„Две неща са в състояние да състарят човека – загубата на креативност и загубата на любопитство“, казва кралят на датския трилър Юси Адлер-Улсен.
Кой е Юси Адлер-Улсен? Успешен писател, предприемчив бизнесмен, бивш собственик на магазин за комикси, редактор, строителен предприемач…
Роден е в семейството на видния датски сексолог и психиатър Хенри Улсен и неговата съпруга Карен-Маргрете Улсен. Израснал е с три по-големи от него сестри. Майката на Юси произлизала от немско семейство и внасяла аристократизъм в ежедневието. Юси описва майка си като изключителна любвеобилна, интелигентна и всеотдайна натура. „Наследил съм емпатията си от нея. Филмите бързо ме разплакват. Синът ми все ми се подиграва, но за мен плачът е своеобразен освобождаващ клапан, който умея да контролирам. “
През 1957-а назначават авторитетния психиатър за главен лекар в клиника за душевно болни в Брьонерслеу. Тогава Юси е на осем години. Понеже и медицинският персонал, и болните живеят в един комплекс, невръстният Юси бързо свиква с присъствието на хора с психически разстройства.
Веднъж се озовал пред мъж, затворен в клетка. Мъжът крещял и пеел. Момчето се изплашило.
Дали това същество вътре е животно, или човек?
Ами ако излезе от клетката? Дали ключалката е достатъчно здрава? В този миг баща му се приближил към него и казал: „Някога този човек е бил дете като теб, Юси.“ Тези думи оказали силно въздействие върху бъдещия писател. Той осъзнал, че съществото пред него е било дете, а впоследствие нещо му се е случило, нещо, което го е променило и го е довело в болница. „От онзи разговор с баща ми развих усет към другия. Изпитах умиление към непознатия клетник. Оттогава нито веднъж не съм отбягвал хора с психически разстройства.“ Именно на пребиваването си в психиатричната клиника Юси отдава
способността си да се вживява в различни образи
и да ги описва със завладяващо проникновение. „Благодарение на детството си, прекарано в близост до пациентите на баща ми, съм се научил да прозирам скритите причини за поведението на хората и за техните наглед ненормални реакции.… Виждал съм хора, преживели брутални посегателства, но отказали се да си отмъщават и затворили болката дълбоко в себе си. Този опит ме е научил да разпознавам къде свършва нормалното и откъде започва патологичното. Именно прекрачването на тази граница предоставя благодатна тема за творчество. Обичам да пиша за прехода към умопомрачението и за завръщането към трезвия разсъдък.“
Престоят в клиниката много му помага в настоящата му писателска кариера. Там Юси свиква с медицинските инструменти, с лекарското ежедневие, с психически неуравновесените пациенти. Неслучайно днес е
смятан за един от най-добрите автори сърцеведи.
Открил, че притежава писателска дарба, на тринайсет години. Заедно със свой приятел прекарал една седмица на дърво, където си пригодили къщичка. По едно време им доскучало и започнали да си разправят истории. Приятелят на Юси знаел доста наизуст, докато Юси импровизирал. Разказвал толкова увлекателно, че другото момче не мигнало цяла нощ.
През 1989 година съпругата му Хене забременява, Юси получава предложение да стане административен директор в издателство „Бониер“. Приема и напуска пет години по-късно, за да се отдаде изцяло на лично творчество. Изкушава го мисълта сам да е господар на времето си, да отделя повече внимание на сина си и да се радва на домашно спокойствие.
„Станах писател, за да имам повече време.
Посрещах сина си с палачинки, играех футбол, посветих се на музиката, едно от моите хобита. Не можех повече да работя в издателския бизнес, защото виждах как голяма част от колегите ми умират на петдесет и пет. Този бранш те амортизира. Всеки ден гониш някакъв краен срок.“
Но успехът на романите му за специалния отдел „Q“ слага край на уюта и лежерното ежедневие. 135 дни в годината Юси прекарва в служебни пътувания с натоварена програма, а остатъка посвещава на творчеството си. За сина му Кес и съпругата му Хене времето все не достига. Писателят планира поредицата да се състои от десет книги. Неслучайно Юси е най-продаваният датски автор от 2008-а година насам.
Всяка следваща книга той възприема като
възможност да се задълбочи в изследването
на поредната област от човешкото познание. Един от куриозните моменти в кариерата му е отказът, който получава, след като изпраща първия си ръкопис – „Азбучната къща“ – в датско издателство. Подобно на мнозина велики автори и Юси бива отхвърлен. Редакторът просто помислил, че романът е изплагиатстван. Как да допусне, че толкова добра книга може да е излязла изпод перото на дебютант? Впоследствие „Азбучната къща“ се превръща в литературния пробив на Юси на датската и световната литературна сцена, а самият писател – в краля на датския трилър.
0 Коментара