Какъв мислите, че е ключът към една успешна връзка? Сходни интереси/цели; Липса на противоречия/конфликти; Взаимно уважение и зачитане на нуждите и пространството. Е, попитайте някоя двойка, партньори, които са заедно от дълго време, и те вероятно ще кажат:
Компромис
Компромисът, тази свещена крава на взаимоотношенията е държала толкова много поколения в плен на нещастието.
И убедени в нещастната съдба на всяка любов, и всяко партньорство, нашите родители, също както техните родители, ни вменяват единствената им достъпна “истина”: “Успешната връзка се гради на компромиси”. Така без да искат, гарантират приемствеността на липсата на щастие и в следващите поколения.
Ето защо:
По дефиниция компромисът означава да приемете нещо по-малко от желателното при уреждане на конфликт или спор.
Истината е, че не можете да направите това, без да изпитате болка. На практика правейки компромис, си казваме един на друг: “Аз ще поема малко болка, и ти също ще поемеш малко болка”.
Това е най-голямата грешка, която правим във взаимоотношенията, защото
компромисът е жертва.
Жертваме границите си, нуждите, чувствата и емоциите си.
Това е тиктакаща емоционална бомба със закъснител и рецепта за трупане на тлеещо негодувание, което ни измъчва, разкъсва, разболява. И това натрупване рано или късно избухва в разрушителен врзив (навън, или навътре).
Когато правим компромис в една връзка, това означава, че сме приели, че лошата сделка е по-добра възможност от липсата на сделка.
Само че ето нещо важно за тази сделка: Какъвто и компромис да направи човек, той винаги ще сравнява резултата (та дори и подсъзнателно) със своя идеален сценарий, и това винаги ще бъде недостатъчно. Тази липса и чувство за недостатъчност ще тлеят като въглени, които с времето ще прокопаят истинска бездна отвътре.
Не е нужно връзките да носят горест и страдание.
Ако сте приели, че любовта винаги носи страдание, то това е лъжовно и деструктивно вярване, което сте позволили да оформи начина по който виждате живота.
Иронията е в това, че правим компромис с надеждата да избегнем конфликт, а всъщност чрез компромиса залагаме основите на огромен и често неразрешим конфликт.
Когато правим компромис само и само “да е мир”, го правим за да бъдем в безопасност. Тогава ние сме водени от страх от това което искаме да избегнем, а не от това, което всъщност искаме.
Разбираемо е, че нашите предци са живяли във времена, в които нуждата от безопасност е давала предимство на страха като водеща сила. Но сега е друго време и в него можем да предефинираме тази стара идея. Можем и е полезно да предефинираме представата си за любов и успешна връзка.
Самотата, страданието и не са и не могат да бъдат твоя съдба.
Не е нужно да предаваш себе си, границите си, нуждите си, само за да можеш да бъдеш в някаква връзка.
Това, че си принуден да направиш избор между себе си и другия е едно от погрешните схващания, които правят връзките болезнени. Това е една от раните, които държат толкова много хора в нещастие и себеотричане.
Има как да има уважително пространство в което присъстваме както ние, така и другия човек. Пространство, в което са зачетени нуждите и на двамата. Не е нужно да избирате между вас и другия. Не е нужно някой да е подценен, подтиснат, пренебрегнат. Има място и за двамата.
Ако попадате често в задънена улица във връзките си,
ако все попадате на погрешния човек в отношения, където нуждите ви остават неуважени, намирането на изход може да ви се струва трудно, но когато поемете този път, той може да бъде животопроменящ.
Сега, каквото и да решите да предприемете по-нататък, започнете да наблюдавате, за да установите повтарящите се модели във вас, които влияят на живота и взаимоотношенията ви.
От Свой избор
0 Коментара