Едни го наричат метличина или полски синчец, а други – табашка метла, синя метличина.
Той е пренесен от остров Сицилия. У нас се среща из житните посеви като плевел, по каменливите и тревистите места, но се отглежда и в градините. Цъфти от май до септември. Стръковете му се берат през юли-август, а цветните кошнички – през юни-август.
Синчецът е добро пикочогонно лекарствено средство. Приготвя се чай от 1 чаена лъжичка ситно счукани сухи цветове, които се заливат с 1 чаша вряла вода. Като изстине, запарката се прецежда и водата се изпива през деня на равни порции. Лечението продължава две седмици..
Синчецът тонизира и възбужда апетита. Поради това се препоръчва при храносмилателни смущения, под формата на запарка, приготвена от 2 чаени лъжички ситно стрити цветове на 1 чаша вряла вода. Приема се няколко седмици.
Лекарите препоръчват чай от синчец като лечебно средство при възпаление на гърлото, червата, дихателните пътища и пр. Накисва се 1 супена лъжица билка (кошнички) за 2 часа в 40 г вряла вода. Пие се по винена чаша 4 пъти на ден преди ядене в продължение на 12-15 дена.
При кожни обриви и рани
растението се използва под формата на лапи. По една лапа на ден в продължение на 7 дена. Под формата на запарка (5 г билка на 10 г вода) се използува за промиване на очите, при перде и нараняване. Правят се по 1-2 бани или промивания на ден.
За стимулиране растежа на косите и за борба с пърхота и сърбежа се препоръчва употребата на запарка от цветните кошнички на синчеца. На 50 г стрити цветове се слага 50 г оцет и 50 г вода. Оставя се да заври. След като изстине, се прецежда и отварата се използва външно за намазване в продължение на 15-20 дни. Косата се мие в зависимост от омазнеността на кожата и косите (по-рядко измиване при суха кожа).
Народната медицина препоръчва синчеца при магарешка кашлица, задух, лошо храносмилане, воднянка, жълтеница, при болни бъбреци и др.
С цветовете на синчеца някои боядисват вълна и памук в хубав син цвят, а с прибавяне на цветове от див мак се получава траен виолетов цвят.
0 Коментара