Явно си е – българският мъж, дори и средностатистически взетият, винаги се е имал за полов атлет. А ето че на сексуалния му фронт има отлив. Даже съвсем и хич го няма, потърсиш ли го. И се получава основание за процедурно питане – къде му отиде, та се не виде мъжествеността?
Ето къде.
От година време на нашичкия взеха да му се привиждат видения. И наместо бели и еротични булки дибидюс да го навестяват, Черномирдини газопроводи и Чернобилни АЕЦ-ове го възбуждат. И чува да му гърмят мощно с топ енерджи. И направо го вкарват целия в Черния списък, като че ли малко са му нашичките Тези и Онези списъци. Пък трамвайното му билетче отива да стане 15 лева.
Че какво друго му остава на мъжа, освен да не му става. Имаме предвид лайфа.
А пък и други видения групови го налетяха, пак така очеваденови. И до стената плътно притиснаха – бодигардово и застрахователно, осигурително, та чак следживотно, с бухалки, бухалки, още електрошокови. И все момчета напети, напети и налети, от сой, че и отгоре. Рокфелерови Мултаци, Кресови Сикчета и нам’кви си Висчета. И като го сгепиха групово, групово още групировъчно, питат го и го разпитват:
„К’во става, мой човек, казвай! Става ли Оная работа?“
Отвръща им нашичкият мъж, средностатистическият, на туй питане групово, понеже се вижда вече в състояние трупово, казва им, даже подчертано: „Хич ме няма с Оная работа, батета! Хич биля! Напълно бъдете спокойни, не съм ви въобще в категорията.“ Обаче вяра не му имат тия наши групировки, нали не са вчерашни, а са по-отрано създадени, още преди превратчето. А и как се вяра има на сексатлетин кат нашия, дето с лекота си оправя съпругата, още и комшийката, както и секретарката си партийната, нищо че е вече довчерашната. И поради туй са групировките настойчиви. И пак го питат, разпитват, плътно до стената притискат калашниково. Имаш ли пръст в бизнеса, в бизнеса, още далаверата, автомобилната, бензиновата и ембарговата, и в прашеца белия от нишестето…
Или си само от каналджиите, дето хора прехвърлят,
хора заедно със заклан краден добитък, или руски балеринки палави, палави, още гъвкави, дето си идват самички направо от театъра им, от театъра им още, БоЛшой… Или си ръка сложил на износа на бебета, на бебета, още неродени, още в утробата на майка им. Ами поне едно храстче конопец не гледаш ли, конопец, още опиатен, на балкончето си, панелното. „Нищо, батета, не правя, нищо Такова и Онакова!“ – рече им нашичкият. средностатистическият, и като рече, им каза, че от мъжествеността си се е отрекъл.
И като го видяха и провериха, и провериха ребром и очеваденово, се отвърнаха от мъжеството му. И казаха: „Той себе си не може да оправи, та камо ли някой от друг пол!“ И го отписаха от фронта си, щото не им застрашава зоните, зоните, още българските, а най- вече безмитните… И си остана такъв неоправен, неоправен, още средностатистически. Иди, че му го повдигай лайфа, след като хич биля му го няма…
Б. Р. – Хепиенд требе да има. Ето го.
… В началото беше Мъжът. Жената още не беше създадена ребром, та затуй на мъжа му идваха какви ли не видения, видения, дори очеваденови. И да му отнемат мъжествеността групировъчно. А като се появи Жената, Мъжът се остави на нея. И на ръцете й. И тя си го направи според както си искаше, и си го оформи и разви, според както си обичаше, и си го направляваше да й служи. И каквото каже тя, това става. И Той става. А не други да му се бъркат в Оная работа. И така мъж си остана – и наяве, и насън!…
0 Коментара