (както направи майка ми, когато вече беше ясно, че имам улична култура по въпроса), но познанието само по себе си никога не върши черната работа на емоционалното съзряване.
Родителите ми правят секс?! Не може да е истина.
Разпитах много мои познати, жени и мъже, как са се чувствали, когато са разбрали, че родителите им правят секс. Повечето направиха крива физиономия, а коментарите варираха от „абсурдно ми е да си го представя“ до „станаха ми гадни“. Някои споделиха, че са изненадвали родителите си през нощта, отивайки да се гушнат между тях, и виждайки сцената, са се чувствали предадени. Аз си спомням, че това беше моментът, в който едновременно се отказах от желанието си за кукла бебе, за кукла булка и за нищо на света не исках да си играя на семейство. Познанието, че да имаш бебе, да си булка и да имаш мъж, означава, че нечия пишка ще бъде пъхана в мен (според уличния жаргон, а и след справка в „Мъжът и жената интимно“), ме изпълни единствено със стаен ужас, бррррр.
Там е работата, че и когато стаеният ужас се заменя от стаена наслада, охрррр, не ти е приятна мисълта, че точно пък майка ти и баща ти са се заигравали по този начин. То е повече от ясно, но за всеки случай я изтласкваш някъде да не ти се мотае на десктопа на съзнанието.
И все пак при налични майка и баща,
независимо дали със или без братя и сестри, в семействата си има прекалено много други доминанти, изпълващи със съдържание думите „майка“ и „баща“. Това са хилядите неща, които семейството прави заедно.
При оптималния случай – на здраво в емоционален смисъл семейство, децата имат по-голям шанс да преодолеят шока си от първото узнаване каква точно е приликата с включването на щепсела в контакта (нещо, което също е забранено за деца). Когато казвам „здраво в емоционалния смисъл семейство“, нямам предвид отмиращата патриархална семейна схема. По-скоро навлизам в сферата на утопията, въобразявайки си съюз между мъж и жена, които са уравновесили и приели истинската същност на другия и градят отношенията си оттам нататък, вместо да употребяват целия си физически, умствен и духовен потенциал, за да я потискат. Това може да се случи на човечеството в някакъв момент, но тъй като живеем във време на
преструктуриране на семейните стойности
(и ситуацията повече прилича на „няма не искам“, отколкото на „завръщане в миналото“), ще се огранича до темата: как жената, която сама отглежда детето си, менажира сексуалния си живот. И доколко въвлича детето си в схемата на избрания от нея начин на живот.
Има жени, които ще кажат: не съм избирала аз този живот, той ме напусна, той ми изневери, той ме преби. И така да е, отървала се е от неадекватен за нейната същност човек. Така че винаги е по-добре да приеме изходната позиция „аз избрах“. По-градивна е от „аз изгубих, хлип, хлип“. А фактите са: детето живее само с майка си, която най-често е здрава жена в разцвета на силите си. Има дете, за което да се грижи и на което ежедневно да вдъхва увереност, но не на думи, а със собствен пример. Но има и тяло, чиито хормони и жизненост въобще не проявяват разбиране към скрупулите, причинени от социалния статус. Иска си своето и това е. И ако тя не се грижи за тялото (чрез насъщните храна, упражнения, секс и сън), то ще започне да я предава. Никакъв интелектуален напън не може да спаси това, което детето ще вижда – че е нервна, повяхнала, съсипана, понякога пияна, депресирана, болна все от нещо. Когато с Мира Баджева обсъждахме идеята на този текст, тя ме попита дали се притеснявам, когато запознавам сина си с мои приятели мъже. Дадох си сметка, че повече се притеснявам от дните, в които синът ми вижда „уморената мама“.
Приятелите на мама
Честно казано, избягвам да запознавам сина си с мъжа, с когото в момента имам емоционална и сексуална връзка. Не смятам, че трябва да забърквам сина си в отношения, които имат значение само за мен и при това в някакъв конкретен момент. Разбира се, случвало се е да изкарваме уикенд извън София с мои приятели, между които е имало един определен, с чиято кола пътуваме, случвало се е непознат за него мъж да ни прави компания в „София Ленд” или „Коколандия”, случвало се е да преспим на приятелска вила. Тогава синът ми се скъса да повръща, без да е болен и без хранителна причина, но не мога категорично да твърдя, че е било реакция на ревност. Тъй като имам прекалено много мъже колеги, прекалено много „само приятели“, предполагам, че мимолетната поява на някой и друг приятел на мама не му прави бог знае какво впечатление. За сметка на това баща му живее с друга жена, която синът ми обожава, и единственият сексуален въпрос, който сме коментирали, е, че няма да му родя братче или сестриче от същия татко. Моят подход, а за щастие и този на родителите ми, и този на семейството на баща му е в пълната липса на драматизъм, когато му изясняваме нашата по-фриволна версия на семейство.
Разполагам с лукса да имам родители, на които мога да поверя грижите на сина си,
когато не спя у дома. Съзнавам добре това. Разполагам и с лукса да имам достатъчно добри отношения със семейството на баща му, което с удоволствие поема грижите за него, когато мама ще пътува някъде (нейна си работа с кого). Разполагам и с лукса да не превръщам обвързването с някого във фикс-идея. Така че си намирам любовници сравнително лесно. Но знам, че този „лукс“ не ми е паднал от небето. Избрала съм го и съм си го отстояла. И е минало време, докато всички, попаднали сякаш без да искат на „моя купон“, са се почувствали много добре, нищо че в началото са били малко объркани, а после не разбраха как така се получи, че им е добре. Сега имам чувството, че беше сравнително лесно.
Сравнително трудно обаче е да намериш любовник, който може да приеме това мое
нахално нагазване в мъжкия начин на живот.
Сравнително трудно можеш да намериш любовник, склонен да приеме, че ей богу, не държиш да се омъжиш за него. Сравнително трудно можеш да намериш мъж, който умее да бъде и приятел, след като сте преспали няколко пъти, колкото и сакрална да е била прегръдката в съня ви.
Направо си е невъзможно да намериш мъж, който да повярва, че е единственият ти любовник, след като си избрала този начин на живот. В крайна сметка обаче ловецът в мъжа е провокиран от това предизвикателство и намира някакъв път към теб.
Но докато не намери пътя към мен, не бих запознала сина си с нито един от тези мъже. Не защото детето ми ще се усети, че може би правя секс с този мъж. А защото не мисля, че имат мъжко присъствие, на което бих била доволна синът ми да подражава. Неограниченият му достъп до собствения му баща е напълно задоволителен. Впрочем приятелките ми, които имат добри отношения със своите бивши, постъпват точно по този начин.
Знам, че за жените, които съвсем сами отглеждат децата си, единственият начин да имат връзка с друг мъж е тя да бъде сериозна или да кръшкат от работа, за да си организират някое незадоволително изчукване
„в голямото междучасие“ с някой много женен мъж
Знам, че това сигурно ги кара да се чувстват дори по-зле, отколкото да не бяха го правили. И съм убедена, че не е добре за децата самотните майки да канят у дома си мъже, които не са спечелили доверието на децата им. Не само защото ще се почувстват предадени от майка си, ако я видят да прави секс с непознат чичко, а защото е неуважително за самата жена. Да не говорим, че си е направо опасно.
Когато забъркваме децата си в свои емоционални връзки, инстинктът за съхранение трябва да е включен на най-високата си степен на осторожност. И тази жена наистина има два варианта – или да се омъжи сравнително бързо за някой добър човек, дори да не й е бог знае каква любов, или да се хване здраво за латентните си мъжки качества и да ги развие, без да хленчи, че това й пречи да хленчи. После, у дома с детето си, да бъде Майка, навън – женствена, но с психика на Мъж, а в редки моменти на доверие към някого – Жена, възвръщаща невинността си.
Знам, че това е трудният път. Че е труден, труден е, но не е труден, колкото лесният.
0 Коментара