Защо у нас толкова често се говори за дефицит на мъжественост? Доскоро българският мъж минаваше за „мачо”, а „диагнозата” днес е друга.

Lubomir-Levchev_picСкъпа Пепа, приемам на доверие, че в някои „среди” точно така се говори. Но в моите „краища” никога не са се коментирали тези работи. От всички самохвалства най-смешен ми се вижда тъй нареченият мачизъм. Звучи ми като котарак. Демонстративна мъжественост? Ние май нямаме българска дума за подобно понятие. Има подобия в жаргона – гларус, петел, сваляч… През вековете българинът е имал славата на добър войник или добър работник (орач, сеяч). Ценяла се е  физическата сила на българина и се е прославяла неговата смелост. Може би, както при Крали Марко, това е било по-скоро пожелание, отколкото действителност. Но такъв е споменът.

Българският Дон Жуан не е възпят.

Спомням си една жестока поговорка: „Маж, който ся сяща сутрин, не е маж.” Сутрин трябва да се бачка. Това не е пречело на българското семейство да има по 10-12 деца.

И струва ли си да се въздиша по днешния бездетен мачизъм? Преди години в много филми и книги битуваше следният сюжет: приятел на мъжа идва на гости. Домакинята отскача до кухнята да прави кафе, а гостът под предлог, че отива в банята, й налита. В днешно време сценарият е друг: съпругата пак прави кафе. Никой не отива при нея. Връща се в гостната и намира мъжа си и приятеля му гушнати на канапето. Какво е обяснението на поетите за това развитие на нещата?

Не знам дали е развитие или недоразвитие. По-скоро е упадък. Чувал съм мнение на специалисти, че отклоненията от сексуалната норма са били константна величина, т.е. че са кодирани в гена – и в мъжкия, и в женския. В различни епохи според техните нрави отклоненията са се криели или вадели на показ. Историята помни много безнравствени времена. Вакханалията е древна тракийска свобода. Но развращаването на деца не може да се оправдае с никакви модерни лични права и свободи.

Що се отнася до историйката, която ми даваш за пример, бих препоръчал на домакинята да излее кафеника върху главите на „гушнатите”, след което да ги изрита от къщи.

По нещо ми напомняте на героя на Макс Фриш от есето „Дон Жуан и любовта към геометрията”. Винаги сте били любимец на жените, но всъщност те са ви преследвали, а вие сте останали верен на голямата си любов – Дора и Поезията. Как Дора и Поезията приемат женските набези към вас? Как Дора и Поезията съжителстват заедно?

О, Пепа. Бих желал да съм такъв, какъвто изглеждам в твоите красиви очи. Но никога не съм изваждал интимните си проблеми на показ. И няма да го направя и сега. Изтичането на интимна информация разрушава духовната крепост. Същевременно знам, че на мястото на мълчанието се настаняват клюките. Но какво да се прави? Талантливата художничка Дора Бонева, с която живея отпреди сътворението, притежава високи човешки качества. Щом ме е изтърпяла! Може би намираме един в друг някакви допълнения. Ще ти призная една тайна. Аз съм пропаднал художник. А тя пишеше тайно стихове. Сега сме се договорили аз да ослепявам, а тя да оглушава. Така все пак ще правим един човек.

Какво беше нужно на мъжа преди, за да плени сърцето на жената? Какво е необходимо днес?

„Преди” имаше един филм „Казанова 70”. Казанова беше офицер от НАТО. Ролята се изпълняваше от Марчело Мастрояни. Накрая жените го дадоха на световен съд и го разпитваха сладострастно. На въпроса какво според него е най-хубавото в любовта големият специалист отговаряше: „Най-хубавото в любовта е спечелването на жената.” Днес едва ли някой би казал това. Дали не сме загубили най-хубавото?

Все пак по времето на „Казанова 70” сегашните нужди вече са се били появили, ако не са и вечни. На въпроса на прокурорката „Коя жена ви е оставила най-прекрасното впечатление?” подсъдимият Казанова отговаряше: „Една, която си отиде сама.”

Какво мислите за жените, които печелят по-добре от мъжете си? Възможна ли е любовта тогава? Как пазарната икономика променя жената?

Има една римска поговорка, според която „в любовта печели който обича по-малко”. Нищо повече не мога да ти кажа.

Защо преходът „уби” истинската бохема?

Питай наркоманите. Според мен не преходът, а приходът ги убива. Класическата бохема е била духовна съпротива срещу същата безнравствена система, която се възцарява с пълна сила сега.

Разговаряте ли със сина си за жени?

По-скоро не.

Разговаряте ли с дъщеря си за мъже?

Никога. Тя е особено същество и между нас тази тема е табу. Всички приказки за моя намеса в личния живот на децата ми е чиста лъжа.

За какво разговаряте със съпругата си?

За всичко. Виж какво, Пепа, още ли не си разбрала, че няма да си взема матурата? Дай да спрем с въпросите. Отказвам се. Пращай ме на поправителен и толкова.

 

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара