Практическото ръководство за родители „Всичко се решава преди детската градина“ е дело на големия индустриалец, мислител и новатор в сферата на възпитанието Масару Ибука.

Книгата е директна, ясна и детронира много предубеждения относно възпитанието. Авторът настоява, че някои умения е невъзможно да бъдат развити, ако не са били усвоени още в
невръстна възраст. Освен това, ако едно дете бъде отглеждано в среда, изначално враждебна на неговите нужди, то никога няма да се развие по задоволителен начин. А най-малките имат почти неограничена способност да научават –
на две, три или четири годинки малчуганите поглъщат нови знания, без да полагат съзнателни усилия. И родителите изобщо не трябва да се колебаят да стимулират любознателността на своите бебета.

Cover-Vsichko-se-reshava-predi-detskata-gradinaМасару Ибука (1908-1987) е основател на технологичния гигант „Сони“ и негов почетен председател до края на дните си. Благодарение на гъвкавата си бизнес философия и иновационни патенти, Ибука успява да превърне скромното си предприятие в движеща сила на икономическото чудо, което възражда Страната на изгряващото слънце.
По-любопитното е, че Масару Ибука е новатор и в една друга област – възпитанието и обучението на деца в най-ранна възраст. По думите на Глен Домън, Директор на Института за развитие на човешкия потенциал във Филаделфия, САЩ, „настоящата книга е един от най-значимите трудове и всички родители, достойни да се наричат такива, трябва да я прочетат“.

* * *

Откъс от „Всичко се решава преди детската градина“

Изходната точка на моите разсъждения за ранното развитие е безкрайният потенциал, който новороденото притежава.

babyПри раждането си детето е абсолютно невъоръжено; тъкмо поради това способностите му са толкова големи. Всеизвестно е, че при раждането си човешкото бебе е много по-неразвито от тези на другите животни: единствено малкият човек се задоволява само да пищи и да суче. Кученцето, маймунката, жребчето знаят да се изправят, дори да се задържат на крака и да ходят още с раждането. Зоолозите смятат, че детето има изоставане от десет-единайсет месеца в сравнение с другите бозайници. Това изоставане се приписва на изправената стойка. След като човекът се е научил да ходи на два крака, плодът не е можел да преседи в утробата на майката до окончателното си съзряване. Ето защо детето се ражда в състояние на пълна зависимост. То трябва да се учи на психомоторика, защото при раждането мозъкът му наподобява чисто бял лист.

Тъкмо онова, което ще напишем на този лист, ще определи способностите и възможностите на детето.

На тригодишна възраст мозъчните вериги са вече оформени

Човешкият мозък има един милиард и четиристотин милиона клетки. При новороденото преобладаващата част от тях все още не са „оперативни“ и, както показват неотдавнашните изследвания, трябва да се изчака достигането на тригодишната възраст, за да станат такива.

При раждането всяка клетка е самостоятелна и различна от останалите. Благодарение на микроскопски снимки, направени в момента на раждането, беше открито, че в хода на развитието на мозъка се появяват протуберанси, които като истински мостове свързват клетките помежду им. С други думи, клетките „си протягат ръка“ и се захващат едни за други; те реагират на данните, идващи отвън, и правят корелация с помощта на сетивата. Процесът е абсолютно същият както при транзисторите на електронните устройства. Транзисторите могат да функционират само свързани във верига с други транзистори.

Мозъчните клетки се научават най-бързо да правят свръзки в периода между раждането и третата година.

В хода на тяхното развитие капацитетът на мозъка нараства. През първите шест месеца след раждането мозъкът е достигнал 50% от своя потенциал на възрастен, а на тригодишна възраст – 80%.

Това не означава, че след тригодишна възраст клетките престават да се развиват: на тази възраст щафетата се поема от задната част на мозъка, а на четири години от друга част – предната, където започва процесът на свързването във верига. Става дума за челните лобове. В електрониката наричаме това „хардуер“, който представлява основната верига на машината, и „софтуер“, който определя за какво ще се използва оборудването.

Най-важната способност на мозъка, която е да улавя стимулите от външния свят, да сформира схеми и да ги помни, е това, което наричаме „хардуер“, и от него зависи цялото по-нататъшно развитие. Високо усъвършенстваните функции като мисълта, волята, творчеството и емоционалността се развиват след третата година, служейки си с онези способности, които вече са се формирали на тази възраст.

Следователно, ако „хардуерът“, изграден през първите три години, не е достатъчно стабилен, е абсурдно впоследствие непрекъснато да натискаме копчето за управление, точно както би било безсмислено и да искаме един компютър от нисък клас да заработи така, че да дава добри резултати.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара