Лудост или криза на средната възраст?

Лудостта на средната възраст прилича привидно на кризата на средната възраст.

Преди години предимно мъже преживяваха подобна криза и обикновено някъде около четиресетака. Смяташе се за преходен ритуал, недоволство срещу ограниченията на обществото. Предмет на негодуванието бяха семейните задължения, човекът, който някога си бил, или корпорацията, където някога повечето мъже работеха. По онова време, когато мъжката криза на средната възраст беше така нашумяла, мъжете си купуваха мотоциклет например, започваха да четат „Плейбой“ или си намираха любовница. Понякога се стигаше и до развод, но не непременно. Приемаше се за временно явление. Просто нещо, което мъжете преживяваха.

Междувременно на жените не беше позволено да изпадат в криза на средната възраст. Вместо това имаха нервни кризи, които днес бихме нарекли недиагностицирана депресия. Така че в кризата на средната възраст, докато мъжете хойкаха напред-назад, жените си стояха в леглото, завити презглава.

В днешно време звучи глупаво да имаш криза на средната възраст на четиресет и нещо. Първо, повечето хора дори не са си намерили партньор и често още нямат деца на четиресет. На тази възраст хората най-сетне започват да порастват и да се държат сравнително като възрастни. Купуват си имот извън големия град и се потапят в типичния семеен живот, който се върти около децата и възрастните край тези деца, които те неизменно са привлекли и които семейният човек е длъжен да нарича „приятели“.

Тъй като днешният семеен живот е толкова ангажиращ, изтощителен, тъй като хаби толкова много от психичната и емоционалната ти енергия, всъщност отлага кризата на средната възраст. Просто нямаш време да се запиташ за смисъла на живота или да си зададеш големия въпрос „Защо съм на този свят?“.

Но само защото семейният живот забавя кризата, това не значи, че я отменя. Тя просто се случва на по-късен етап. И то обикновено в най-неподходящия момент, защото е съпроводена от други големи животопроменящи събития като развод, смърт, преместване, менопауза, изнасянето на децата от дома или загуба на работа.

Някога не беше така. След петдесет човек започваше да се приготвя за пенсиониране – да работи по-малко, да забавя крачката, да отделя повече време на хобитата и приятелите си, които също като теб възприемат по-спокойно съществуване. Накратко не се очакваше от хората в предпенсионна възраст да правят кой знае какво, освен да си стареят, да дебелеят и да посещават лекаря и тоалетната по-честичко. От тях не се очакваше да спортуват, да се впускат в нови бизнес начинания, да се местят в нов щат, да правят неангажиращ секс с непознати, да ги арестуват или да започват всичко отначало, но вече с една десета от ресурсите си и в повечето случаи да се връщат на същото социално и икономическо ниво, от което са се опитвали да се измъкнат през трийсетте и четиресетте си години.

Но днес именно такъв е животът на много жени над петдесет и шейсет