Миналата есен попаднах на едно много силно мото на женска организация за предприемачество в САЩ, което гласи следното: „Първо дай от себе си, винаги споделяй и накрая помагай по пътя си нагоре“. Първоначално ми прозвуча като надписа над Народното събрание с феминисткия уклон на Бръшляновата лига (от англ. Ivy League, елитни, университетски женски клубове в САЩ) и го отхвърлих. В живота обаче онова, което е твое, намира начин да стигне до теб и да се задържи. Това важи за мъжете, за мечтаното бебе, за подходящата работа, идеите, подкрепящите те хора и особено за бизнес начинанията ни. Важеше и в този случай.
Всички днес все още живеем в патриархалните структури и ценности, заложени… преди повече от 2 000 години. Мислим си, че сме много модерни и напредничави. Затова говорим за равенство на жените в кариерата, процентно представителство в бордовете и мъжки момичета с необичайни мъжки професии и подчертан талант. Днес усилено се говори за „навлизане“ на жените в IT индустрията, науката, биотехнологиите, космическите иновации. И всичко това е важно, дори цивилизационно определящо. Стига да си спомним, че със същата сила се е случвало „навлизането“ на жените в университетите, в избирателните урни, в офисите, в банките, в съдилищата, в болниците и в инженерните специалности. Това беше през последните 100 години и всяка от нас е продукт на тази ера, която отминава, за да даде място на „по-модерните“ информационни ниши. Има само един проблем – структурата и
правилата, по които това се случва, са същите, както преди 100 години
Жените все още се „борят“ да заслужат, да се „докажат“ и да „балансират“. Ние продължаваме да се състезаваме, да се сблъскваме със сексизъм и пренебрежение и да поемаме все повече отговорности, показвайки, че можем. Резултат – пълен крах, чувство за непълноценност и вина, умора и разочарование. Работим много до пълно изтощение, почивката е лукс и неуместна, ако искаш да покажеш посветеност на своята кариера или бизнес, водим се от стереотип за значима и смислена работа=много заета и разкъсана на хиляди страни жена. Към това се добавят тоновете вина на майките за това, че не „дават достатъчно на детето си“ и, разбира се, на семействата си. Страхуваме се, че никога няма да повторим успеха си от последния път, че няма да имаме втори шанс с друго предложение като това и че ще изпуснем момента. А когато дойде моментът, не сме готови. Никога.
Картинката изглежда така:
- Ако искаме кариера, трябва да се докажем;
- Ако искаме бизнес, трябва да му се посветим, да не спим, да го живеем и дишаме и да сме на гребена на вълната – винаги!;
- Ако искаме деца, трябва да сме запознати с всички рискове и да сме на разположение 24/7;
- Ако искаме да имаме здрави партньорски отношения, трябва да се стараем за мъжете и домакинството си;
- Ако искаме да бъдем финансово осигурени и проспериращи, трябва да работим много;
- И ако искаме да сме успешни, трябва да имаме всичко това по-горе.
И разбира се, хукваш да четеш поредната статия или да посетиш поредния семинар за постигане на „баланс“ и „хармония“. Имаш ли резултат? Е спорно е, поне до следващия.
Чудно ли е тогава защо сме все недоволни и неспокойни?
Коренът на проблема не е в постигането на баланс. Уви! Той е по-дълбок и засяга структурата на системата. Като че ли животът ни не е достатъчно сложен, та сега имаме и системен проблем! Но в действителност той е точно такъв, което го прави толкова базисен, че от разрешаването му зависи да се разплете цялата дилема за жените в 21 век.
Проблемът е, че жените продължаваме да живеем в патриархален ред – семеен, обществен и корпоративен. Това означава, че съзнанието ни функционира в изключително агресивна среда.
- Няма достатъчно клиенти, пазарът е малък
- Няма кой да плати за това
- Няма кой да ме вземе на сериозно
- Не мога да си позволя да ме повишат, защото ще отсъствам твърде много от вкъщи
- Трябва да бъда навсякъде
- От мен зависи
- Ще ми вземат идеята/бизнеса/повишението
- Трябва да бъда силна
- Не мога да смогна
Това са около 99% от мислите на модерната жена. И тук не говорим въобще дали имаме равно заплащане за труда си, дали сме равно представени в бордовете и дали ни се дава платформа да се изразим. Става дума за правилата на играта. А тя все още е онази, старата, само че понякога носи токчета.
Знаеш ли как Дяволът те поглъща и погубва? Успява да те убеди, че не съществува. Сигурна съм, че много жени няма да видят дявола в сигурната заплата, големите кариерни възможности или невероятния шанс да създадат нещо свое – бизнес например. Но той може да бъде скрит там, ако не сме достатъчно осъзнати да го видим.
От нас жените зависи да променим правилата на играта или още по-добре да си създадем наша. Научени сме да се приобщаваме, да се харесваме и да бъдем „като другите“. Сега е време да се научим да създаваме и водим.
И ето как става това:
Съревнованието и състезаването са демоде. Събирането в общност е новото черно.
Днес е по-лесно от всякога да имаш идеи, глас и послание и да ги споделиш. Патриархалната култура изисква да ги докажеш. Новото време ти позволява да бъдеш себе си и единственото, което се иска от теб, е да дадеш път на целия си потенциал и сила и да не се вслушваш в първата мисъл, която ще ти хрумне, а тя е: „Какво ще стане ако, какво ще си помислят другите ако, ами ако ме уволнят/хейтят/разкритикуват“. За жените това продължава да ни е ново.
Затова промени правилата на играта в своя полза или я създай. Намери хора, които те подкрепят, които ще те разберат и чуят. Обгради се от поддръжници и бъди глуха за другите. Създай своя платформа и движение от жени като теб.
Най-ключовото изречение за постигане на увереност за всяка жена: „О, и тя е като мен“.
Щеше да е чудесно, ако можехме никога за нищо да не се сравняваме. Обаче е невъзможно! Жените сме социални същества, живеем в малки общности от пещерно време и се нуждаем от другите. Това разбира се означава, че се обръщаме към по-опитни, мъдри и напътстващи жени, които да ни помогнат, да споделят и да ни дадат съвет. Това са жени, които са минали преди нас по пътя си. Това са жени, които са щедри, широко скроени, неосъждащи и визионери. Това са жени, които разбират колко важно е да страдаш, да плачеш, да се провалиш и после ще ти подадат ръка да продължиш.
Няма по-голяма сила, която да възвърне доверието в теб самата и да свали напрежението от раменете ти от тази друга жена да ти каже: „О, аз нямах клиенти първите три години от моя бизнес. Имала съм дни, в които и 5 лева не съм изкарвала. О, повярвай ми, не можех да понасям децата си, докато не навършиха 7 години. Имаше дни, в които си наемах стая в хотел, за да работя на спокойствие. О, вярвай ми, исках само да се наспя и накрая просто се наспах. О, естесвено, че не знаеш от къде да започнеш и те е страх, сега ще ти обясня защо и какво да направиш. О, естествено, че искаш да те приемат и да харесат идеята ти и аз исках. О, знам какво е да пътуваш всяка седмица в командировка и децата да ти да реват на вратата „мама, мама“ и сърцето ти да се къса от вина. О, знам колко мразиш цифри, досадни са. О, и аз не спях и вярвах, че всичко зависи от мен, но после се научих. О, и аз мразех да продавам себе си, звучеше ми толкова неестествено…“
Така си говорят жените извън лустросаните снимки и постове в социалните мрежи. Това не са снимките на о-в Бали, фен-страници със 150 000 последователи, публични постове за брой посещения на сайта ти, щастливи майчини коремчета и бели сватбени рокли във Фейсбук.
Жените сме истински и ни помага да знаем, че има и други като нас. И в хубавото, и в трудното!
Силата може да бъде женска черта
Когато жените се събират и работят заедно… понякога настава кокошарник, в който се говори за диети и бебета… и това е напълно вероятно. Случва се!
Обаче се случва и друго.
Средата става безопасна, креативна, спокойна, цветна, интересна. Раждат се идеи, изграждат се стратегии за развитие и напредък в кариерата, разплитат се сложни казуси с клиенти и бизнес партньори.
През последната една година научих от себе си и жените около мен, че жените имат много идеи, смели са и умеят да бъдат видими въпреки страховете си. Те намират начин да случат амбициите си. Толкова намерения реализирах миналата година, за които преди просто си мислех „ех, ако можеше“. Вече имам ново мото: „Кой е най-лесният начин да го направя?“ И вече за мен няма невъзможна неща.
Когато жените обединят силите си, става… страшно успешно начинание. Има ливъридж ефект (усилващ ефект), защото усилията, идеите и визията се надграждат. Възможностите за печалба – също. Хората около нас получават по-голяма полезност, а споделянето създава послание, платформа, движение, общност. Което, както казах, е новото черно!
Така жените правим бизнес или кариера – започваме от една малка идея да бъдем полезни и да даваме ценното, което знаем или умеем. И това ги прави силни и автентични.
Новият тренд сред жените е да се „съюзяват“ и помагат една на друга. Времето, в което се пазехме една от друга или си подливахме вода, или се надпреварвахме, е на път да отмине. Това да се сравняваме не в наша полза, да се критикуваме и обвиняваме е много отживяло, точно колкото е патриархалният ред. А историята доказва, че когато едно време отмине, структурите му се разпадат. Всички империи, социално-политически системи и финансови модели са го преживели по този начин.
А щом искаме да сме актуални и на гребена на вълната е хубаво да следваме тенденциите, нали?
Още идеи на авторката как да станем успешни жени – в нейния сайт.
0 Коментара