Често твърдим, че книгата е по-добра от филма. А когато книгата е вдъхновила филмов гении като Бернардо Бертолучи, е ясно, че става въпрос за литературен шедьовър. Точно такъв е романът „Мечтатели“ от шотландския писател Гилбърт Адеър, чието ново издание излиза на 24 ноември с логото на издателство „Кръг“. Изкусният превод е на Юрий Лучев, а прекрасната корица с кадър от филма е дело на Наталия Чайкина.
Първоначално публикуван със заглавие „Блажени невинните“ (1988 г.), романът на Адеър е преработен и преиздаден, когато той получава възможността да напише и сценария за филма на Бертолучи от 2003 г. Съвместната работа на двамата творци по продукцията създава една особена и изключително интересна симбиоза между двете произведения, които сякаш се раждат и прераждат едно в друго. Любопитен факт е, че романът дори е посветен на тримата актьори, изиграли героите от книгата: Ева Грийн, Майкъл Пит и Луис Гарел.
Критиката често определя „Мечтатели“ като прекалено провокативен и скандален, а репутацията на литературната творба се допълва и от тази на автора, който е на ръба да бъде идентифициран като „гей писател“. Но провокацията на Адеър е изпълнена със съдържание, емоционална и дълбоко смислена. „Мечтатели“ е любовно обяснение към младостта, свободата и интелекта.
Романът проследява интимната история на трима приятели в историческия контекст на майските събития в Париж от 1968 г. Близнаците Тео и Изабел и американският студент Матю са влюбени в киното и са сред редовните посетители на легендарната филмотека Cinémathèque Française. Когато любимото им място затваря врати за посещения, героите откриват свой начин да запълнят липсата му.
Останали у дома без родителски контрол, тримата мечтатели прекарват няколко шеметни месеца в пълна изолация от света. В бохемския апартамент те се потапят в света на филмите, прекрачват всякакви граници, събуждат сетивата си и изпитват силата на въображението си.
„Романът на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото съприкосновение между трима младежи на фона на събитията от 1968 г.“, казва самият Бертолучи.
Книгата, заела своето значимо място в умовете и сърцата на читатели и критици, ще остане завинаги в световната литературна историята.
Гилбърт Адеър (1944 – 2011) е шотландски писател, поет, журналист и филмов критик. Роден в Единбург, той прекарва в Париж годините от 1968-а до 1980-а. Най-известен е с романите си „Любов и смърт на Лонг Айлънд“ (1997) и „Мечтатели“ (2003) – и двата с популярни филмови версии. Пише и множество сценарии за чилийския независим режисьор Раул Руис.
Сред критиците е най-известен с постиженията си в превода на постмодерния роман на Жорж Перек „Пустота“, в който буквата „е“ не се използва нито веднъж. През 1995 г. Адеър дори печели Scott Moncrieff Translation Prize за това произведение.
През 1998 г. и 1999 г. той е старши филмов критик в „Индипендънт он Съндей“, където води и своя рубрика, наречена „Гилотината“.
0 Коментара