Казват, филмът „Петдесет нюанса сиво” ще стане хит. Всъщност, той вече е хит, макар още да не е тръгнал по кината.
Не съм гледала филма, но се опитах да прочета книгата, по която е сниман. Стигнах до средата на първия том и ме обзе всемирна скука, въпреки очакването, че садо-мазо сексът поддържа вниманието будно.
Да, литературата отсъства от този роман. Какво тогава е онова, което направи от него световен бестселър?
Нереалистичните очаквания на притеснително много домакини по света, че някъде там ги чака по някой властен милиардер, който ще хвърли света в краката им и ще ги пошляпва възбуждащо, ама не много силно?
Или надеждата, че има останали „истински мъже“, които все още не са пострадали окончателно от еманципацията на жените и които мога да имат контрол над живота си?
Във всеки случай рекордната популярност на романа дава много материал на социалната психология.
Аз лично предпочитам гледната точка на Соня Момчилова „Вино от хризантеми“ за мъжете като вино. Ако отгледаш гроздето с любов, напоиш го с желанието си и го топлиш на лъчите на приятелството, нямам как да не се получи качествено вино за твоята вечеря. А дали ще е доминиращ мавруд, горчив пелин или изискано каберне – богатството е в разнообразието, нали?
0 Коментара