В случая конкретно ще разглеждам вината за зараза с Covid-19.
Страхът и самообвиненията, че неволно сте заразили близки хора са много тежки и са специфични за настоящия момент, в сърцето на пандемията. Някои от хората, които живеят с тази идея, дори не са болни, но само мисълта, че могат да са причина обичните им да се заразят, ги смразява повече от страха как ще прекарат те лично болестта – леко или тежко.
Част от тези емоции може да произтичат от факта, че хората понякога отиват към самообвинения за
ситуацията, в която всички нямаме контрол.
Дори когато човек не е знаел, че има Covid, но близък се е заразил – по-вероятно от него, се наблюдава тревожност и чувство за вина, дори срам и безнадежност. Нека отбележим, че въпреки че често пъти е невъзможно да се проследи пътя на заразяването, това колкото и да е повтаряно, не помага, когато си бил в контакт с възрастен близък или друг, макар и млад човек,
при когото боледуването не минава леко.
Чувството за вина често се базира на предположението, че вие сте заразили другия човек. Но това предположение може да е грешно. Когато сме обзети от вина е възможно да вярваме на неща, които не са истина и това да изкриви как приемаме реалността и да доведе до негативни усещания.
Covid-19 e силно заразен и причината за това е, че човек може да е болен и да няма симптоми, поради което потенциално
всеки може да заразява, без да знае, че е болен.
И в случай, че сте заразил и сте от малкото хора, които са се срещали със заразения – тогава въпросът ми към вас би бил – знаехте ли, че сте болен/a тогава, когато се срещахте?
Да оценяваме поведението си в миналото спрямо реалната информация, която сме имали, а не тази която имаме в момента, е от малкото начини, по който да не се самонаказваме за поведението си.
По-важно от всякога е да се съсредоточите върху своето лично емоционално здраве.
Често пъти в такива случаи хора са склонни към свръхгенерализиране – т.е. да си повярвате, че сте немарлив/а само заради това, което сте е случило – или друг да ви обвини, че сте безотговорен, генерализирайки цялостното ви поведение (от раждането до сега).
- Чувството за вина води до симптомите, свързани с тревожността, стреса и депресията, а именно: промени в съня и/ли безсъние;
- промени в апетита – или липса на апетит, или стресово хранене (преяждане или липса на апетит);
- липса на интерес към дейности, на които преди сте се радвали;
- невъзможност за концентрация
Какви са начините за справяне с угризенията, че сте заразили близък – независимо дали семейство, приятел или колега?
Един от начините да се справите с вината е да споделите мислите си, да ги извадите на открито – пред заразения или пред други близки. Това означава да споделите своето съжаление действително, не само на ум, и второ – да сведете до минимум щетите, причинени от действията ви. Ако не можете да направите нещо, което да повлияе пряко на хората, които мислите, че сте заразили, помогнете на някой друг, който има нужда. Самонаказанието не помага на никого, включително на вас самите.
Крайната цел е да стигнете до прошката. Чрез нея можете да продължите напред – и тя не е за да се оправдаете, да се извините или забравите, а онзи етап, който дава възможност да продължите напред. Вината е естествена емоция и изпитването й е знак, че имате съвест. Но в момент като настоящия е възможно да се натоварвате с повече вина, отколкото е ваша. Затова и да наречете с други емоции вината (обич?) може да помогне, освобождавайки дигите на енергията на мисленето.
Тук идва промяната на начина, по който представяте историята. Историите, които си разказвате – и начинът, по който формулирате изреченията – имат голяма разлика в това как се чувствате. Сравнете:
„Виновен съм, че заразих, въпреки че направих всичко, което можех“
с
„Направих всичко, което можах, но те се заразиха“.
Тази рамка, ако съдържа верни твърдения, може да намали вината ви само през промяна на разказа.
Проявете самосъстрадание. Как се случва това? Един работещ начин да практикувате самосъстрадание е да се запитате: „Какво бих казал на приятел, който преживява същото?“. Чуйте разликата с това, което бихте казали на друг и това, което казвате на себе си. Проявата на самосъстрадание към себе си, отказването от суровата самокритичност и да се научите да бъдете по-добри към себе си е един от многото ключове към по-добро психично здраве.
Говорете – с приятели, групи за самопомощ, специалист в областта на психичното здраве. Говоренето, дори да изглежда безцелно или повтаряне на едно и също, реално ни помага да го осмислим случилото се и как да си възвърнем контрола върху емоциите си.
0 Коментара