Първият български книгоиздател Христо Груев Данов отпечатал 1230 книги, учебници и атласа, от тях 128 преди освобождението на България от турско робство. Той открил своя печатница с книжарница в Пловдив, с филиали в Русе, Прилеп и Цариград. Още тогава родолюбивите българи я нарекли „министерство на народното просвещение“.
„Бедността е изпекла човешката енергия“, казва по повод живота на Данов един от първите му биографи Д. Тодоров. Той свидетелства, че бъдещият книжар се родил в „оскъдна къща“ в Клисура на 28 юли 1828 г. Родителите му били безкнижни и Христо отрано започнал да се учи на четмо и писмо. После отишъл в Панагюрище, но учителят му Сава Радулов скоро се върнал в Измир (Смирна), за да завърши собственото си образование, а Данов заминал за Пловдив, за да се доучи в гръцкото училище. След половин година немотията го хванала здраво, напуснал училище и се захванал с производство на кожи за кожуси и сукмани. Четири години шил, кроил и вапцвал кожи. После отишъл в Копривщица, където по това време се завърнал от учение в Одеса Найден Геров. Там Данов продължил да учи и пеел в църковния хор, защото настоятелството му отделило една стаичка в гробищата. Бъдещият книгоиздател поминувал от храна, раздавана при опелата на мъртвите. В тези мизерни условия той учил при Найден Геров две години и половина. В началото на 1849-а училищното настоятелство го определило за помощник-учител с годишна плата 800 гроша. Скоро напуснал копривщенското училище и започнал самостоятелно да си изкарва прехраната.
През 1856 г. издава първата си книга, календарчето „Старопланинче“. Със спестените пари от учителстването си платил на печатариот Белград. В града обаче избухнала холера и той скоро се завърнал в родната си Клисура. За да преживява, се хванал пак учител. Създал пълен основен курс с четири отделения, отворил училище и за момичета. През 1858 г. отново отишъл в Белград, където напечатал четири български книги.
По това време Данов отваря в Пловдив и първата българска книжарница. За съдружник привлича Я. Трувчев. Той получава четирите книги и се заема с тяхното разпространение, а Христо Данов отива в Будапеща, където напечатва други четири. Там останал съвсем без пари и тръгнал към България. Из полето ял сух хляб, а като стигнал до Оршова, се видял принуден да продаде част от дрехите си, та да се прибере в родината.
Търговията с първите български книги не потръгнала. Те били предназначени основно за училищата. В градовете обаче имало малко училища, а по селата учели все още Псалтира и Апостола и тамошните учители смятали книгите на Данов за ненужни. Тогава на издателя му хрумнала идеята да разменя новонапечатаните книги срещу стари. Пак от безизходица решил, че томчетата му ще намерят пазар по панаирите. Десетина години той и Трувчев обикаляли Узунджовския, Русчушкия, Джумайския и Прилепския панаир. Още през 1859 г. първият ни книгоиздател пуска съобщение, че книгите му ще се продават в българските училища в Болград и Велес, както и в българската църква в Цариград.
0 Коментара